Решение № 283 от 14.09.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. ХАСКОВО, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Васил Г. Чамбов при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от Васил Г. Чамбов Въззивно гражданско дело № 20255600500998 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Б. Г., чрез адв. А. В., срещу Решение № 729/15.09.2025 г., постановено по гр. д. № 2953/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените срещу Р. Е.

Р. искове по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху реална част с площ 216 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед РД-18-1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, която част е онагледена чрез защриховане в синьо на Комбинирана скица - Приложение 3 към заключението на съдебнотехническата експертиза от 20.05.2025 г., подписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, както и искът по чл. 109 ЗС за премахване на лека стопанска постройка и ограда от бетонни колове и мрежа, построени в частта от имота с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК.

Във въззивната жалба са развити съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въззивникът счита, че по делото било установено безспорно, че ответникът е навлязъл в неговия имот. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд за придобиване собствеността на процесната част по давност от страна на ответника били неправилни, тъй като нямало как да се установи начална дата от която да е започнал да тече срокът 1 за давността, владението на ответника било смущавано и оспорвано от ищеца, а и намерението на Р. Р. за своене на спорната част от поземления имот не било явно проявено спрямо П. Г., чак до 2022 г., от когато обаче няма как да бил изтекъл срокът за придобивна давност. Поддържа се също, че съдът неправилно е приел, че сградата очертана с цвят магента с надпис „ПС" в заключението на вещото лице се намирала изцяло в имот с пл. № * по кадастралния план на селото от 1962 година. Счита, че посочената лека стопанска постройка при всяко положение се намирала наполовина в имота на ищеца, поради което искът по чл. 109 ЗС в тази част бил основателен. По тези съображения, искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да уважи предявените искове.

В срок е постъпил отговор от въззиваемия, чрез адв. Х. с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като развива съображения в тази насока, застъпвайки правилно възприетата от съда изтекла в негова полза придобивна давност относно процесната част от поземления имот, която още от 1970 г. бил оградена и стопанисвана необезпокоявано първоначално от наследодателя на ответника, а в последствие и от него самия и до настоящият момент.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 06-20/09.06.1999 г. на ОСЗ – Хасково на наследниците на Б.И.М., чийто наследник е ищцата, е възстановено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ правото на собственост с план за земеразделяне върху нива от 1,600 дка, местност „**“, имот № **. По действащата кадастрална карта този имот е отразен като ПИ с идентификатор *** и площ 1600 кв.м. Вещото лице по назначената пред първата инстанция СТЕ е установило, че в кадастралния план на ** от 1962 г. не съществува заснет и нанесен имот, съответстващ на имот № **, тъй като същият е възстановен впоследствие в нови реални граници с плана за земеразделяне.

На наследниците на Р.Р.Ю., чийто наследник е ответникът, с Решение № 06-20/09.06.1999 г. на ОСЗ – Хасково е възстановено правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху нива от 1,793 дка, имот № ***. По действащата кадастрална карта той е отразен като ПИ с идентификатор ***.

От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза е установено, че имот № ***, възстановен на праводателите на ответника, е идентичен по местоположение, площ и съседи с ПИ ***, а имотът на ищцата № *** е идентичен с ПИ ***.

Същевременно експертизата е установила съществено несъвпадение между кадастралния и регулационен план от 1962 г. и плана за земеразделяне, 2 респективно КВС и действащата КККР. Според вещото лице при координирането на външната строителна граница на населеното място при изработване на плана за земеразделяне е допусната фактическа грешка, в резултат на която контурът е изместен приблизително с 4,5 м на юг.

Фактически ползваният от ответника терен е с площ около 1940 кв.м. и е ограден от север, изток и юг с бетонни колове и мрежа. В него се намира паянтова стопанска постройка и се отглеждат овощни дървета и зеленчуци.

По действащата КККР част от фактически ползвания от ответника терен попада в ПИ *** на ищцата. Площта на тази реална част е 216 кв.м.

При назначената пред първата инстанция експертиза е установено, че северната материализирана ограда не съвпада със северната граница на стария имот № ** по плана от 1962 г., а на места е разположена на север от нея. С оглед необходимостта от точно определяне на обхвата на това несъвпадение пред въззивната инстанция е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза.

От заключението на вещото лице от 07.03.2026 г. се установява, че цялата ползвана от ответника част от ПИ ***, заключена между точки 1–2–3–4–5–6–7–8–9–1, е с площ 216 кв.м. От нея реалната част, намираща се на север и извън имотната граница на стария имот № ** по кадастралния и регулационен план от 1962 г., заключена между точки 4-5–6–7–8–4, е с площ 26 кв.м. Следователно останалата част от спорните 216 кв.м., а именно 190 кв.м., попада по местоположение в границите на стария имот № **, докато процесните 26 кв.м. се намират извън него.

