Решение № 435 от 31.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Разлог, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20261240101046 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана молба от С.Д.Д., ЕГН*, адрес: *, против А.А.Г., ЕГН*, *.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът са се запознали около 6 месеца преди подаване на молбата и м/у тях била установена интимна връзка. Сочи се, че с развитието на отношенията им поведението на ответника ставало все по-контролиращо, обсебващо, ревниво и агресивно. Последният следял с кого общува молителката, проявявал силна ревност и многократно заявявал, че тя му принадлежи, че няма право да прекрати връзката им и че няма да й позволи да си тръгне.

Молителката твърди, че многократно е била подлагана на словесно и психическо насилие, изразяващо се в обиди и унизителни квалификации, включително: „к*“, “мутра“ и „грозна“, както и в заплахи за физическа саморазправа. Ответникът й е заявявал, че ще я пребие, че ще отиде в дома й и че след прекратяване на отношенията им ще я злепостави пред други хора и ще урони репутацията й.

Твърди, че ответникът знаел адреса на молителката, местоработата й и имал информация за нейни близки и познати, както и че многократно идвал пред дома й, поради което тя възприемала отправяните заплахи като реални.

Сочи се, че след пореден случай на обиди и агресивно поведение, молителката прекратила отношенията и преустановила контактите с ответника. След няколко дни той се свързал отново с нея, държал се спокойно, изразявал съжаление за поведението си и заявил, че се е променил. В продължение на около 2-3 седмици отношенията им били отново добри, поради което молителката приела поканата му за среща.

Твърди се, че на 22.07.2026 г. около 21.00 часа ответникът поканил молителката на кафе.

Двамата се срещнали в к-с „Ч.“, с.К., след което молителката се качила в автомобила на ответника. Около 22:30 часа вместо да я откара до дома й, ответникът спрял автомобила на безлюдно място с обяснението, че е искал да разговарят. Сочи се, че първоначално разговорът протичал нормално, но впоследствие ответникът започнал отново да крещи, да отправя обвинения да заплашва молителката, като й казвал: „Ще те убия и никой няма да те намери“. Молителката твърди, че непосредствено след тази закана ответникът я хванал силно за гърлото, започна да я души и й нанесъл удар в областта на главата.

След случилото се молителката твърди, че изпитва постоянен страх, като се притеснява да 1 излиза и да се прибира сама, оглежда се дали ответникът не я следи и се опасява, че той може да изпълни отправените закани.

Съдът въз основа на Определение №1421/24.07.2026 г.. е издал заповед за незабавна защита с налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.

В СЗ молителката се явява лично, като се представлява от адв. В. Поддържа молбата по изложените в нея основания. Иска се от съда да приложи мерките, описани в ИМ.

Ответникът - редовно призован, явява се лично. Оспорва твърденията за физическо и вербално насилие и сочи, че представената от него кореспонденция с дата и час оспорва изложеното в молбата, тъй като след твърдения инцидент молителката продължила да общува с него с добър тон. Оспорва и доказателствената ст-ст на представената от молителката екранни снимки, като сочи, че същите са от по-ранен период и не съдържат дата и час.

Съдът като взе предвид събраните по делото док-ства и становища на страните, преценени ги поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

М/у молителката и ответника е съществувала интимна връзка с продължителност около 6 месеца. С развитието на отношенията им ответникът започнал да проявява ревност и контролиращо поведение спрямо молителката.

От представените от молителката разпечатки от електронна кореспонденция се установява, че на 31.03.2026 г. ответникът е изпращал съобщения, чието съдържание обективира прояви на ревност и собственическо отношение спрямо молителката, както и обиди, заплашителни изявления. Противно на възраженията, от представените разпечатки са видни данните относно датата и часа на кореспонденцията, както и съдържанието на разменените съобщения.

На процесната дата – 22.07.2026 г., около 21.00 часа, ответникът поканил молителката на среща, като двамата се видели в к-с „Ч.“ в с.К.. Впоследствие молителката се качила в автомобила му, а около 22:30 часа ответникът спрял автомобила на безлюдно място с намерение да разговаря. В хода на разговора възникнал конфликт, при който ответникът отправил към молителката закана с думите: „Ще те убия и никой няма да те намери“, след което я хванал силно за гърлото, започнал да я души и й нанесъл удар в областта на главата.

По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която процесният акт на домашно насилие от 22.07.2026 г. е индивидуализиран в достатъчна степен по време, място и начин на извършване. В същата са описани конкретно отправената закана за убийство, душенето и нанесеният удар в областта на главата.

Ответникът оспорва изяло твърденията за физическо и вербално насилие над молителката.

Позовава се на представени от него разпечатки от ел. кореспонденция, като твърди, че след процесната дата молителката продължавала да общува с него.

След така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на молбата:

От събраните по делото док-ства се установява, че страните са били в интимна връзка.

