Решение № 3634 от 09.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3634 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110204050 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Т. В. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ххх чрез упълномощен против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10444386 издаден от СДВР, с който е било констатирано, че на 13.10.2022г. в 18:08ч. по бул.,,История Славянобългарска“ до номер 4, с посока на движение от ул. ,,Каменоделска“, при въведено ограничение на скоростта в населено място по силата на закона от 50 км/ч., жалбоподателят е управлявал товарен автомобил ххх, със скорост от 93 км/ч., което било заснето с автоматизирано техническо средство № MD 1196.

В жалбата си наказаното лице навежда оплакване, че електронният фиш е бил издаден при неизяснена фактическа обстановка откъм самоличността на водача на заснетото МПС, собствеността на последното и наличието на допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Посочват се отделни възражения по всяко оплакване. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, ведно с произтичащите законови последици. Претендират се разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят Т. Х., редовно призован, не се явява. Представлява са от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата с възраженията, подробно изложени в нея. Претендира разноски.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

В писмено становище от упълномощен юрисконсулт на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение като се възразява срещу възнаграждението на упълномощения защитник на жалбоподателя поради прекомерност.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2022г. в 18:08ч. по бул.,,История Славянобългарска“ до номер 4, с посока на движение от ул. ,,Каменоделска“, при въведено ограничение на скоростта в населено място по силата на закона от 50 км/ч., е било заснето управлението на товарен автомобил ххх, със скорост от 93 км/ч., което е установено с автоматизирано техническо средство № MD 1196. Законният представител на собственика на заснетото МПС - ххх, свидетелят М. В. депозирал декларация, в която посочил, че жалбоподателят Т. Х. е бил водач на заснетото МПС.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства.

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно 2 чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 08 – СГ – ИСИС/15.03.2022г. на Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол, макар и извършена в периода преди деянието от 19.03.2024г. до 21.03.2024г., отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето нарушението, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрута, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства и в рамките на населеното място на територията на град София.

Видно от постъпилата справка за собственици на превозното средство е, 3 че към момента на деянието, собственик на заснетия товарен автомобил, е било дружеството ххх, чиито законен представител е подал съответната декларация, в която е посочил лицето, управлявало МПС.

Същевременно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели фактически декларатор М. В. е, че фактическата власт върху заснетия автомобил е била предоставена на свидетелката М. Н.. От друга страна свидетелката признава, че действително е получавала такъв автомобил от свидетеля В., но както тя, така и жалбоподателя Х., с когото до 2021г.е съжителствала на семейни начала, са го управлявали. В показанията си Н. заявява, че през процесиня период на заснемане на деянието както тя, така и Х., са управлявали предоставената им ,,Тойота“, като именно свидетелката е предоставила на В. кое от СУМПС на жалбоподателя без да попита последния.

Горните обстоятелства са дали повод за санкциониране на Т. Х. и сезиране на СРП. В края на разпита си свидетелката признава, че е възможно да е станало грешка в декларираните обстоятелства и самата свидетелка да е била водач на заснетото МПС на 03.10.2022г. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е непротиворечиви. Същите поясняват декларираните от свидетеля М. В. обстоятелства и поставят под съмнение авторството на вмененото административно нарушение. По делото липсват безспорни данни, че на процесната дата жалбоподателят Т. Х. фактически и бил водач на заснетото МПС.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Т. В. Х. сумата от 400.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, съобразно приложено пълномощно. Съдът не констатира прекомерност в направеното заплащане, тъй като съгласно чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400.00 лева за явяване в съдебни заседания. В случая жалбоподателят е санкциониран с наказание глоба 600.00 лева, като защитникът му е изготвил жалба и становище по хода на делото и поддържането и. По отношение на претенцията от по 250.00 лева за явяване в 4 две съдебни инстанции съдът констатира, че независимо че са представени доказателства за заплащане на тези суми, същите не фигурират в адвокатското пълномощно. В него е отразено единствено, че доверителят заплаща на защитниците си сумата то 400 лева, като останалата сума от общо 500 лева за явяване в съдебно заседание не е упомената в пълномощното и независимо, че е била фактически заплатена, същата следва да остане в полза на жалбоподателя. Същевременно е налице и прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща значителни усилия по защита на страна в съдебното производство по обжалване на електронен фиш. Ето защо съдът приема възражението на упълномощения юрисконсулт на СДРР за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от жалбоподателя защитник в частта, относно претенцията за заплащане на сумата от по 250.00 лева за явяване в съдебно заседание, за основателно поради което и следва да го редуцира до размера от 400 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10444386 издаден от СДВР, с който на Т. В. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ххх е наложено наказание глоба 600.00 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати на Т. В. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ххх сумата от общо 400.00 (четиристотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника на Т. В. Х., с ЕГН:

**********, с адрес: ххх, с която се иска СДВР да бъде осъдена да заплати сумите от по 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в трето и четвърто по ред открито съдебно заседание в съдебно производство по АНД № 4050/2025г. по описа на СРС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от 5 съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6