Решение № 22832 от 12.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37894/2024
- Вид
- Решение № 22832
- Подписан
- 12.12.2025
- Състав
- ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 34, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 22832 гр. *****, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА ЕМ. В.А ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. В.А ПАНОВА Гражданско дело № 20241110137894 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – делба, във фазата по извършването й.
С решение № **** от 20.03.2025 г. по гр.д. № 37894/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав, е допусната на основание чл. 34 ЗС делба на следния недвижим имот:
Апартамент №55 (петдесет и пет) с идентификатор ***
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и три, точка, триста петдесет и едно, точка, две, точка, петдесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №******01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. *****, Район „********“, ж.к. „**********“ Бл.106, вх. В, ет.4, с площ от 75.31 (седемдесет и пет цяло и тридесет и една стотни) кв. м., състоящ от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по доказателствен акт: стълбище, двор, Л. С. Г., двор, Р. Д. Т., а съгласно скица: самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж — *** и ***, под обекта ***, над обекта - ***, заедно с принадлежащите му Зимнично помещение при съседи: коридор, двор, О. Н. П. и С. Д. Л. както и 0,7281% (нула цяло седем хиляди двеста осемдесет и една десетохилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на комплекса, находящ се в гр. *****, „Западен район“ (нов ,,Б18“), при следните права: за Д. Р. Р., ЕГН ********** – ½ ид.ч. за К. В. В., ЕГН ********** - – ½ ид.ч.
Във втората фаза на делбата са предявени претенции по сметки от 1 ищцата. В указания му срок ответникът не е взел становище по тях.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:
1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребий по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота/вещта на публична продан.
Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС , вр. чл. 69, ал. 2 ЗН ). Затова от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.
В случая до делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, при двама съделители.
Установи се от заключението на допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза, че имотът е неподеляем, както и че пазарната стойност на същия възлиза на сумата 295 424 лв., с оглед на което стойността на дяловете на съделителите е, както следва: за Д. Р. Р. – 147 712 лв. и за К. В. В.
– 147 712 лв.
Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.
В срока по чл. 349, ал .4 ГПК не са заявени искания за възлагане на имота от съделителите. Ето защо, делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК.
По претенциите за сметки на ищцата:
По претенцията с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Основателността на претенцията се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. страните да са съсобственици на процесния недвижим имот; 2. целият съсобствен имот да се ползва от един от съсобствениците през исковия период; 3. отправянето на писмена покана до ползващия съсобственик преди началната дата на процесния период за осигуряване на възможност за лично ползване или за заплащане на обезщетение. Установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест на предявилата претенцията по сметки ищца, наред с размера на исковата претенция.
В случая безспорно е наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот. Личното ползване на имота от ответника през периода 1.09.2023 г. до 23.09.2025 г. (съгласно направеното уточнение относно периода на претенцията) се установява от свидетелските показания на 2 свидетелката М. Р., които съдът кредитира, при съобразяване с изискванията на чл. 172 ГПК.
Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза – лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение (мотивите по тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС). Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт.
В случая писмена покана е отправена от ищцата, чрез нотариус К. К., и е получена от ответника по реда на чл. 47 ГПК, съгласно направеното нотариално удостоверяване. Поканата е връчена на постоянния адрес на ответника, за който на съда е служебно известно, че съвпада с настоящия. Не е налице оспорване от ответника относно надлежното връчване на поканата, като нотариусът е удостоверил извършените действия по връчването й и залепването на уведомление на 16.08.2023 г. Същата се приема за връчена на 31.08.2023 г.
Ответникът не твърди и по делото не се установява, че е предложил на ищцата да ползва делбения имот съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността в процесния период – напротив, от показанията на свидетелката М. Р. се установява, че след развода между страните ответникът е сменил бравата на жилището и по този начин възпрепятства ищцата да осъществява достъп до него. Не се твърди и не се установява ответникът да е заплащал на ищцата обезщетение за лишаване от ползването на имота за процесния период.
