Решение № 565 от 25.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500788 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

В срока по чл. 436, ал.1 от ГПК Е. А. Д. , с ЕГН: ********** от гр.Пловдив длъжник по изпълнително дело № 1309/2017 г. по описа на ЧСИ В.Г. , вписан в регистъра на НК под № 725, с район на действие ВТОС обжалва по реда на чл. 435, ал.2 , т.6 ГПК отказ от 18.08.2023 г. / по подадена за това молба от 16.08.2023 г./ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който моли да бъде отменен. Оплакването се основава на твърдението / непризнато от частния съдебен изпълнител/ , че за времето след 22.12.2020 г. повече от 2 години не са искани и извършвани изпълнителни действия .

Съдебният изпълнител е изразил становище за неоснователност на жалбата с изложение на факти/ действия/ във времето , които според него прекъсват изтичането на двугодишния преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД –гр.София в срока по чл.436, ал.3 ГПК не е възразил срещу жалбата .

Съдът като прецени заверените преписи на документите , съставляващи изпълнителното дело стигна до извод, че същата е неоснователна .

За пораждане на приложното действие на нормата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК , санкциониращо прекратяване/ според приетото в т.10 на ТР. № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- настъпващо автоматично по силата на закона , т.е.„по право“/ на изпълнителното производство е необходим обективния факт на бездействие на взискателя спрямо съдебния изпълнител, изразяващ се в непоискване от него в продължение на две години до извърши някакви изпълнителни действия върху обекти/ предмети на имуществени права на длъжника/ според тълкувателното решение- разбирани като такива в рамките на определен от закона изпълнителен способ : запор, възбрана, опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и други/ или върху негови банкови 1 сметки- чл.426, ал.2 ГПК , а прилагането на съответния за тях изпълнителен способ/ начин на изпълнение/ може да бъде както подразбираем за съдебния изпълнител по реда на предварителното възлагане/ включващо отнапред поискването му/ на основание чл.18 ЗЧСИ , така и конкретно заявен/ поискан от взискателя, извън случаите регулирани от тази норма на закона.

Логически оправдано е / макар и този въпрос да не е уреден в закона/ двугодишния срок да започне да тече отново не от момента на поискването на определено изпълнително действие, а от момента на предприемането му/ извършването/, по принципно съображение, че е възможно по една или друга причина, то, въпреки че е имало годен предмет на посегателство , да не бъде много дълго време предприето от съдебния изпълнител, през което време, взискателят, очаквайки предприемането му и резултата от това, не може да бъде упрекнат в бездействие и санкциониран с последицата на чл.433, т.8 от ГПК.

След 20.12.2020 г. / посоченият от длъжника начален момент за отброяване на двугодишния срок/ , когато взискателят е поискал опис, оценка и изнасяне на публична продан на ниви, възбранени по делото , находящи се в землището на с.Долна Липница, Община Павликени/ за които действия е заплатил дължимите такси на 15.02.2021 г./, с молба от 27.08.2021 г. е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка/ извършена на 14.10.2021 г./ за наличие на открити банкови сметки на името на първия и при установяване на такива – налагане на запори върху тях при съответните банки. С молба от 26.01.2022 г. е поискал да бъдат извършени неизвършените изпълнителни действия, посочени в молбата от 20.12.2020 г. С молба от 22.08.2023 г. отново е поискал опис , оценка и публична продан на възбранените по делото недвижими имоти .

Очевидна е констатацията , че взискателят до подаване на молбата за прекратителна санкция и подаването на жалбата срещу отказа да се приложи не е проявил заслужаващо отрицателна санкция бездействие в продължение на две или повече години, изразено в непоискване от съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия / опис, оценка, публична продан , запори / в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Законът не е обвързал поискването с някакви особени условности /белези/ , без чието наличие да е лишено от прекъсвателен за преклузивния срок ефект , като например пълна индивидуализация на обекта/ предмета на имущественото право на длъжника върху който да се насочи изпълнението/ такава е невъзможна при банковите сметки /, да няма повторяемост на поисканите изпълнителни действия/ особено в случаите , когато би могло да е налице бездействие на самия съдебен изпълнител/ и т.н.

Следователно изпълнителното производство не е прекратено на въпросното основание и жалбата подлежи на отхвърляне.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Е. А. Д. , с ЕГН: ********** от гр.Пловдив длъжник по изпълнително дело № 1309/2017 г. по описа на ЧСИ В.Г. , вписан в регистъра на НК под № 725, с район на действие ВТОС против отказ от 18.08.2023 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3