Поради това, пострадалата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН. Същевременно молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 22.07.2026 г., т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

По основателността на молбата:

По същество молбата се явява основателна.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие на 22.07.2026 г. по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия на ответника, изразяващи се в хващане на молителката за гърлото, душене и нанасяне на удар в областта на главата, представляват 2 физическо насилие. Отправената непосредствено преди това закана „Ще те убия и никой няма да те намери“, представлява психическо насилие, годно да предизвика основателен страх за живота и здравето на молителката.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други док-ства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В конкретния случай декларацията съдържа конкретно и ясно описание на процесния акт, като са посочени датата, приблизителният час, мястото и конкретните действия, ч/з които е осъществено насилието.

Представената от молителката електронна кореспонденция има значение за преценката на поведението на ответника преди процесния акт. Съдържанието на съобщенията обективира прояви на ревност и заплашително поведение, като кореспондира с изложените от молителката твърдения за предхождащо контролиращо поведение. Макар тази кореспонденция да е с по-ранна дата, същата е относима като док-ство относно хар-ра на отношенията м/у страните и предхождащото поведение на ответника.

Неоснователно е възражението на ответника, че твърдяното последващо общуване м/у страните след процесната дата опровергава извършването на насилието на 22.07.2026 г. В тази вр. съдът намира, че дори да е осъществен последващ контакт м/у молителката и ответника, това обстоятелство не е достатъчно да опровергае конкретно описания акт на домашно насилие от предходната вечер.

При това положение и при съвкупната оценка на събраните по делото док-ства съдът намира, че ответникът не е ангажирал док-ства, които да разколебават достоверността на конкретно описания и деклариран от молителката акт на домашно насилие на 22.07.2026 г.

Ето защо съдът приема за доказано, че на 22.07.2026 г. ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразяващ се във физ. и псих. насилие.

С оглед хар-ра и интензитета на упражненото насилие – душене, нанасяне на удар в областта на главата и отправяне на изрична закана за убийство, както и предвид данните за предходно заплашително поведение, съдът намира, че подходящи и съразмерни в случая са мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.

По отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, съдът намира че същата следва да бъде наложена безсрочно, доколкото задължението на извършителя да се въздържа от домашно насилие има траен превантивен хар-р и не е ограничено със срок.

Срокът на мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, следва да бъде определен на над средния предвиден в закона, а именно 15 месеца, като този срок съответства на хар-ра и тежестта на установеното насилие и е необходим за постигане на превантивната и защитна функция на закона. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН, от определения срок следва да се приспадне срока на действие на мерките при издадената заповед за незабавна защита от 24.07.2026 г.

Освен това съдът намира, че следва да бъде уважено и направеното в молбата искане за налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН. Установените по делото прояви на агресия, както и последвалата екскалация на поведението на ответника сочат на необходимост от предприемане на мярка, насочена не само към непосредствената защита на молителката, но и към преодоляване на агресивните поведенчески модели на ответника и предотвратяване на последващи прояви на домашно насилие. Поради това съдът намира за подходящо ответникът да бъде задължен да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН. За тази мярка законът не предвижда определяне на срок по чл.5, ал.2 от ЗЗДН, поради което продължителността следва да бъде съобразена със съответната специализирана програма.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на молителката разноски в производството, но предвид липсата на изявление за присъждане на такива, съдът не следва да се произнася.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума от 12.78 € /25.00 лева/ държавна такса за завеждане на делото.

3

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

УВАЖАВА молбата на С.Д.Д., ЕГН*, адрес: *, против А.А.Г., ЕГН*, *, за защита от домашно насилие, като

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че 22.07.2026 г. А.А.Г., ЕГН*, е извършил спрямо С.Д.Д., ЕГН*, акт на домашно насилие, изразяващ се в отправяне на закана „Ще те убия и никой няма да те намери“, хващане за гърлото и душене, както и нанасяне на удар в областта на главата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , по силата на която:

ЗАДЪЛЖАВА А.А.Г., ЕГН*, *, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо С.Д.Д., ЕГН*, адрес: *.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, А.А.Г., ЕГН*, *, да приближава:

-пострадалото лице С.Д.Д., ЕГН*, на по-малко от 50 метра,

-жилището на С.Д.Д., ЕГН*, в *, на по-малко от 50 метра,

-местоработата на С.Д.Д., ЕГН*, а именно *, на по-малко от 50 метра, -местата за социален отдих на С.Д.Д., ЕГН*, на по-малко от 50 метра, за срок от 15 месеца, считано от датата на постановяване на Заповед за незабавна защита №24 от 24.07.2026 г.

ЗАБРАНЯВА на А.А.Г., ЕГН*, *, да осъществява контакт със С.Д.Д., ЕГН*, адрес: *, под каквато и да е форма, включително по телефон, ч/з ел. или обикновена поща и факс, както и ч/з всякакви други средства и с-ми за комуникация , за срок от 15 месеца, считано от датата на постановяване на Заповед за незабавна защита №24 от 24.07.2026 г.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН, А.А.Г., ЕГН*, *, да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева, за срок относим към състоянието на лицето.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН, А.А.Г., ЕГН*, *, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.