Съгласно приетото по делото заключение на допълнителната съдебнооценителна експертиза, средният пазарен наем за ½ част от имота с включено обзавеждане е 11 327 лв. за периода 1.09.2023 г. до 30.09.2025 г., а за същия период без обзавеждане – 9 631 лв. Не са въведени твърдения относно обзавеждането в имота, поради което съдът приема стойността от 9 631 лв. по заключението на съдебно-оценителната експертиза. За периода 1.09.2023 – 23.09.2025 г., за който е предявена претенцията, обезщетението е в размер от 9 532,30 лв., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, която сума надвишава размера на предявения иск, поради което същият е основателен до пълния предявен размер от 9 120 лв.
По претенцията с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС:
Ищцата твърди, че срещу нея са насочени претенции от „Т. *****“ ЕАД за стойността на ползваната в имота топлинна енергия и вода – за задължение 3 в размер от 2233,31 лв., което е предмет на гр.д. № 9149/2024 г. на СРС, 54 състав, както и за задължение в размер от 2054,04 лв. за периода 1.05.2023 г. до 30.06.2025 г., както и претенция на „С. В.“ АД за задължение в размер от 373,91 лв. за периода 26.05.2021 г. до 24.07.2025 г. Сочи, че единствено ответникът обитава процесния имот, но претенциите за режийните разходи били насочени само към нея.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случая ищцата счита, че на основание съсобствеността в имота, претенциите на посочените дружества – трети лица, не следва да са насочени само съм нея, като счита, че присъждане на посочените в претенцията за сметки суми в нейна полза следва да се основава на факта на насочване на претенциите на дружествата, предоставили комуналните услуги, единствено спрямо нея. В претенцията за сметки не се твърди, че ищцата е заплатила посочените суми, като такива доказателства не са представени по делото. Представените с претенцията за сметки доказателства установяват единствено твърденията на ищцата, че посочените дружества, предоставили комуналните услуги, са начислили описаните задължения за ползваните в имота топлинна енергия и вода, но не установяват плащане на посочените суми от ищцата. Впрочем от показанията на свидетелката М. Р. също не се установява плащане на суми – свидетелката, разпитана в съдебно заседание, казва „той не е плащал сметки, сметките идват на сестра ми“, но не твърди тези сметки да са платени от сестра й.
Искът следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС, доколкото именно твърденията на страната определят вида и обема на търсената защита и именно въз основа на твърденията на ищцата съдът квалифицира предявения иск. В случая ищцата не твърди да е направила плащане по претенциите на третите лица, насочени спрямо нея, нито твърди ответникът неоснователно да се е обогатил за нейна сметка. Същата иска осъждане на ответника да й заплати тези суми единствено поради насочването на претенциите на дружествата, предоставили услугите, спрямо нея. Претенциите не се основават на твърдения за плащане на сумите.
Искът е неоснователен. На ищцата е било указано, че в нейна доказателствена тежест е да установи, че е заплатила разноски за целия имот, както и размера на заплатеното. Такива доказателства не са представени – както беше посочено, установява се, че дружествата, предоставили комуналните услуги, са начислили описаните задължения, но не се установява същите да са заплатени от ищцата. Фактът, че дружествата, предоставили комуналните услуги, са начислили сумите и са насочили претенциите си по повод доставената до имота топлинна енергия и вода към ищцата, не е от естество да обуслови извод за основателност на предявения иск, при липса на доказателства за направено от ищцата плащане за погасяване на описаните задължения. Ето защо искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете.
Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че производството 4 по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а всяка от страните има двойно качество – те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78 ГПК. Следователно, дължимата държавна такса и останалите деловодни разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им, а разноските за процесуално представителство се понася от страните така, както са ги направили.
С оглед изложеното страните дължат държавна такса, както следва: за Д.
Р. Р. – сумата 5 908,48 лв., и за К. В. В. – сумата 5 908,48 лв.
Разноските за заплатен депозит за съдебно-оценителна експертиза и адвокатско възнаграждение за производството по делба остават в тежест на страните, както са сторени, с оглед характера на производството.
Разпечатката съдържа 42 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea3e27bc-925f-4569-a1c6-c964b308e80a