Решение № 688 от 29.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500801 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. Л. Д. против решение № 433/31.01.2026г. по гр.д.№ 9271/2024г. на ПдРС, XXI гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове против М. Н. С. и Р. Н. С. за отмяна на договор за дарение, сключен на ****.2006г. с нот.акт № *** по нот.дело № ***/2006г. на Нотариус Донка Солакова. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, подробно е мотивирано, защо жалбоподателката счита, че са налице трите задължителни предпоставки за уважаване на исковете, а именно трайно нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до надарения и отказ на последния да дава издръжка. Коментирани са изслушаните свидетелски показания като се сочи, че от тях категорично се установява както нуждата на жалбоподателката от издръжка, така и отказът на наследодателя на въззИ.емите да я подпомогне по какъвто и да е било начин.

Коментирани са и останалите събрани по делото доказателства, отново е мотивиран извод за основателност и доказаност на исковете за отмяна на дарението.

От въззИ.емите М. Н. С. и Р. Н. С. е подаден отговор на въззивна жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на фактическите и правни изводи на районния съд. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 9271/2024г. на ПдРС, XXI гр.с. е образувано по искова молба от Е. Л. Д. против Р. Н. С. и М. Н. С., с която са предявени субективно пасивно съединени искове с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В исковата молба се твърди, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт от ****.2006 г., Е. Д. е прехвърлила в полза на Н. Р. С.- баща на ответниците, правото на собственост върху дворно място с площ от 1035 кв.м, находящо се в гр. ****, представляващо УПИ V-1584, кв. 61 по плана на гр. ****, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, с площ от 27 кв.м. и 1 подобренията в него. При сключване на договора за дарение постигнали съгласие занапред той да се грижи за нея. Дарила му и друг имот в гр. ***, за който си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване. Надареният я посещавал веднъж или два пъти в месеца, помагал й със стопанисването на имота. През м. октомври 2022г. Н. С. починал и бил наследен от своите деца. Ищцата твърди, че страда от множество заболявания, които с времето се обострили. Възникнали и нови. Била с решение на ТЕЛК за **** % намалена работоспособност. Не разполагала със собствено жилище и други имоти, нямала достатъчно доходи, от които да се издържа. Били й необходими средства в размер от около 600 лева месечно за лекарства, спазване на хранителен режим, отопление и други ежедневни разходи.

Имала нужда от грижи и помощ, но нямала възможност да наеме жена, която да й помага, т.к. не разполагала с необходимите средства. Ответниците като единствени наследници на надарения придобили безвъзмездно собствеността върху дарените от нея имоти, при което за тях се породило моралното задължение за благодарност. С оглед изпадането си в трайна нужда, поискала от тях както устно, така и чрез нотариална покана, получена от ответницата М. С. на 18.04.2024 г., издръжка и грижи, но отговор не последвал.

С подадения от ответниците общ същите са оспорили исковете по аргумента на това, че договорът за дарение не създава за надарения задължения за издръжка и помощ, като със смъртта на надарения наследниците встъпват само в правните му задължения. Нямало данни ищцата да е поискала от баща им издръжка поради изпадането си в нужда, поради което полаганите от него грижи до момента на смъртта му не били дължими. Отделно, въпреки че ищцата нямала запазено право на ползване върху имота в гр. ****, тя го ползвала в продължение на повече от 18 години, без да плаща наем, което само по себе си представлявало помощ. Оспорват твърденията в исковата молба за наличието на множество заболявания на ищцата и нуждата от парични средства. Считат, че недаването на издръжка не е проява на непризнателност от тяхна страна, доколкото към момента на открИ.нето на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя.

Съгласно чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Договорът за дарение- сам по себе си, не поражда в тежест на дарения задължение за издръжка. Такова задължение възниква, когато дарителят трайно изпадне в невъзможност да покрИ. със собствени средства материалните си нужди и поиска от дарения помощ за това. Както се сочи в мотивите към Решение № 233/16.04.2024г. по гр.д.№ 2263/2023г. на ВКС, IV г.о., „Дарението е едностранен договор. Задължението, което възниква със сключването му, е само за дарителя – да отстъпи/да прехвърли веднага и безвъзмездно дареното (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). Задължението на дарения да издържа дарителя се поражда ex lege. Неговите предпоставки/материално-правни условия са: 1) трайна нужда на дарителя от издръжка; 2) искане/покана дареният да му я дава и 3) отказ на дарения да я предостави. Виновното неизпълнение на това задължение законът санкционира с пораждане на правото на дарителя да отмени договора, но то не се отнася до обичайните и възнаградителните дарове (чл. 227, ал. 1, б. „в“ и ал. 2 ЗЗД). Поканата/искането за издръжка е неформален акт. Тя може да е писмена или устна. Не е необходимо поканата/искането да съдържа конкретна парична сума.

Конкретните нужди от издръжка на дарителя определят вида и съдържанието на задължението на дарения. Те могат да се изразяват в траен недостиг на парични средства за покрИ.не на разнородни потребности – прехрана, дрехи, квартира, покрИ.не на консумативни разходи, неотложен ремонт и т.нат., и/или в необходимост от непосредствени грижи, помощ, включително специализирана (напр. болногледач)“. Така също и в Решение № 222 от 10.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1349/99 г., II г.о. се сочи, че „Дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка“.

