Решение № 854 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300500511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

Образувано по въззивна жалба, подадена от

В. Ц. К.,

ЕГН:**********, срещу решение №5045/12.12.2023г. постановено по гр.д.

№2950/2023г. по описа на РС – Пловдив, в частта, с която съдът е прекратил гражданския брак между К. Г. К., ЕГН ********** и В. Ц. К., ЕГН **********, като дълбоко и поправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна в частта, с която първоинстанционният съд не се произнесъл по въпроса за вината и постановяване на ново, с което се признае, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата К. К..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Г. К.,ЕГН:**********, чрез процесуалния представител адвокат Н. Д., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от легитимирано лице-ответник;касае неблагоприятно за него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, 1 наведени в жалбата, становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба подадена от К. Г. К., ЕГН ********** против съпруга й В. Ц. К., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване -иск за прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне от съда по отношение на вината за разстройството на брака, съединен с иск промяна на фамилното име на съпругата- чл.49 ал.1 и чл.56 ал.1 от Семейния кодекс във връзка с чл.318 и следващите от ГПК.

В предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото съпругът В. Ц. К., ЕГН **********, е подал лично и чрез особения си представител отговори на исковата молба , с които е оспорил иска за развод.

Изложил е съображения, че не е настъпило разстройство на брачните отношения и настоява да им бъде дадена възможност за помирение, а при условията на евентуалност бракът им да бъде прекратен по реда на чл.50 от СК.

С първоинстанционното решение бракът между страните е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал.1 от СК, без съда да се произнася по въпроса за вината и е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име –Н..

В частта, с която бракът между страните е прекратен и е възстановено предбрачното фамилното име на съпругата , първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като необжалвано.

С въззивната жалба решението се обжалва в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните, като от жалбоподателя се отправя искане до въззивния съд да постанови решение, с което да се произнесе , че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата К. К..

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 и ал.3 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, само в случай, че някой от съпрузите е поискал това.

Искането за произнасяне по въпроса за вината е специално искане, което е тясно свързано с брачните искове, но не представлява отделен установителен иск. Законът не посочва каква е неговата форма, поради което е възможно да бъде направено от ищеца в исковата молба, а от ответника в писмения отговор на исковата молба и с предявените от него насрещни брачни искове.

Нормата на чл.322, ал.1 от ГПК регламентира изключения от преклузията за въвеждане в процеса на факти от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, давайки възможност на страните да релевират такива до приключване на устните състезания по делото при изрично указана забрана проявили се към този момент обстоятелства да обуславят развитието на последващ процес. Искането за 2 произнасяне по вината не е отделен брачен иск и за него на общо основание са приложими правилата за своевременно сезиране на съда и установени преклузии на процесуалния закон. На основание чл.322, ал.1 от ГПК могат да се предявяват факти, които може и да сочат на виновно противобрачно поведение на другия съпруг, но само във връзка с брачния иск за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но не и като основание за късно предявяване на искането за произнасяне по въпроса за вината-така становищата на доктрината „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание, издателство „Сиела“, 2012г. Това е така, тъй като основание за прекратяване на брака е настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, което не е свързано с установяване на вината на съпрузите, поради което и принципът за изчерпателност на основанията не следва да се прилага по аналогия и по отношение на въпроса за вината.

В настоящия случай, с исковата молба ищцата е поискала съдът да не се произнася по въпроса кой от двамата съпрузи носи вина за брачното разстройство. В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска и е навел съображения за липса на дълбоко и непоправимо разстройство. В отговора на исковата молба ответникът не е заявил искане съдът да се произнесе по въпроса за вината на брачното разстройство; такова искане не е направено и с насрещен иск по реда на чл. 322, ал. 3 ГПК. Поради това и съдът е постановил прекратяване на брака с развод, без да се произнася по въпроса за вината. След като съдът не е надлежно сезиран, въззивната инстанция също не следва да се произнася по този въпрос, независимо че във въззивната жалба е направено такова искане; същото е преклудирано на основание чл. 133, вр. чл. 131 ГПК.

Поради това първоинстанционното решение, в частта, с която бракът между страните е прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода по спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направени пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5045/12.12.2023г. постановено по гр.д.

№2950/2023г. по описа на РС – Пловдив, в частта, с която съдът е прекратил гражданския брак между К. Г. К., ЕГН ********** и В. Ц. К., ЕГН **********, като дълбоко и поправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

ОСЪЖДА В. Ц. К., ЕГН:**********,да заплати на К. Г. К., ЕГН **********, сумата от 600 лева- разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4