Определение № 5460 от 31.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5460 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110117528 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Г. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.София, ............... чрез пълномощника си адвокат Д. М. , с посочен съд.адрес: гр.София, .............." 6 против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, общ. Столична, обл. София (област), представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че Д. Г., с ЕГН ********** е страна по договор за паричен заем № 4107467 /02.04.2021г., подписан с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, съгласно който ищецът е получил сумата по кредита в размер на 2000лева, като се твърди, че видът на месечната вноска не е посочен , както и размерът на месечния лихвен процент, но са заплатени изцяло дължимата главница и договорна лихва .

Твърди се, че във връзка договор за паричен заем №4107467 /02.04.2021г., ищецът 1 сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който договор, ищецът дължи на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД определена сума , която е в размер на 2000 лв и е заплатена .

Твърди се, че договор за предоставяне на поръчителство № 4107467 е нищожен на основание /чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като съображенията за това са следните:

Твърди се, че е бил накърнен принципът на добросъвестността в облигационните и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. От това следва, че е бил накърнен и принципът на Д.те нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, като достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди се, че неквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство № 4107467 в размер на 2000лв. съставлява допълнителна сума. Твърди се, че допълнителната сума се заплаща без ищецът да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи договора за предоставяне на поръчителство №44107467 с предварително избрано от кредитодателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.

На следващо място се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство № 4107467 е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че уговореното възнаграждение по процесния договор по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.

Аргументи за това се откриват в чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК .

Твърди се, че при извършена справка в ТР по партидата на ответната страна се е установило, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Сочи се, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това обстоятелство се твърди, че със сключване на договора за поръчителство се е целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се е уговорило възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Твърди се, че с договора за поръчителство не се е целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на същото, кредиторът плаща вземането си сам на 2 себе си.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство № 4107467 е недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител / чл. 143 ал. 1 ЗЗП /. Твърди се, че посоченият по-горе договор за поръчителство не е разбираем и не е позволил на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал. 2 т. 19 ЗЗП.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да;

Да се признае за установено в отношенията между страните Д. Д. Г. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4107467 е нищожен.

Да се осъди, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов да заплати Д. Д. Г. с ЕГН ********** сума в размер на 100 лева, като частичен иск от общо 2000 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4107467, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането От съда се иска с решението да осъди ответната страна да заплати и направените в настоящото производство разноски.

В срока за отговор на исковата молба - такъв е постъпил по делото, като заявеният иск се оспорва като недопустим, както и по основание и размер.

С отговора на исковата молба се оспорва искът като недопустим. Твърди се, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца.

Твърди се, че ищецът предявявайки установителен и осъдителен иск за връщане на заплатените без правно основание суми, като е предявил установителен иск за нищожност.

Това процесуално поведение на ищцовата страна представлява злоупотреба с право съгласно чл. 3 ГПК и съзнателен опит за обогатяване с допълнителни разноски по всеки иск за сметка на ищеца и ответника.

Твърди се, че злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно е настоящия случай.

Иска се да се прекратите настоящото производство като недопустимо.

Алтернативно, в случай че настоящият иск се счете процесуално допустим, то ищецът излага следните аргументи:

Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни.

Твърди се, че процесуално представляваното от ответника дружество е било вписано 3 като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем. Твърди се, че с оглед на изложеното следва приложими са разпоредбите на Търговския закон.

Оспорва се договорът между ищцовата страна и „Файненшъл България“ ЕООД да е бил лишен от правно основание. Твърди се, че именно изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.

Оспорва се твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е бил сключен в противоречие на Д.те нрави поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти, действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).

Твърди се, че ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип.

Оспорва се наличието на обосновка в тази насока в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни и недоказани.

Оспорва се нееквивалентността на престациите по процесния договор. Твърди се, че е било поето задължение представляваното от ответника дружество да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя, включително и разноските по събиране на вземането.

Твърди се, че дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е било определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.

Оспорва се твърдението, че заемодателят е поставил изискване към заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Твърди се, че заемодателят е предоставил възможност за избор от три начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.

Твърди се, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Твърди се още, че предоставянето на гаранционни сделки е основният предмет на дружеството, поради което не може да си позволи да ги извършва безвъзмездно.

Оспорва се твърдението за нищожност на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, сключен при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.

4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК като неотносимо и неправилно.

4

Твърди се, че в исковата молба не е била наведена никаква конкретна обосновка в тази връзка и твърденията на ищеца се явяват напълно голословни и неподкрепени от аргументи или доказателствен материал.

Твърди се, че искането на нищожност на горното основание е неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл. 11 ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.

Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и в тази връзка всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни.

Иска се от ответника съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца; в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: