Определение № 1986 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1986 гр. София, 15.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20238003902107 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частни жалби на „Корпоративна търговска банка „ АД / н. /, чрез лица, посочени като изпълнителни директори на същата - Илиан З., Георги Х. и А. Панталеев, както и на

„Бромак„ ЕООД /н./, предявена от упълномощени от синдика на дружеството процесуални представители, против определение № 673/14.09.2023 г. по т.д.№ 1026/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане подадените от всеки от жалбоподателите молби за отмяна, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, на влезлите в сила решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, решение № 1443/03.07.2015 г. по в.т.д.н. № 2216/2015г. на САС, определение № 172/06.07.2016г. по т.д.№ 3343/2015г. на ВКС и определение № 583/09.11.2016 г. по ч.т.д. № 1875/2016 г. на ВКС.

Жалбоподателят „КТБ“ /н./ оспорва атакуваното определение, като счита неправилно отречена процесуална легитимация на банката, за подаване молбата за отмяна, която й легитимация не зависи от представляващите я лица, а от обвързаността й от всички съдебни актове, постановени в производството по нейната несъстоятелност. Представителството й в процеса следва да се преценява в светлината на постановеното от ЕСПЧ решение по дела № 46564/15 и № 68140/16, което е и основанието за исканата отмяна. С него е установено нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС / насетне сочена като ЕКПЧ / и на чл. 1 от Протокол № 1 към същата, точно предвид отказа на съдилищата да допуснат представляването й от изпълнителните директори на банката. Обстоятелството, че същите не са поискали допускането им да представляват банката в процеса по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС / с което предходният състав е обосновал обвързаност на страната единствено с атакуваните актове на въззивна и касационна инстанции /, жалбоподателят 1 счита ирелевантно, след като самият съд не е осигурил представителство на банката, което ефикасно и безпристрастно да защитава интересите й в хода на цялото производство.

Именно предвид съдържанието на установеното от ЕСПЧ нарушение, per argumentum a fortiori, представителството на банката чрез бившите й изпълнителни директори следва да се приеме за надлежно, на основание остатъчна процесуална правоспособност на същите, в защита интересите на „КТБ„АД /н./, като все още съществуващ правен субект, нуждаещ се от защита отвъд интересите на нейните кредитори. Противното разбиране води до неизпълнение решението на ЕСПЧ, на което се основава молбата за отмяна и до ново нарушение правата на банката, защитени чрез чл. 6, пар. 1 и чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ. Неправилно страната намира съобразяването на съда с разпоредбите на Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, при преценка на лицата с представителна власт за банката, както и обстоятелството, че изпълнителните директори не са обжалвали решението на БНБ за тяхното освобождаване от длъжност, с назначаването на квестори. Акцентира на съобразеното, в пар. 130-131 от решението на ЕСПЧ, че независимо кои предхождащи отнемането лиценза на банката решения на БНБ са обжалвани от нея, чрез изпълнителните й директори, съгласно вътрешното законодателство КТБ отново би била представлявана от зависими от БНБ / под една или друга форма / лица квестори, временни и постоянни синдици. Съдът не е съобразил, че ЕКПЧ е част от българското законодателство и акт с по-висша нормативна сила от посочените закони, както и че решенията на ЕСПЧ са задължителни за българските съдилища. Разпоредбите на ЕКПЧ са пряко приложимо право и с предимство, в случай на конфликт с националното право. При неяснота или празнота в националното законодателство, спрямо регламентирани от ЕКПЧ важни обществени отношения, на още по-голямо основание - при решение на ЕСПЧ в такава хипотеза, българският съд е длъжен да съобрази съответната регламентация в ЕКПЧ, респ. постановеното от ЕСПЧ. Тълкувателното действие на решенията на ЕСПЧ е не само на плоскостта на международното публично право / чл. 32 ЕКПЧ /, създавайки задължение за всяка държава – членка и нейните органи и институции да се съобразят със същото, при уредбата на обществените отношения, но и във вътрешното право - при необходимост от пряко приложение разпоредбите на ЕКПЧ, в защита на индивидуални права

/ чл. 46 , ал. 1 ЕКПЧ /.

Жалбоподателят оспорва изводите на съда, за липса на правен интерес от подаването на молбата за отмяна, обосновани с : 1/ правните последици на евентуално различен правен резултат от възобновеното производство по несъстоятелност – неоправдано засягане на неограничен кръг правни субекти ;

2/ недопустимост на претендирания от молителя, да се извърши във възобновеното производство по обявяване несъстоятелност на банката, косвен съдебен контрол за валидността/законосъобразността на решението на УС на БНБ, за отнемане лиценза й, предвид чл. 302 ГПК и самостоятелното му атакуване, по реда на отмяната по АПК, пред Върховен административен съд.

