Решение № 781 от 01.06.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Русе, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20224520105049 по описа за 2022 година

Ищецът „ДМВ - 3” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Сини камъни” № 8, представлявано от управителя Мариела И.а Колева, твърди, че на 31.03.2022г. сключил с ответницата устен договор за строително-монтажни дейности, за обект намиращ се в гр.Русе, кв.”Д.”, ул.”С.” № 37. По силата на същия възложителят – Р. Ц. е възложила, а „ДМВ – 3” ЕООД в качеството на изпълнител, се е съгласил да изгради с наети от него работници оградна и подпорна стена за посочения обект. Така сключеният между страните договор за строително-монтажни дейности, ищецът твърди, че представлява договор за изработка съгласно чл.258 от ЗЗД, който е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Съгласно съдебната практика, при отсъствие на писмен договор, приложимите материалноправни норми в случая са тези по чл.258-269 от ЗЗД, относими към договора за изработка. За да е налице фактическият състав на чл.266, ал.1 от ЗЗД следва да са налице следните кумулативно дадени елементи: сключен договор за изработка при общо уговорено възнаграждение, изпълнение на работата съгласно поръчката и приемане на работата от поръчващия. Със сключването на процесния договор за изработка от 31.03.2022г., ищецът е изпратил оферта, в която са посочени отделните строително-монтажни дейности. Офертата е в размер на 12 155.00 лева, в която цена са включени цените на материалите и труда, необходими за изграждането на подпорната и оградна стена. Последните са закупени със собствени средства на изпълнителя. Заплащането на възнаграждението е следвало да бъде заплатено в пълния му размер при приключване на работата. По сключения между страните договор има направени доброволни плащания в размер на 10 000.00 лева – първото, от които е на 31.03.2022г. в размер на 5 000.00 лева, представляващо авансово плащане и второто на 13.04.2022г. в размер на 5 000.00 лева. По така сключения договор, възложителят има 1 дължима и неизплатена остатъчна сума в размер на 2 155.00 лева. Задължението за плащане по договор за изработка става изискуемо след приемане на извършената работа съгласно чл.264, ал.1 от ЗЗД. Работата се счита за приета, ако възложителят при приемането й не направи възражение за неправилно изпълнение. Възложителят не дължи възнаграждение, когато извършената работа не съотвества на възложената, каквато констатация не може да бъде направена в настоящия случай. Възложителят всекидневно е присъствал на обекта и е контролирал извършването на строително-монтажните дейности като е имал възможност по всяко време да направи възражения за некачествено изпълнение. Работата е приета от възложителя, тъй като е влязъл във фактическа власт на изработеното и не е направил никакви възражения относно некачествено изпълнение. Приемането на извършената работа не е само право, но и задължение на възложителя по чл.264, ал.1 от ЗЗД. При приемането възложителят е длъжен да прегледа работата и да направи възражения за допуснатите недостатъци или отклонения от поръчката в предвидени от закона срокове. В съдебната практика е възприето становището, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично със съставен писмен акт, подписан от възложителя и че са достатъчни и конклудентни действия за това от страна на възложителя. Възложителят е влязъл във фактическа власт на обекта като липсват направени възражения за некачествено изпълнение на процесните СМР след тяхното извършване. Това води до извода, че изработеното е прието от възложителя чрез конклудентни действия. За остатъка от дължимото се възнаграждение в размер на 2 155.00 лева по договор за строително-монтажни дейности от 31.03.2022г., за изграждането на подпорна и оградна стена, ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3247/2022г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е било подадено от ответницата възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той прави по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 2 155.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за строително-монтажни дейности от 31.03.2022г., за изграждането на подпорна и оградна стена на обект, намиращ се в гр.Русе, ул.”С.” № 37, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.06.2022г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3247/2022г. по описа на РРС.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата Р. Е. Ц. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че по делото не е ясно откъде се изхожда, че на 31.03.2022г. между Р. Ц. и ищцовото дружество е сключен устен договор. Ответницата не е сключвала с ищеца никакви устни договори. Устен договор за строителство е нищожен като противоречащ на закона. Нормата на чл.160, ал.2 от ЗУТ 2 гласи, че взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Формата е за действителност, така че изложеното твърдение за сключен устен договор, от който се домогва да черпи права ищеца е несъстоятелен. Простото твърдение, че между страните процесният договор за СМР е договор за изработка е неоснователно.

