Решение № 344 от 26.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330200255 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0444-000523/ 31.12.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на К. В. Р. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.

Претендира разноски и обезщетение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното 1 постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 12.11.2024 г., около 12,30 часа свид. Г. и свид. М. пътували с лек автомобил в гр. Пловдив в посока улица „Професор Цветан Лазаров“, като достигайки кръговото кръстовище между парк хотел „Пловдив“ и Стадион „Локомотив“ и навлизайки в него били изпреварени от лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. № ***, чийто водач умишлено подал газ и загубил контрол над управляваното от него МПС, привеждайки го в състояние в което задните гуми загубили сцепление с асфалтовата настилка и автомобила поднесъл.

Свидетелите възприели движението на процесния автомобил, който и след излизане от кръговото кръстовище продължил да се движи рисково до достигане на кръстовището на ул. „Проф. Цветан Лазаров“ с булевард „Освобождение“, принуждавайки други участници в движението да намалят или да спрат, за да не се ударят един в друг.

Свид. Г. и свид. М. настигнали процесния лек автомобил и спрели до него на светофарна уредба, светеща червено, при кръстовището на бул.

„Освобождение“ с ул. „Пеньо Пенев“, където успели освен да заснемат автомобила, но и да възприемат водача – млад мъж с очила, на видима възраст от около 30 г.

За случая свидетелите сигнализирали 05 РУ Пловдив, като им били снети нарочни писмени обяснения на 12.11.2024 г. в сградата на кметството на район „Тракия“.

Компетентните органи установили собственика на процесния автомобил – а именно жалбоподателя Р.. Същият, както и свид. Г., и сви. М. били призовани в 05 РУ Пловдив на 29.11.2024 г. Там на място, двамата свидетели разпознали жалбоподателя като водач на процесния автомобил на 12.11.2024 г.

На база на заявеното от тях, както и след като същият бил разпознат, свид. Ф.

– мл. инспектор в 05 РУ съставил в присъствието на жалбоподателя, свид. М. и свид. Г. АУАН бл. 0507838 от 29.11.2024 г.

Жалбоподателят Р. се ядосал като отричал водач на автомобила на посочените място и време да е бил той, като същевременно не посочил друго лице, което да го е управлявало. Въпреки това, мотивиран от гнева си, признал 2 пред актосъставителя, че се е изнервил от бавното шофиране на автомобила, управляван от свид. Г. поради което и предприел описаното по – горе поведение. При съставянето на АУАН жалбоподателят категорично отказал да го подпише, като свидетел на отказа му станала свид. Б..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - разпит на актосъставителя, свид. Б., свид. Г. и свид. М., които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на посочените свидетели се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие и тези приложени към административно наказателната преписка.

Противно на възраженията на жалбоподателя, показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях. И свид. Г., и свид. М. категорично и с подчертана екзактност споделиха личните си и непосредствени възприятия от процесните събития. В тази връзка впечатление прави заявеното от двамата свидетели за възприетото от тях в цялост противоправно поведение на жалбоподателя, свързано с извеждане на автомобила умишлено извън контрол, а впоследствие и с изключително рискованото му шофиране. Липсата на спомен за някои несъществени обстоятелства като цвят на автомобила не може да доведе до извод за недостоверност на показанията на двамата свидетели, още повече, че същата е съвсем естествена последица от изминалия не малък период от време между възприемане на процесното противоправно поведение и разпита им в хода на съдебното следствие.

За посочените движения на автомобила – изпреварване чрез умишлено подаване на газ, загуба на контрол над управляваното МПС, привеждането му в състояние при което задните гуми губят сцепление с асфалтовата настилка и автомобила поднася, доказателствата по делото сочат, че двамата свидетели са ги въприели в цялост. Ето защо в случая не може да се приеме, че се касае за друго нарушение по ЗДвП, например такова свързано с управление на МПС с 3 превишена скорост, тъй като поведението на жалбоподателя се установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на свидетелите.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава от нито един друг доказателствен източник, като същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било други доказателства в подкрепа на неговите твърдения.

В аспект на горното съдът намира, че следва да се кредитират показанията на горепосочените свидетели, не поради техния брой, а и поради качеството на двама от тях – свид. Ф. и свид. Б. - полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.

По приложението на процесуалния закон.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото заповеди.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, че на 12.11.2024 г., в 12,30 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извел автомобила умишлено извън контрол. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя като е спазена и процедурата при отказ да бъде подписан от негова страна.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен 4 материалния закон.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се посочи, че законовата формулировка не е прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ , последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, 5

Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

„Дрифт“-а, като проявление на гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т.2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:

- дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и

- дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

В този смисъл - Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к.адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП

Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било 6 несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Разпечатката съдържа 50 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea3d5d13-f71c-4f9e-a821-de502603fca4