Страната счита, че противно на съждението на съда, с възобновяване 2 производството по несъстоятелността на банката не биха били засегнати интересите на неограничен кръг правни субекти, като се има предвид, че по начало защитими са легитимни интереси на трети, добросъвестни лица, засегнати от атакуваните актове. В подкрепа на тази теза се сочи,че евентуално различен правен резултат би дал право на третите добросъвестни лица, засегнати от същия, да претендират вреди от нищожния / незаконосъобразен акт на УС на БНБ, за отнемане лиценза на банката, без това задължително да влече преуреждане на вече възникнали правни последици от обявяване несъстоятелността на банката. Страната се позовава и на чл. 309, ал. 2 ГПК – спиране изпълнението на решението за откриване производството по несъстоятелност на банката, до постановяване на ново решение по възобновеното производство, което има действие само занапред, а ако е различно от предходното, ще намери приложение чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК. Страната счита, че решението на ЕСПЧ не изключва a priori възобновяване на производството, в което констатираното нарушение се е реализирало, като най-подходящ способ за неговото отстраняване, допускайки, като форма на поправяне последиците – присъждането на обезщетение, предпоставка за което е обявяване нищожността или отмяната на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на банката, за да би се ползвал реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В този смисъл, според жалбоподателя, решението на ЕСПЧ не отрича възможността за възобновяване на производството за несъстоятелността на банката, с оглед възможността за инцидентно произнасяне по валидността / законосъобразността на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза й, но при остраняване последиците от нарушението чрез търсимо обезщетение по ЗОДОВ, вкл. от акционери и кредитори на банката. От друга страна се сочи, че произнасянето по същество на ВАС, по реда на АПК, по валидността/законосъобразността на решението на УС на БНБ не е сигурно / очевидно в смисъл на несигурно произнасяне в интерес на молителя /, независимо от вече възобновените дела по осъществяване на пряк съдебен контрол върху този акт / адм. дело № 9910/2023г. и адм.дело № 9589/2023 г. на ІІ колегия на ВАС /.

Сочат се постановени с решението на ЕСПЧ индивидуални мерки за отстраняване последиците от констатираните нарушения, за което възобновяването на производството, по установяване и обявяване несъстоятелността на банката, би могло да се окаже единствено ефикасно средство.

Правен интерес от молбата за отмяна страната обосновава и с последиците на спирането, по чл. 309, ал. 2 ГПК, доколкото същото ще обезпечи съществуването й като правен субект, докато трае признатото му от ЕСПЧ право да получи „ефективно разглеждане на жалбите му срещу законосъобразността/валидността на решението на БНБ за отнемане банковия лиценз, съответно докато получи справедливо обезщетение за нанесените му от незаконосъобразния или нищожен административен акт вреди„.

Жалбоподателят „Бромак„ЕООД /н./ оспорва атакуваното определение за оставяне без разглеждане на молбата му за отмяна, като подадена в две 3 процесуални качества – като акционер в „КТБ„ АД / н./, т.е. действащо от свое име и в собствен интерес и като процесуален субституент на банката, действащ „от името, в интерес и в защита правата на „КТБ„АД. Счита, че предходният състав на ВКС е следвало да му предостави възможност да установи представителна власт на подалите молбата за отмяна пълномощници на дружеството – адв. Л. А. и адв. Д.Р., като с частната си жалба представя изходящо от синдика на дружеството пълномощно за същите, за представителство на дружеството в производството по чл. 303 ГПК, вкл. с потвърждаване упълномощаването от управителя Здравко Босаков, от 21.11.2022 г..

Процесуалната си легитимация „Бромак„ ЕООД /н./ намира за обоснована с факта на конституирането си в производството по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, на основание чл. 11, ал. 6 ЗБН, като притежаващо повече от 5 % от капитала на банката към датата на отнемане на лиценза й. От посочената разпоредба жалбоподателят извежда както самостоятелното си право на страна в производството по обявяване несъстоятелността на банката, защитаваща собствени интереси, така и качеството си на процесуален субституент на банката, защитаващ нейни права. В конкретния случай, според жалбоподателя, недопускането на „Бромак„ ЕООД /н./, като страна в производството пред ЕСПЧ, не изключва процесуалната му легитимация да подаде молбата за отмяна, именно с оглед участието му в производствата, по които са постановени атакуваните чрез отмяната актове, в защита интересите на банката.

Насетне частната жалба дублира изложените в частната жалба на „КТБ„АД /н./ доводи, за неправилност на атакуваното определение, спрямо възприетите със същото съображения за недопустимост на молбата за отмяна, важими за всеки от молителите.

Отговори на частните жалби са подали Българска народна банка и Фонда за гарантиране на влоговете.

Българска народна банка оспорва допустимостта на частната жалба на „КТБ“АД /н./, като подадена от лица без представителна власт за банката – бивши изпълнителни директори, отстранени от длъжност с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, влязло в сила, а и с насетне прекратени правомощия, като органи на банката, с решението на СГС за обявяване несъстоятелността й, на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗБН. Надлежни органни представители на банката, според БНБ, са единствено постоянните синдици, като възприетата от ЕСПЧ представителна власт на изпълнителните директори следва да се зачете единствено за нуждите на производството пред ЕСПЧ, но не може да обоснове процесуална правоспособност на бившите изпълнителни директори пред националния съд – чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗБН.

Насетне, по основателността на частната жалба на „КТБ“АД /н./, БНБ намира за обосновано съобразяването от предходния състав с обстоятелството, че бившите изпълнителни директори на банката не са поискали да участват в производството по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, нито са атакували освобождаването си от длъжност, с решението на УС на БНБ за 4 поставяне на банката под особен надзор, т.е. са били дезинтересирани от образуваното производство и нямат правен интерес от отмяната на решението по същото. Счита, че не може да се вмени процесуално нарушение на съда, съобразил за надлежно представителство на банката според действащите към момента императивни норми, които го уреждат и при липсата на активност от страна на бившите изпълнителни директори. Доколкото въззивната жалба на „КТБ„АД, подадена чрез тях / а и въззивната жалба на „Бромак„ЕООД /н./, срещу решението на СГС за обявяване несъстоятелността на банката /, са били върнати, правилно, според страната, съдът е отчел, че съществувалата процесуална правоспособност на страните, в производствата по обжалване връщането на въззивните им жалби, е без значение за настоящото производство, тъй като постановените определения не подлежат на отмяна, съгласно приетото с ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС – т. 6. Правилно намира и съждението на съда, че българското право не познава „остатъчна процесуална правоспособност„.