Решение № 63 от 07.03.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Дупница, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510201301 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0332-000701/01.11.2023 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, упълномощен с МЗ 8121з1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, н а Б. Г. Г. , с адрес: с. Б., ул."Б. и.", общ.Б, обл. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно, от санкционирания водач, чрез жалба подадена от упълномощен от него процесуален представител - адв. В..

Иска се пълна отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощени от него процесуални представители – адв. В. и адв. Т., които излагат съображения в подкрепа на доводите обективирани в жалбата. В последното съдебно заседание адв. В. пледира за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в първото съдебно заседание. В съпроводително писмо взема становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В последното съдебно заседание се представлява от АНО, който пледира за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните 1 разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 31.07.2023 г., около 23:50 часа, в с. Боровец, обл. Кюстендил жалбоподателят управлявал четириколесно МПС тип АТВ, без рег. номер и с номер на рама L9NACMY32L1500520, като се движел от път KNL 2081 към центъра на селото. В близост до кметството на селото управляваното от жалбоподателя МПС било възприето да се движи от полицейските служители свидетелите Р. и Й.. Свидетелите спрели водача за проверка и установили неговата самоличност. Жалбоподателят не представил на контролните органи СУМПС или документи за регистрацията или собствеността на управляваното МПС.

Направили справка с ОДЧ, от която се потвърдило, че същият е неправоспособен като водач на МПС, както и че МПС изобщо не е регистрирано по надлежния ред и за същото няма издадено СРМПС, както и регистрационни табели, които да са поставени на предвидените за това от производителя места. На жалбоподателя била извършена и проба с техническо средство, което отчело положителен резултат за наличие на алкохол в издишания от водача въздух. На водача били съставени общо 3 броя АУАН за установените нарушения при проверката. При проверката водачът не посочил и не е представил допълнително каквито и да е други документи за евентуална регистрация на МПС като земеделска техника.

Във връзка с констатираното нарушение - управление на МПС, което не е регистрирано по път отворен за обществено ползване, св. С. Р., в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля-очевидец при установяване на нарушението Д. Й. съставил АУАН, който на място бил връчен на водача срещу подпис, без последния да изложи възражения в акта. АУАН е подписан също от актосъставителя Р. и от свидетеля Й..

По-късно АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН след като констатирал, че за случая е било образувано вече БДП № 64/2023г., по описа на РП-Кюстендил, за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с мотивирана резолюция № 23-0332-М000017/02.08.2023 г. е прекратил АНП и изпратил материалите на прокуратурата по компетентност.

По-късно жалбоподателят представил пред прокурора и органите на МВР договор за покупко-продажба на процесното МПС, с което се легитимирал като негов собственик и същото му било върнато по указания на наблюдаващия прокурор от РП-Кюстендил, ТОДупница, на 14.09.2023 г., с приемно-предавателен протокол, чрез адв. В..

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.10.2023 г., прокурор при РП-Кюстендил е прекратил воденото ДП с указания за продължаване на административно-наказателното производство срещу нарушителя по реда на ЗАНН.

Въз основа на издаденото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.10.2023 г., прокурор при РП-Кюстендил е издадено и обжалваното НП № 23-0332000701/01.11.2023 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.

175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, на Б. Г. Г. , с адрес: с. Б., ул."Б. и.", общ.Б, обл. К., с ЕГН 2

**********, е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът установи и възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Р. и Й., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Писмените доказателства, вкл. приложените по представеното БДП № 64/23 г. снимки и други доказателства са еднопосочни и непротиворечиви помежду си, както и съпоставени със събраните гласни доказателства за процесните събития.

Съдът приема с доверие изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото документи и снимков материал, не съдържат противоречия и са логични, последователни, достатъчно подробни и ясни. Наличната частична и несъществена липса на спомен за някои по-дребни и несъществени обстоятелства при полицейските служители съдът отдава изключително и само на ежедневната им професионална заетост с нарушения от посочения тип, на изминалия период от време и на индивидуалните им субективни паметови способности за сходни събития. Не са налице каквито и да е данни за някаква преднамереност или предубеденост на същите спрямо жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производство по обжалване на наказателно постановление съдът винаги е длъжен служебно да провери цялостно и служебно, дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон, както и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължимата по закон детайлна служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма.

