Решение № 4408 от 15.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4408 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330103497 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът К. В. В. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, чрез адв. С. М., със съдебен адрес: гр. ***, моли съда, да бъде осъден ответника "КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. Лозарска № 12, да му заплати сумата от 920,00 лева, представляваща получени без основание суми по недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, договор за потребителски паричен заем № *** от *** г., както следва: 715,83 лева за неустойка по чл. 8 във връзка с чл. 6 от договора и сумата от 204,17 лева за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното удовлетворяване на главницата, евентуално да осъди ответника да върне сумата от 715,83 лева като заплатена без основание сума за нищожна на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, неустойка по договор за потребителски паричен заем № ***от *** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на ***г. между него от една страна като потребител и от друга страна Креди Йес ООД като търговец и заемодател е` сключен договор за потребителски паричен заем № ***от *** г., по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 2000 лева, а потребителят се е задължил да върне получените в заем парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва на пет месечни погасителни вноски при посочена в договора месечен лихвен процент от 3.3 % и годишен процент на разходите в размер на 47.793 %.

1

Посочено било, че общата сума за плащане по договора от страна на потребителя е 2204.17 лева, в която били включени част главницата от 2000 лева и 204.17 лева за възнаградителна лихва.

В разпоредбата на чл.6 от договора, било посочено, че изпълнението на задълженията на потребителя следва да се обезпечи чрез ипотека, особен залог, банкова гаранция, или ценна книга в полза на търговеца.

При необезпечаване на задълженията си, потребителят съгласно чл. 8 от договора, дължи неустойка в размер на 715.83 лева, която се заплащала разсрочено към всяка погасителна вноска по договор за потребителски паричен заем № *** от *** г. По този начин месечната погасителна вноска на потребителя възлизала на 584.00 лева, от която е част сумата от 143.17 за първите четири месеца и 143.15 лева за последния месец.

Твърди, че към настоящия момент ищецът е заплатил на търговеца по договор за потребителски паричен заем № *** от *** г., 715.83 лева за неустойка по чл.8 във връзка с чл.6 от договора и сумата от 204.17 лева за възнаградителна лихва, които счита да са получени от ответника без основание поради недействителността на основание чл.22 от договор за потребителски паричен заем № ***от *** г.

На първо място твърди, че предвидената в чл.8 във връзка с чл.6 от договора така наречена неустойка представлява скрито възнаграждение за търговеца, или скрита лихва, която не е посочена и взета предвид при определяне на годишния лихвен процент по кредита, поради което и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Посоченият в договора ГПР от 47.793%, е без да се вземе предвид в неговото изчисляване разходът по чл.8 от договора, който е установен още при сключването на договора и който се изплаща от потребителя заедно с погасителната му вноска.

С оглед недействителността на договора платените неустойки и възнаградителни лихви по него следвало да се върнат обратно като получени без основание от страна на търговеца.

На следващо място твърди, че предвидената неустойка по чл.8 от договора за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, поради противоречие със закона, добрите нрави и липса на предмет.

Неустойката по чл.8 от договора е с липса на предмет, тъй като не е допустимо да се предвижда такава за непредоставяне на обезпечение, което от своя страна не може да се вмени в задължение на потребителя.

Освен това разпоредбата противоречала пряко на ЗПК, относно задълженията на търговеца за оценка на кредитоспособността на потребителя, а при неизпълнение от негова страна обезщетението да е в размер на законна лихва.

С оглед на гореизложеното, платените суми по договор за потребителски паричен заем № *** от *** г., както следва: 715.83 лева за неустойка по чл.8 във връзка с чл.6 от договора и сумата от 204.17 лева за възнаградителна лихва били получени от ответника без основание и следвало да бъдат върнати обратно.

2

Ответникът "КРЕДИ ЙЕС" ООД, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Твърди, че процесния договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договаряне между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания. Заявява, че заемателя – ищец по длото е платил сума за погасяване на задължението си по процесния договор в размер на 2 924,50 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен Договор за потребителски паричен заем №*** от *** г. По силата на този договор на ищеца бил предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 2 000,00 лева, при месечен лихвен процент в размер на 3,3 %, годишен процент на разходите – 47,793 %, или общо сума за погасяване в размер на 2 204,17 лева и срок за погасяване на заема 5 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 440,83 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В разпоредбата на чл. чл. 6 от договора е предвидено задължение за обезпечаването му с поне едно от следните обезпечения: Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от приложимите към договора за заем Общи условия; Ипотека, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от приложимите към договора за заем Общи условия; Особен залог върху движимо имущество; Ценна книга издадена в ползана Заемодателя.

В чл. 8 от договора за заем е предвидена неустойка в размер на 715,83 лева, в случай че ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора предвиденото в чл. 6 от договора обезпечение, платима разсрочено заедно с всяка погасителна вноска.

С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на 3 материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,793 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Нещо повече, предвидената неустойка е в размер почти равен на получената в заем сума и ако към разходите по кредита се включи и неустойката, то тогава размерът на ГПР ще надхвърли многократно посочения в договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

Страните не спорят, че договора е заплатена сумата от общо 2 924,50 лева. Представена е справка за отва от ответника.

Съгласно ЗПК при недействителност на договора, кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на получената в заем сума, която в случая възлиза на 2000 лева. Останалата заплатена от ищеца сума, в размер 924,50 лева е получена от ответника при лиса на основание.

Претендира се сумата в размер на 920,00 лева, като ищецът не е изменил исковата си 4 претенция, поради което и съдът ще уважи именно тази сума, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 24.02.2025 г.

Предвид уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск.

По отоншение на разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 50,00 лева държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед уважаване на исковата претенция изцяло, съдът намира, че следва да присъди на ищеца 50,00 лева за разноски направени за заплатена държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, "КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. Лозарска № 12, да заплати на К.