Решение № 471 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000503711 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 265416 от 13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 13847/2018 г. по описа на СГС, I-8 състав, съдът, на основание чл. 146 ЗЗП, е прогласил недействителност на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договор за банков кредит № HL 41145 от 02.09.2008 г. , сключен между М.

Л. М. и "Юробанк България" АД, както и е осъдил "Юробанк България" АД да заплати на М. Л. М. на правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД сумата от 54 872,13 евро, за периода от 10.11.2013 г. до 10.07.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата от 18.10.2018 г. до окончателното изплащане. Осъдил е на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД "Юробанк България" АД, да заплати на М. М. сумата от 13 730,24 евро, представляващи лихви за забава, за периода от 18.10.2015 г., до датата на исковата молба 18.10.2018 г. Със същото решение съдът, на основание чл. 146 ЗЗП, е прогласил недействителност на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал.

1 от договор за банков кредит № HL 41145 от 02.09.2008 г. , сключен между М. Л. М. и "Юробанк България" АД, както и е осъдил "Юробанк България" АД да заплати на М. Л. М. на правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД сумата от 35 260,31 швейцарски франка, за периода от 10.11.2013 г. до 10.07.2018 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер.

Осъдил е на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД "Юробанк България" АД, да заплати на М. М. сумата от 6 624,61 швейцарски франка, представляващи лихви за забава, за периода от 18.10.2015 г., до датата на исковата молба 18.10.2018 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер. С решението са разпределени и разноските по делото.

1

Решението е обжалвано от ответника "Юробанк България" АД в частта в която е прогласена нищожността на клаузите по договора и въз основа на това е осъден да върне суми на ищеца, като се излагат твърдения за неправилност. Правят се оплаквания, че неправилно съдът е приел, неравноправност на клаузите, тъй като същите са били индивидуално определени, кредитолопучателя изрично е дал съгласието си по тях, а банката е действала добросъвестно. Отделно от това ищецът изрично се е съгласил и с превалутирането на кредита, т.е. приел е съществуването на валутен риск от това превалутиране. В този смисъл неправилно е прието, че изначално е заложено оспорваните клаузи да са в ущърб на кредитополучателя. Ищецът е разбирал напълно, че поемането на валутен дълг, е поемане на сериозен валутен риск и че движението на валутните курсове на швейцарския франк към еврото и лева е постоянно и че при плащането на месечните погасителни вноски промените в равностойността на сумите в евро и лева са се дължали на различния валутен курс, по който е закупувал от банката и от други места нужните му швейцарски франкове. Моли съдът да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноските по делото.

Въззиваемият М. Л. М. оспорва наведените в жалбата доводи и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, като посочва, че правилно съдът е зачел последиците от вече разрешен правен спор с аналогичен предмет, като настоящия, между същите страни, относно основанията и размера на вземанията на банката по процесния договор за кредит, но относим към друг времеви период. Счита, че съдът, и след като е направил собствена преценка на неравноправността на оспорените клаузи, правилно е стигнал до извода за тяхната нищожност. Претендира разноските по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валидно и допустимо. Дължи се произнасяне съобразно доводите за неправилност, на база наличните по делото доказателства.

Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверка, САС прави следните изводи:

Видно от приетите доказателства по делото, на 02.09.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41145, по силата на който "Юробанк Балгария" АД предоставя на ищеца М. Л. М. и В. Д. Н., като кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 250 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита.

В чл. 1, ал. 2 е договорено, че общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 о т договора, а ал. 4 регламентира, че в деня на усвояване на кредита страните подписват 2 приложение № 1, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк на Банката и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.

В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя М. Л. М. в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 4 е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по, ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс "купува" на швейцарския франк към евро на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на кредитополучателя в съответната валута, както и че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на описаните действия.

С чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.85 пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.

В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидено, в случай, че по време на действието на договора Банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски да се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие.

В чл. 12, ал. 1 е договорено, че Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21.

Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й. Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката. В чл. 21, ал. 2 е предвидено, че с подписването на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по, ал. 1, Банката да превалутира кредита в 3 евро/лева по обявения курс "купува" на Банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от Банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.

В чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В чл. 23, ал. 2 кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

По делото са приети писмени доказателства от които се установява, че с влязло в сила решение по гр. д. № 11564/2015 г. на СГС, IV-А състав, между страните по процесния договор е разрешен преюдициален за настоящото производство въпрос относно нищожността поради неравноправност на процесните клаузи по договора за кредит.

Правилно първоинстанционният съд е отчел правните последици на влязлото в сила решение, отразяващи материалноправното положение между същите страни в рамките на същото спорно правоотношение, което е предмет и на настоящия спор.

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че общата сума за валутната разлика за периода 10.11.2013 г. до 10.07.2018 г. е в размер на 54 872,13 евро, а събраната в повече сума, вследствие увеличение на лихвения процент от 4,95 % на 6,95 % за посочения период е общо 35 260,31 швейцарски франка.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду които: т. 3 - която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т. 9 - при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 - при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 - при възможност за търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и т. 12 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с 4 цената, уговорена при сключването на договора.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, се дефинират от чл. 146, ал. 2 от ЗЗП като клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.