Решение № 14492 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14492 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110142785 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

20.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 42785 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителните директори ....., против “....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителните директори ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 28.06.2023 г., в с.

Горски извор, общ. Д.град, водачът на комбайн с рег. № .... при извършване на маневра ударил с хетера паркиралия лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. № ...., при което били причинени щети. За настъпилото ПТП били съставен двустранен констативен протокол.

Излага твърдения, че към датата на ПТП-то по отношение на лек автомобил „Мицубиши L200“, с рег. № ...., била сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищеца. Ремонтът на увреденото МПС бил възложен на доверен сервиз на ищцовото дружество, където бил отремонтиран, а ремонта била издадена фактура на стойност 6 401,94 лв. с включено ДДС.

Също така твърди, че към датата на настъпване на застрахователното събитие по отношение на комбайн с рег. № .... била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на покритие от 29.08.2022 г. до 28.08.2023 г. С изплащането на обезщетението “....” ЕАД встъпило в правата на застрахования собственик срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от “....“ АД, за платеното застрахователно обезщетение в размер на 6401,94 лв. и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че в резултат на отправена покана ответникът възстановил частично парична сума, като останал задължен за сумата от 4 111,94 лв. За изпадането в забава за периода от 13.12.2023 г. до 09.07.2025 г. дължал и лихва за забава в размер на 881,57 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди “....“ АД да заплати на “....” ЕАД сумата от 4 111,94 лв., представляваща остатък от платено застрахователно обезщетение по щета № ....3, сумата от 881,57 лв. – лихва за забава за периода от 13.12.2023 г. до 09.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество “....“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди извършено плащане на претендираното обезщетение преди предявяване на иска, както и извършено прихващане през месец ноември 2023 г. на насрещни дължими задължения за сумата от 2 305 лв. Също така твърди, че водачът, причинил увреждането, бил служител на Земеделска производствена кооперация „Нов път“, с която бил в трудово правоотношение и вредите 2 били причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, поради което и отговорността му била ограничена до размера на уговореното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 206 от КТ. Позовава се на съдебна практика. При условие на евентуалност оспорва наличието на причинно-следствена връзка между щетите и настъпилото увреждане.

Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.

Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от Двустранен констативен протокол от 28.06.2023 г. се установява, че на 28.06.2023 г. в с. Горски извор е било реализирано ПТП, при което водачът на комбайн с рег. № .... при извършване на маневра ударил с хетера паркиралия лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. № ...., при което били причинени щети.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна полица № .... от 14.09.2022 г. е видно, че между собственика на лек автомобил „Мицубиши L200“, с рег. № ...., и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка „Каско+“, със срок на покритие от 24.09.2022 г. до 23.09.2023 г.

От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния фонд е видно, че по отношение на превозно средство серия G0 № 108601561, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на покритие от 29.08.2022 г. до 28.08.2023 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при “....” ЕАД е била образувана преписка по щета № ....3, по която е било определено застрахователно обезщетение в размер на 6401,94 лв., като сумата е платена на сервиза, извършил ремонта на увредения лек автомобил.

От представената и приета по делото покана е видно, че на 11.10.2023 г. ищецът е поканил ответника да възстанови сумата от 6 416,94 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поканата получена от ответника на 12.10.2023 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни 3 пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. № ...., при ремонт с нови части в размер на 5 335,20 лв. без ДДС и в размер на 6 402,24 лв. с включен ДДС.

От разпита на свидетеля Г. се установява, че през месец юли 2023 г. по време на жътвена кампания същият е управлявал служебен автомобил „Мицубиши, като при неправилна маневра на комбайна, лекият автомобил, който бил паркиран на пътя, бил с ударен калник и заден капак. Сочи, че инцидентът настъпил в с. Горски извор, в светлата част на деня, като времето било слънчево. Колата била ударена с предната част на комбайна.

Свидетелят съставил протокол, тъй като лекия автомобил и комбайна били служебни.

Протоколът бил предаден в офис на ищеца, след което пристигнали негови служители, които извършили оглед на лекия автомобил. Свидетелят също така установява, че подписът, положен в протокола за водач „Б“, е негов. Съдът възприема показанията на свидетеля като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

От приетия по делото заверен препис от Протокол № 322 от 08.06.2026 г. по ч.гр.д. № 651/2026 г. по описа на РС – Д.град, който обективира разписва по делегация на свидетеля Александров, се установява, че е участвал в ПТП на 28.06.2023 г., когато управлявал трактор с прикачен към него колесар с хелер. Сочи, че комбайна и трактора са собственост на ЗПК „Нов път“ в с. Горски извор, в която кооперация свидетелят работи като тракторист. Към момента на ПТП-то свидетелят изпълнявал длъжността тракторист. Съдът възприема показанията на свидетеля като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка „Каско+“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. № ..... На основание сключения договор за застраховка „Каско+“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение в размер 6 401,94 лв., видно от събраните доказателства. Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия 4 причинител на вредите.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на комбайн с рег.

№ ..... По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на 6 402,24 лв. с включен ДДС, видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.

412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице до размера на обезщетение на стойност 6401,94 лв. и на направените ликвидационни разходи от 15 лв. или обезщетението е в общ размер от 6416,94 лв., като от същата сума следва да бъде приспадната възстановената част от ответника в размер на 2 305 лв., за което са наведени твърдения в отговора на исковата молба и не се спори, поради което исковата претенция за сумата от 4 111,94 лв. като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.

С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 412, ал. 3 от КЗ. Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но длъжникът по него не е в забава от този момент.