Решение № 187 от 11.03.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3504/2025
- Вид
- Решение № 187
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 187 гр. Бургас, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20252120203504 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
И. Ж.,
ЕГН **********, срещу наказателно постановление
№ 25-3292000191/04.09.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева /1533,88 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се излагат основания за отмяна поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка, възприета и описана от страна на административнонаказващия орган в АУАН и НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Н. – редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата.
За административнонаказващият орган не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
БРС, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Н а 19.08.2025 г. около 11:41 ч . в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, до входа на спортна зала „Никола Станчев“, лек автомобил марка „БМВ“ модел „318“, с рег. № ****, се движел в посока на движение от ул. *****, като увеличил рязко оборотите на двигателя, навлязъл в завоя със занасяне и автомобилът приплъзнал първо в едната посока, след това в другата. Това негово поведение било забелязано от полицейските служители – св. Ж. и св. Г., които били на обход и чули звука на двигателя от рязкото подаване на газ. Св. Ж. отбил жалбоподателя и поискал съдействие от автопатрул „Бреза-4“ при 04 РУ-Бургас. На място дошли мл. експерт С. и мл. инспектор Пулев, като С. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
1
Актът бил подписан от нарушителя.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева/1 533,88 евро/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на св. Ж. и св. Г., както и от присъединените писмени доказателства.
При съвместния анализ на показанията на двамата свидетели се установява и конкретното поведение на жалбоподателя, като св. Ж., сочи, че първо се е чуло рязко форсиране на двигател, след което е видял една кола, която първо е занесла в едната посока, след това в другата. Сочи още, че се е чуло форсиране на двигател, но не е чул форсиране на гуми. Св. Г. посочва, че шумът от двигателя е бил еднократен, като при навлизане в завоя автомобилът е поднесъл. Твърди, че асфалтът е бил хлъзгав, като в този момент не е имало други участници в движението и не е видял дим.
Показанията на двамата свидетели се ползват с доверие от съда, тъй като са подробни и взаимно кореспондиращи си и така служат за проверка едни на други.
Освен това свидетелските показания се ценят и за добросъвестно дадени от незаинтересовани по делото лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице. При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Съдът обаче намира, че не се доказа по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, за да бъде санцкионирано едно лице за нарушение на тази забрана, следва да се установи, че същото е управлявало МПС, като е извършвало действия, които не представляват ползване на пътя по предназначение.
По делото безспорно се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят e управлявал процесния лек автомобил, като при навлизане в завоя задната част на автомобила е занесла. Според съда обаче това поднасяне на автомобила не може да се квалифицира като нарушение, добило известност като "дрифт". При извършване на маневрата „завой“ е напълно възможно автомобилът да поднесе, но както доказателствата сочат, същият е бил овладян от водача. Поднасянето може да се дължи и на мощността на МПС, както и на това, че е със задно задвижване, както и на състоянието на пътната настилка, която в случая е била мокра и хлъзгава.
2
От разпита на св. Ж. също се установи, че автомобилът е извършил резки движения, но въпреки това е изправил волана и е продължил, като не се съобщава да е излизал от очертанията на пътя. Съдът намира, че поведението на жалбоподателя не е било целенасочено и умишлено и това приплъзване на МПС не може да се квалифицира като административно нарушение, поради което и неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че е налице формално осъществено административно нарушение, от събраните по делото доказателства могат да се извлекат белези на маловажност на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Конкретните факти сочат на ниска степен на обществена опасност на деянието – липса на причинени вреди, отсъствие на застрашаване на други участници в движението и инцидентен характер на проявата.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна услуга, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 900 лева, превалутирани 460,16 евро, поради което следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-3292-000191/04.09.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, на Д. И. Ж., ЕГН **********, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/, превалутирани 3000 лева /три хиляди лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д. И. Ж., ЕГН **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460,16 евро /четиристотин евро и шестнадесет евроцента/, превалутирани 900 /деветстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3