Протоколно определение № 2661 от 14.05.2024, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 2661 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова

Съдебни

Коста Т. Костов заседатели: Мария П. Високалийска при участието на секретаря Славка Н. Иванова и прокурора Г. Людм. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Д. Герцова Наказателно дело от общ характер № 20245330201989 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

РП ПЛОВДИВ - редовно призована, изпраща представител.

ПОДСЪДИМАТА Т. Й. М. – редовно призована, доведена от ЗатвораСливен, явява се лично.

СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК адв.М. Д. – редовно призована, явява се лично.

ПОСТРАДАЛИЯТ Т. Г. Г. – редовно призован, не се явява.

По делото е постъпила справка от началника на Затвора-Сливен относно търпени до момента от подс.М. наказания лишаване от свобода, както и справка от ГД „Изпълнения на наказанията“ – гр.София относно периодите, в които подс.М. е търпяла наказания лишаване от свобода и е била задържана в арестите на територията на страната.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. М.: Да се гледа делото днес.

Съдът, след съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

1

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимата:

Т. Й. М., родена **, постоянен адрес - **, настоящ адрес – **, б., б.г., с основно образование, неработеща, неомъжена, осъждана, ЕГН **********.

Съдът разясни на подсъдимата правото й да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.

55 НПК.

ПОДС. М.: Разбирам правата си.

Съдът запита страните дали са получили съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание /със съобщенията по чл. 247б НПК и за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК/ преди повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание.

ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди вече от 7 дни.

АДВ. Д.: Получили сме съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме уведомени за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от седем дни.

Съдът запита подсъдимия дали е получил препис от обвинителния акт, както и дали е получил съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание /със съобщенията по чл.247б от НПК и за обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК/ преди повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание.

ПОДС. М.: Получих препис от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомена съм за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.

Съдът разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.

АДВ. Д.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. М.: Също.

ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на съда и понастоящем 2 няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство.

На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

Налице са основанията за разглеждане на делото по реда на някоя от диференцираните процедури, стига да се постигне съгласие за това.

Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати, нито за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Няма основания за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Относно хода на делото ще взема становище, след като чуя становището на останалите страни.

АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда. Считам, че основание за спиране няма, но са налице основания за прекратяване на наказателното производство, поради следните съображения:

Налице е хипотезата на чл.218в, т.2 от НК, а именно пострадалият е живял в едно домакинство с автора на инкриминираното деяние.

Подчертавам, че в обвинителния акт от фактическа страна е прието и обвинението е рамкирано с твърдението, че подс.М. му е помагала с домакинските задължения. Подчертавам също, че законодателят не е поставил други изисквания към хипотезата на чл.218 в, т.2 от НК, освен обективният такъв, а именно „едно домакинство“.

Намирам за необходимо също така да отбележа, че „едно домакинство“ и „общо домакинство“, могат да бъдат използвани като синоними, доколкото това е подходът и на Върховния съд, видно от Решение №160/12.05.2014 г. по НД №400/2014 г.

Възможност за разширително тълкуване на разпоредбата би представлявало контралеге и процесуално нарушение, поради запълването на тази привилегирована за подсъдимата разпоредба с непредвидено от законодателя съдържание. Тук искам да подчертая, че терминът „едно домакинство“ е използван на друго място в НК, а именно в чл.93, т.31 при 3 терминологичното изясняване на термина „домашно насилие“. Там едно домакинство е изброено като хипотеза, след хипотезата на фактическо съжителство, т.е. законодателя прави разграничение между двете понятия и да се приеме „общо домакинство“ не е необходимо между страните да е съществувало фактическо съжителство.

На следващо място законодателят изброява тази хипотеза, след изброяването на други основания за приложение на чл.218в, съответно след изброяването по чл.93 и това е след изброяване на случаите на родство, т.е. законодателят предвижда общото домакинство, като хипотеза извън случаите на съжителство между роднини. Всичко това идва да покаже, че законодателят е предвидил самият факт на използване на „общо домакинство“ като предпоставка за квалификацията и по чл.93, т.31 от НК за домашно насилие и за случаите по чл.218в от НК, когато наказателното производство започва по инициатива на пострадалия.

Допълнителен обективен критерий за трайност на пребиваването в „общо домакинство“ - няма, законодателят е могъл да го въведе, но не го е направил. Искам само да подчертая, че изкуственото въвеждане на такъв, освен, че може да предизвика в бъдеще съдебни процедури срещу България, поради липса на закрила на пострадалия от домашно насилие, но и е възможно да създаде комични ситуации, например: Ако въведем критерий за трайност, трябва да предвидим и нейната продължителност. Трайно ли е един месец?

Ако, да 27 дни – трайно ли е? А 20 дни? И от кой момент го броим? Защото, хипотезата на чл.218в, т2 от НК в редакцията й без допълнително въведен критерий за трайност, предполага установяване единствено на обективния факт на общо участие в домакинството, но ако въведем срок, то ние ще трябва по всяко подобно дело в досъдебното производство да установяваме от кой момент е започнало „общото домакинстване“ така да кажа и от този момент да броим срока. С други думи ще трябва да установим прецизно и изчерпателно на коя дата е пусната пералнята с общите чорапи за пръв път?

Кога за пръв път някой изми общите чинии? И е ли изтекъл от този момент субективно определяемият от съда срок, какъвто законодателят не е въвел.

В обобщение считам, че тук следва да се изхожда не от продължителността, а от целта на използваната законодателна регламентация.

Очевидно целта е било да се обхванат случаите, които съществуващото между страните доверие е било такова, че едната страна да допусне другата в 4 собственото си домакинство. Не е нужно смятам да убеждавам присъстващите, че човек не допуска непознати, дори и като гости в стаята си, още повече да си поделя домакинството с тях. Именно този обективен критерий – това създадено между страните доверие, обективно установимо от допускането на пострадалия друг човек да пребивава в домакинството му е и причината законът да звучи по този начин, без да въвеждаме изкуствено и други критерии.

На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

Ако не бъдат възприети доводите ми по отношение прекратяване на наказателното производство ще искаме делото да бъде разгледано по реда на Глава 27 от НПК, а именно при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с признание на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт.

Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати, нито за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Няма основания за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

ПОДС. М.: Поддържам казаното от моя защитник. Желая наказателното производство да бъде прекратено, ако обаче съда не го прекрати, то делото да протече като съкратено съдебно следствие по т. 2 на чл. 371 от НПК с признаване на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт.

ПРОКУРОР: По отношение на аргументите на приложимостта на чл.218в, т.2 от НК имам възражение, а именно считам, че от доказателствата по делото е видно че обв.М. е живяла в дома на постр. Г. шест дни преди инкриминираната дата. Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че в рамките на тези шест дни са извършвани неопределени по вид и количество домакински работи. Но считам, че тези действия не са от естество да окачествят пребиваването, престоят на обвиняемата в жилището на пострадалия като съжителство в „общо домакинство“. Те са нито съпрузи, нито има доказателства за това да са имали интимна връзка, респективно нямат общи деца, нито роднинска връзка, 5 следователно не може да се направи извод, че този тип взаимоотношения на гост и домакин и в светлината на този период, в който са се развили тези взаимоотношения имат характер на визираните в разпоредбата на цитирания текст от НК.

В тази връзка моля в тази част искането на защитата и на подсъдимата за прекратяване на наказателното производство да бъде оставено без уважение, а по отношение алтернативното искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие макар и становището ми да е ирелевантно се солидаризирам с това искане.