По иска по чл. 108 ЗС

За уважаването на ревандикационния иск ищецът следва да установи правото си на собственост върху спорната вещ или реална част от нея, упражняването на фактическа власт от ответника и липсата на противопоставимо на собственика основание за това владение.

Не се спори, че ответникът фактически ползва цялата процесна площ от 216 кв.м. Спорът е кому принадлежи правото на собственост върху нея, като в тази връзка ищецът се позовава на възстановеното му право на собственост в нови реални граници с Решение № 06-20/09.06.1999 г. на ОСЗ – Хасково, а ответника противопоставя своето възстановено право на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници с Решение № 06-20/09.06.1999 г. на ОСЗ – Хасково и въвежда възражение за придобиване по давност на процесните 216 кв. м.

За реалната част от 190 кв.м., представляваща мястото между точки 12-3-4-8-9-1 от Приложение № 4 от заключението по назначената пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза, първоинстанционното решение е правилно като краен резултат.

Имотът на ищцата е възстановен по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ в нови реални граници с план за земеразделяне, докато имотът на праводателите на ответника е възстановен по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в 3 съществуващи или възстановими стари реални граници. В кадастралния план на *** от 1962 г. не е съществувал имот, съответстващ на възстановения на ищцата имот № ***, докато имотът на праводателите на ответника е съществувал на място като имот № ***.

От заключението на вещото лице се установява несъвпадение между външната строителна граница по кадастралния и регулационния план от 1962 г. и същата граница по КВС и действащата кадастрална карта, като според експертизата при изработването на плана за земеразделяне е допуснато погрешно координиране и контурът е изместен приблизително с 4,5 м на юг.

Именно поради това разминаване цялата процесна площ от 216 кв.м. попада по КККР в ПИ *** на ищцата, но по стария план голямата част от нея попада в имот № **. Първоначалната експертиза установява именно това обстоятелство, а допълнителното заключение пред въззивната инстанция позволява точната му количествена индивидуализация — само 26 кв.м. от спорните 216 кв.м. са извън северната граница на имот № **, поради което останалите 190 кв.м. попадат в неговия пространствен обхват.

При тези данни самото обстоятелство, че спорната част е включена в границите на ПИ *** по действащата кадастрална карта, не е достатъчно да установи материалното право на ищцата върху нея.

Кадастралното отразяване няма вещноправно действие и при възникнал спор за собственост съдът следва да изследва придобивните основания на страните. От събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че възстановяването на ищцата в нови реални граници е породило право на собственост върху тези 190 кв.м. по начин, изключващ правото, възстановено на праводателите на ответника в старите реални граници на имот № **. Това е така, защото при възстановяване правото на собственост при стари реални граници на ответника, описаните 190 кв. м. очевидно, съгласно регулационния план от 1962 г. са попадали в имота, чиято собственост е била възстановена на наследниците на Р.Р.Ю. Нещо повече от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че спорната част от поземления имот е била оградена, като в този смисъл показанията на свидетелите Р., Х. и Ю. Съответно тези стари граници са били налични на място. Макар по действащата кадастрална карта очевидно границите на имотите да са преместени, което е посочено и от вещото лице по назначените пред двете инстанции експертизи, това само по себе си не е достатъчно да отрече конкуриращите правата на ищеца, права на ответника, за които същият разполага с титул. Тази конкуренция между правата на двете страни не е преодоляна в настоящото производство и поради това ищцата не е провела необходимото пълно и главно доказване на първата предпоставка по чл. 108 ЗС — принадлежността на правото на собственост върху тази конкретна реална част.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че и тази площ от 190 кв.м. е била обхваната от реституционния титул на ищцата, предявеният иск отново би бил неоснователен поради основателността на възражението на ответника за придобивна давност.

4

От съвкупната преценка на гласните доказателства се установява трайно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху целия фактически ограден терен, включително спорната площ, от праводателите на ответника, а впоследствие и от самия него. Свидетелят Р. посочва, че границата на ползвания имот е съществувала отдавна, първоначално материализирана с растителна ограда, а около 1970 г. същата е подновена с бетонни колове и мрежа, като изрично заявява, че новата ограда е поставена на същото място като предходната. Свидетелят Халил сочи, че още от 60-те години мястото е обработвано и е било заградено. Свидетелят Ю. посочва, че от около 1990 г. ответникът обработва земята, както и че имотът е бил постоянно заграден и оградата никога не е местена. Тези показания са в съответствие с установеното от първата инстанция трайно ползване на имота от ответника и неговите предшественици.

Особено значение имат показанията на свидетеля Г. — съпруг на ищцата. Същият заявява, че още от 1999 г., когато земята им е била възстановена, двамата със съпругата му се е съмнявали, че мястото което им е възстановено не било в реалните си граници. Посочва също, че още преди трасирането е съществувала ограда между имотите, а когато геодезистът поставил колчетата, съществуващата ограда вече е била налице. Така от показанията на свидетел на самата ищцова страна се установява, че фактическото положение на място е било възприемаемо за собствениците още от момента на реституцията.