Договорът за СМР е договор за строителство и вид специфичен договор за изработка. В него се преплитат разпоредбите на ЗЗД и ЗУТ. Възложител по договора за СМР може да бъде лице от кръга на посочените в чл.161, ал.1 от ЗУТ – собственик на имота, лице с учредено право на строеж или лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Другата страна по договора – строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност – чл.136, ал.1 от ЗУТ. Съобразявайки високата степен на важност и евентуалните последици от дейността на строителя, законодателят е въвел изискване, свързано с определени професионални качества на лицето – чл.163 от ЗУТ. При тези обстоятелства е ясна отликата на този вид договор за изработка в сравнение с уредбата на договора за изработка по ЗЗД. Друга съществена разлика на договора за СМР в сравнение с традиционните договори за изработка, са преклузивните срокове по отношение на потестативното право на възложителя в случай на отклонение от поръчката да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите необходими за поправката; намаление на възнаграждението или разваляне на договора /дължащо се на именно това отклонение/. При договора за изработка периодът е от 6 месеца, а при строителни работи 5 години – чл.265, ал.3 от ЗЗД във вр.с чл.265, ал.1 от ЗЗД. Тук самото ограничение се прави от ЗЗД. При тези обстоятелства твърди, че устен договор за изработка между страните няма и не е сключван. По отношение на останалите наведени в исковата молба твърдения, между страните няма постигната договорка за възнаграждение. Коментирани са различни оферти, но крайно постигната договорка с конкретни работи, срокове, суми и гаранции по изпълнение не са били постигнати. Оспорва и твърдението, че материалите необходими за изграждане на подпорна стена са закупени със средства на ищеца, като той не е представил никакви конкретни документи за това.

Съгласно разпоредбата на чл.261 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Изпълнителят, ако извършва работата със свои материали, отговаря за доброто качество. В конкретния казус работата въобще не е изпълнена до степен годна за предвиденото предназначение. Отделно от това не е качествено изпълнена. Изпълнителят се е ангажирал с конкретен срок на изпълнение, който не е могъл да изпълни. Оставил работата си недовършена и съответно дори не е отчел изпълненото, за да бъде прието. Нещо повече – станало явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата включително било явно, че няма да я изпълни по уговорения и надлежен начин. Наложило се възложителя сам да довърши работата. Поради това прави възражение, че изпълнителят не дължи обезщетение по общите правила съгласно разпоредбата на чл.262, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че размерът на дължимото обезщетение е 2 155.00 лева. На следващо място, съгласно чл.264 от ЗЗД поръчващият следва да приеме извършената работа. На първо място никога не са били 3 постигнати конкретни договорки и на следващо място изпълнителят никога не е представил за приемане платежни документи за материали както и не е отчел извършеното, тъй като същият дори не си довършил работата, за да се стигне до момента, в който ответницата да може да направи своите възражения за неправилно изпълнение и недостатъци. При тези обстоятелства не е налице хипотезата на чл.266, ал.1 от ЗЗД – поръчващият да дължи възнаграждение за приетата работа, тъй като същата не е довършена и не е приемана като изпълнена. Изпълнената до него момент работа е съответно заплатена, макар и недължимо и ищеца няма право на претенции по чл.267, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.269, ал.2 от ЗЗД. В исковата молба се прави и признание, че ответницата е заплатила на изпълнителя общо сума в размер на 10 000.00 лева. Претенцията е неоснователна и недоказана, базирана на нищожен договор. Направените претенции не се основават на разпоредбите на ЗЗД.