Същите съдържат абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП. Конкретно в случая следва да се отбележи, че НП е издадено въз основа на влязлото в сила Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.10.2023 г., прокурор при РП-Кюстендил, с което прокурорът е прекратил наказателно производство и е препратено на наказващия орган по компетентност за налагане на административно наказание, по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗАНН.

Без съмнение е установено, а и не се оспорва, управлението от жалбоподателя на процесното четириколесно МПС тип АТВ, в центъра на посоченото по-горе населено място, доколкото свидетелите са го възприели непосредствено, чули са шума от двигателя при движението на същото, както и са взели предвид неговите характеристики на нерегистрирано по надлежния ред четириколесно МПС със съответния посочен номер на рама, тип АТВ, което е било и без поставени рег. табели, респ. не е регистрирано като земеделска техника видно от представените и приети по делото справки и писмо от ОД 3

„Земеделие- гр. Кюстендил“ л. – 57 от делото.

Установени са безспорно от справките предоставени на съда от ОДМВР-Кюстендил, сектор „ПП“ – л. 58 от делото и възможността и задължението за регистрация на това МПС от собственика му, по реда предвиден в чл. 12 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., на МВР, съгласно наличното и видно на снимковия материал техническо оборудване по процесното МПС, както и след задължително представяне на необходимите допълнителни документи за МПС.

Описаното в НП пътно превозно средство отговаря на определението за моторно пътно превозно средство, дадено в §6 т.11 от ДР на ЗДвП - "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство /описани са в НП 4 колела/, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Моторните превозни средства са вид пътни превозни средства, съгласно определението, като се отнасят както вид /МПС/ към род /ППС/. "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.“ Разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП е материално правна - ограничителна, като въвежда условия, при изпълнение на които може да бъде предприето законосъобразно управление на моторно превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно: по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Изискванията са кумулативни, но второто следва изпълнението на първото, защото регистрационния номер и табелите, на които е изписан се получават и поставят в резултат от извършена преди това процедура по регистрация. Това е причината, поради която в чл. 175 ал. 3 от ЗДвП се съдържат две форми на изпълнително деяние за нарушение на материалната ограничителна правна норма за поведение, разписана императивно в чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. МПС, което не е регистрирано, не може да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване, от което следва, че мястото на нарушението е съставомерен признак, от който зависи и квалификацията на обективното /деянието/ като правонарушение, имащо всички белези по чл. 6 ал. 1 от ЗАНН и обявено за наказуемо с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание. Същото деяние осъществява и състава на престъплението, за което е било образувано, но прекратено по-късно, по реда на НПК, цитираното по-горе досъдебно производство, поради малозначителност на съставомерното от обективна и субективна страна деяние по чл. 345, ал.2 от НК.

Съставът на чл. 175, ал. 3 предл първо ЗДвП е конкретен, а не бланкетен, защото изпълнителното деяние е описано с всички свои признаци и не е извършено общо формулиране на диспозицията на нормата. Конкретно е и ограничителното правило на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Посочен е отделно и изрично в текста на жалбата на стр. 2 и стр. 4 от същата и възприетия от жалбоподателя и неговия процесуален представител надлежен ред 4 като нормативен документ и процедура посочени в цитираната в самата жалба на две места Наредба № I-45/2000г. на МВР, която е издадена по изричната законова делегация на чл.

140, ал. 2 от ЗДвП, именно във връзка с правилото за поведение уредено в чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Точно тук е мястото да се каже, че деянието не е юридически квалифицирано от АНО като неспазване на задължението за регистрация на новопридобито МПС в установените с подзаконовия нормативен акт - Наредба на МВР срокове - един месец, а поради управление по пътищата, отворени за обществено ползване на моторно превозно средство, което не е регистрирано, което е и нещо качествено различно като вид нарушение и правилно АНО е приложил именно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която не се нуждае от допълнителни пояснения и допълнения. В тази насока е и Решение № 152 от 09.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 117 / 2022 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора.

Ето защо признаците на санкционния състав на чл. 175 ал.3 пр. 1-во от ЗДвП, на които фактическото обвинение отговаря не представляват непълнота на правното обвинение и са съответни на фактическото такова, по което жалбоподателят следва да се защитава.