Определение № 3987 от 31.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3987 гр. Варна, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501406 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41324/26.05.2026г., подадена от Потребителна кооперация „Възраждане“, ЕИК 000078472, срещу решение № 1746/08.05.2026 г. по гр. дело № 11217/2025 г. по описа на Районен съд Варна, 43 състав, с което е признато за установено, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че Потребителна кооперация „Възраждане“, ЕИК 000078472 дължи на Община Варна вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №3789/27.07.2020 г. по ч.гр.дело № 8660 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г., а именно: 528,27 евро (1033,20 лева) - обезщетение за разполагане без правно основание на обект „павилион-търговска дейност“, върху общински терен, с адрес: гр. Варна, ***А, за периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2020 г., датата на подаване на заявлението в съда, до окончателно изплащане на вземането; 10,32 евро (20,18 лева) - лихва за забава, начислена върху сумата от 1033,20 лева, за периода от 01.11.2019 г. до 04.03.2020 г.; 52,68 евро (103,04 лева) - обезщетение за предоставена без правно основание услуга „сметоизвозване“ за периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 24.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземането; 0,94 евро (1,83 лева) - лихва за забава, начислена върху сумата от 52,68 евро (103,04 лева) за периода от 01.11.2019 г. до 04.03.2020 г.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в една част е недопустимо, а в останалата е неправилно като необосновано. Поддържа се, че решението в частта, с която е признато за установено, че ПК „Възраждане“ дължи обезщетение за предоставена без правно основание услуга

1

„сметопочистване“, ведно със законната лихва върху него следва да се обезсили поради подсъдност на Административен съд-Варна. Сочи, че таксата „битови отпадъци“, уредена в чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ, в която се включва и услугата „сметоизвозване“, се определя от Общинския съвет, а установяването, обезпечаването и събирането се извършва по реда на чл. 4, ал.

1-5 от ЗМДТ. В останалата част, намира обжалваният съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна. Твърди, че подробни аргументи за това е изложил в отговора на исковата молба, но същите са останали необсъдени от съда. В тази връзка посочва, че Потребителна кооперация „Възраждане“, с ЕИК 000078472 е правоприемник на РПК „Наркооп“, която е преименувана на ПК „Напредък” през 1986 г., а при последващи промени, този магазин № 44, ведно с много други материални активи преминава в собственост на сегашната ПК „Възраждане“. Поддържа, че процесният обект не е „преместваем“ по смисъла на чл. 56 ЗУТ, а изграден въз основа на две отделни разрешения за строеж, от 1971 г. и 1992 г. Счита, че наличието на последните, обуславя невъзможност строежът да бъде категоризиран като незаконен.

Уточнява, че издаденият им „позволителен билет“ от 1971 г., съгласно ЗПИНМ е равностоен на „разрешение за строеж“. В продължение посочва, че въз основа на посочените документи, ПК „Възраждане“ е провела през 2015 г. процедура по съставяне на нотариален по обстоятелствена проверка, която е завършила със съставяне на нотариален акт от 2016 г., а самият обект е нанесен в кадастралната карта на гр. Варна. Последното дало повод Общината да начислява и получава данъци от него. Въззивникът твърди, че на 29.11.2007 г. и 18.08.2017 г. председатели на кооперацията са поискали от кмета на Община Варна да спази Закона за Общинската собственост и §26 от ПЗР към ЗИД на Закона за кооперациите - ДВ бр.41 от 2007 г., и да деактува като общинска собственост земята, върху която е построен магазинът и прилежащия към обекта терен. Сочи, че кооперацията е получила само „мълчалив отказ“. В този смисъл поддържа, че на основание чл. 2 ал. 3 от ЗОбС /отм./, сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащият терен, не са общинска собственост. Сочи, че между страните са водени вече съдебни производства, които са приключили в полза на въззивника. Моли за присъждане на сторените разноски.

По делото в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна Община Варна е депозирала отговор на въззивна жалба с вх. № 50059/22.06.2026 г., с който се оспорва в цялост подадената въззивна жалба и се моли за потвърждаване първоинстанционния съдебен акт. Излага се, че по-голямата част от наведените възражения са неотносими за повдигнатия правен спор, а с други се обсъждат обстоятелства, които не са спорни. Сочи се, че предмет на делото не е собствеността върху сградата или законосъобразността на нейното изграждане, а дали въззивникът е ползвал общински терен без правно основание, респ. дали неоснователно се е обогатил на основание чл. 59 от ЗЗД.

По отношение на водените между страните съдебни производства излага, че са изцяло неотносими, доколкото имат различен предмет и период и не формират сила на пресъдено нещо. Сочи се, че не е спорно, че ПК „Възраждане“ е собственик на процесния обект, и Община Варна е собственик на поземления имот. Поддържа се, че правото на собственост върху сградата не създава право 2 за безвъзмездно и безсрочно ползване на чужд поземлен имот, още по-малко при липса на твърдения за вещно или облигационно право, което да оправомощава ползването на терена. Излага се още, че по делото е безспорно установено, че въззивникът е ползвал общинския терен без правно основание, както и е извличал икономическа полза, изразяваща се в спестяване на разходи, а въззиваемата страна Община Варна е търпяла загуба, тъй като е била лишена от възможността да реализира приходи от законосъобразното ползване на имота. Претебира се и присъждане на сторените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 41324/26.05.2026г., подадена от Потребителна кооперация „Възраждане“, срещу решение № 1746/08.05.2026 г. по гр. дело № 11217/2025 г. по описа на Районен съд Варна, 43 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, включително по телефон, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3