Безспорно между страните е обстоятелството, че с нот.акт № ***/****.2006г. на Нотариус Донка Солакова жалбоподателката Е. Д. е дарила на племенника си Н. С. гореописаното дворно място на ул.“****, в гр.****. По първоинстанционното дело са 2 разпитани свидетелките Е. Д. / без родство със страните/ и П. С. / без родство със страните/.

Свидетелката Д. сочи, че са приятелки с Е. Д., познават се от 15 години и живеят в съседни къщи. Жалбоподателката имала сериозни здравословни проблеми. Правени й били няколко операции, включително за поставяне на ****. Често ****. Свидетелката й помагала. Носела й храна. Давала й лекарствата. Викала бърза помощ, когато се налагало. Пенсията на Д. не стигала да покрИ. нуждите си. Свидетелката не познава въззИ.емия Р. С.. Никога не го била виждала. М. С. била виждала само веднъж. Никой не се грижел за жалбоподателката. Бащата на въззИ.емите идвал при леля си веднъж в месеца. Оставал за по един ден. Носел си храна, с която се хранел той.

Свидетелката С. познава Е. Д. от 20 години. Преди били съседи. Впоследствие свидетелката се преместила да живее на друг адрес в гр.****. Бащата на въззИ.емите посещавал леля си рядко, веднъж на три месеца. Носел храна само за себе си. Р. С. бил идвал веднъж с баща си. М. С. идвала веднъж- два пъти в година за по половин час. Никой от тях не бил носил нищо на жалбоподателката. След смъртта на Н. С., децата му не били посещавали жалбоподателката. Тя имала здравословни проблеми и се нуждаела от помощ.

По делото на ПдРС е прието заключение по СМЕ, изготвена от вещо лице д- р С. С., в което е отразено, че на жалбоподателката е издадено решение на ТЕЛК от 05.06.2002г. , с което е определена **** % намалена работоспособност за срок от три години поради **** с оперативно отстраняване на **** и съответните ****. Основните й здравословни проблеми в различните периоди от време били от **** естество- ****. Основните й заболявания са с давност повече от 20 години, от **** естество, с хроничен характер, като се задълбочават.

Наслагват се с увреждания на ****. ****, като е дал заключение, че приемът на изписаните медикаменти е абсолютно задължителен за непълно, но умерено компенсиране състоянието на ищцата. Заключението на вещото лице е, че Е. Д. не е в състояние да се грижи в пълен обем за себе си, дори за обичайните ежедневни дейности по придвижване, самообслужване в пълен обем, доставяне на храна и лекарства, осъществяване на необходимата, периодична и честа медицинска грижа, транспорт и се нуждае от чужда помощ. Прегледите, изследванията и хоспитализациите са поети от НЗОК. Личните й разходи са само за потребителска такса и за медикаменти, които не се заплащат от НЗОК. От предоставената справката от РЗОК- гр. **** за периода 01.01.2024г.- 31.05.2025г. се установява, че жалбоподателката е закупила следните медикаменти: ****, като за целия период е била хоспитализирана четири пъти и са й правени редица клинични прегледи и изследвания.

Прието е и заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице В. Ш., съгласно което, размерът на месечната издръжка, от която се нуждае Е. Д., изключая разходите й за лекарства и евентуално заплащането на грижи за домакинството и/или болногледач, са както следва: за второто тримесечие на 2024г.- 808,76 лева; за третото тримесечие на 2024г.- 913,26 лева; и за четвъртото тримесечие на 2024г.- 788,17 лева. Размерът на месечния й доход от получаваната пенсия, ведно с добавки, е общо **** лева за периода м. април- м.юни 2024г. и общо **** лева за периода м.юли 2024г.- м.април 2025г.

От коментираните по- горе доказателства категорично се установява, че жалбоподателката трайно се е нуждаела и се нуждае от лични грижи и финансова помощ.

Не се установява обаче тя да е поискала устно или писмено от Н. С., докато той е бил жив, предоставяне на издръжка. Всъщност такова обстоятелство дори не се твърди в исковата молба. Разпитаните свидетелки сочат единствено, че наследодателят на въззИ.емите не е помагал на жалбоподателката нито с личен труд, нито пари, храна или др. В показанията им не се съдържат данни за това Е. Д. да споделяла, че е искала от племенника си финансова подкрепа, но той е отказал. Действително искане за предоставяне на издръжка е отправено до самите въззИ.еми, но то не може да служи като основание за разваляне на договора за дарение. Искането за предоставяне на издръжка следва да бъде отправено приживе на надарения и конкретно спрямо него, защото наследниците му придобИ.т собствеността върху дарения имот по наследство, а не по дарение. Както беше посочено по- горе, съгласно трайната съдебна практика на ВКС, задължение за предоставяне на издръжка на дарителя възниква в тежест на дарения, когато тя е поискана от него. Доколкото такова искане не е 3 отправено до наследодателя на въззИ.емите, искът по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД се явява неоснователен. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на Р. и М. С.и бъдат присъдени разделно и по равно направените от тях съдебни разноски във въззивното производство в размер от 562,42 евро / по 281,21 евро/.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 433/31.01.2026г. по гр.д.№ 9271/2024г. на ПдРС, XXI гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката Е. Л. Д. искове против М. Н.

С. и Р. Н. С. за отмяна на договор за дарение, сключен на ****.2006г. с нот.акт № *** по нот.дело № ***/2006г. на Нотариус Донка Солакова.

ОСЪЖДА Е. Л. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ****, да заплати на М. Н. С., ЕГН: ********** и Р. Н. С., ЕГН: **********- двамата от гр.***, ****, по 281,21 евро- съдебни разноски във въззивното производство.