Претендира се по приложена оферта, която следва да докаже договорени качество на материали, срокове на изпълнение и качество на изпълнение. Същата включва цени за изцяло довършена работа, а в настоящия казус се е наложило работата да бъде довършвана от възложителя поради нейното изоставяне от страна на изпълнителя. Ищецът поради тази причина не е извършил и предаване на работата си. Поради това моли съда да отхвърли предявения иск и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

За сумата от 2 155.00 лева произтичаща по данни на ищеца от договор за строителномонтажни дейности от 31.03.2022г., за изграждането на подпорна и оградна стена, ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3247/2022г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е било подадено от ответницата възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той е направил по настоящото дело.

В показанията си разпитания по делото свидетел Ц.С.Ц., който е съпруг на ответницата, твърди, че фирмата „ДМВ – 3” ЕООД я открили чрез интернет, тъй като искали да изградят подпорна стена и лятна кухня в имота си, в кв.”Д.те”. За да се подсигурят разпитали дали някой е работил с тях и се оказало, че познати на съпругата му са ползвали тази фирма, свършили са им услугата, поради което решили, че могат да й се доверят. Месец февруари 2022г. се свързали с представителката на дружеството – Мариела Колева и тя дошла на място. Имало два проекта – единият за лятна кухня и външна тоалетна, а вторият за подпорната стена. Първия проект бил изготвен от тази фирма, за което имали сключен договор. Ответницата и съпруга й държали фирма да изгради подпорната стена, защото искали да имат сключен договор с гаранции, срок за изпълнение и работата да бъде извършена качествено. Мариела Колева им казала, че ще сключат договор, но това така и не станало. До този момент фирмата и не била правила такива стени, но тя се съгласила да я изработи, като на място мерила с рулетка и започнала с оферти. За първи път правела фирмата такава стена, оказало се, че тя не е компетентна, а и самите майстори пред нея 4 казвали, че тя не ги разбира тези работи. Докато правели стената тя снимала видеоклип, качило го в интернет за реклама, че ще прави такива подпорни стени. Още първият ден Мариела Колева питала ответницата дали може да й намери багер за изкопа на основата, но в крайна сметка тя си намерила. После искала от свидетеля стълба, верижен трион и други неща, което му направило впечатление, че тази фирма не разполагала с необходимите инструменти. Започнали да правят стената и като излели „подложния” бетон, както го наричали, започнали да сковават кофража. Тогава минал съсед на свидетеля и му казал, че трябва да има колони на стената, тъй като тя е голяма. Обяснил му, че също имал такава стена, която се е спукала, тъй като не са му били поставили колони. Свидетелят се видял с Мариела Колева и я питал дали предвижда колони в стената, защото в офертата никъде не виждал. Тя се обърнала към работниците и им казала: „Ето, клиентът иска колони”, а те й отговорили, че така се прави, защото това е голяма земна маса и има голям напор. Няколко пъти искал от представителката на фирмата да й издаде писмени документ и да сключат договор, но тя само обещавала, но такива не му били издадени. Свидетелят твърди, че нито знаят каква марка бетон са използвали, нито какви материали са вложили. Не са били поставени на стената и отводнителните отвори, където трябва. Същите са сложени високо горе и въобще не вършели работа. На голямата стена са били поставени на 3 места, но като се слегнала пръстта те са почни във въздуха и не вършат работа, а на малката стена нямало такива отвори. Когато завършили стената, поискали отстрани на едно стълбище да му направят една подпорна стеничка, както и самите майстори му предлагали, за да изглежда по-естетически. Нея стена, която е във въздуха и нищо не подпира са я направили 20 см. дебелина, а от дясната страна, където имало даже стара септична яма и държи пръст, са я направили 10 см. Трябвало да бъде обратно – дебелата да е тази, която държи земната маса, а тази да е символична за парапета. Мариела Колева обещала, че за 2 седмици ще изградят стената, но от 2 седмици се проточило 44-45 дни. Накрая оставили всичко недовършено и некачествено изработено. С Мариела Колева имали само устни уговорки и нищо писмено.