Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.01.2022, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Административно наказателно дело 256/2021
Вид
Решение № 2
Подписан
04.01.2022
В сила
26.01.2022
Състав
Нася Иванова Япаджиева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ на Решение № 2/ 04.01.2022 година по АНД № 256/2021г. по описа на РС гр.

Поморие

Производството пред ПРС е образувано по постъпила жалба от Ж. ИВ. Н., против електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4993224 на ОД на МВР Бургас, с който на основание чл.

189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 650.00 лв.

Административното наказание е наложено за това, че на 16.06.2021г., в 16.35 ч., извън населено място: обл.Бургас, общ.Поморие, път I-9 E 87 км.229+540, превишава въведеното ограничение за скорост на движение на МПС с пътен знак „В – 26“, при максимално разрешена скорост– 50 км/ч, с автоматично техническо средство е установена скорост от 106 км/ч или превишение с 56км/ч. В жалбата се твърди, че са допуснати процесуални нарушение при съставянето на ел.фиш и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява

Жалбата е подадена от сакционираното лице, т. е. от субект за който е налице правен интерес от обжалване. Тъй като по делото АНО не представи доказателства за датата на връчване на оспореният електронен фиш, съдът приема, че е жалбата е подадена в срок.

От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 16.06.2021 г., за времето от 16.00ч. до 17.30ч. Г.Д. – автоконтрольор работил с мобилна сист eма за видеоконтрол TFR1-M №503/07, като служебния автомобил със системата за контрол се намирал в извън населено място, на ПП І-9, км. 229+540, землището на общ.Поморие, където максимално разрешена скорост извън населено място била 50 км/ч. Със система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и в 16.35ч е заснет лек автомобил с рег. № ***, със скорост от 106 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч. В изисканата преписката се съдържа снимка на автомобила, която дава възможност за индивидуализиране на автомобила, с посочена скорост от 109км/ч. След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител Д. - на длъжност " автоконтроьор" при РУ Поморие към ОДМВР Бургас е изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който документ е регистриран на 16.06.2021 г. с № 320р-5477. В протокола е посочено мястото за контрол и пътния знак ограничаващ скоростта на 50км/ч. При направена справка е установена собствеността на автомобила и за констатираното нарушение, на жалбоподателят е издаден ЕФ серия К, №4993224 за нарушаване на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. При издаването на ЕФ отчетена скорост на движение е редуцирана, като е съобразена допустимата техническа грешка при измерване на скоростта, и с оглед на установените данни на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 650,00 лв.

Описаната фактическа обстановка се очертава от приетите по делото писмени доказателства.

При установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган и в него се съдържа пълно описание на нарушението, като се съдържат всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от компетентен орган – ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението.

В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушениетодата и час, регистрационен номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Отчетен е толеранса от 3 км/ч на скоростта, което има определящо 1 значение за нормата, по която ще се определи размера на санкцията и това е изрично посочено в ЕФ. Използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред и това е посочено в Протокола за използване на АТСС. От протокол за използване на АТСС се установи, че техническото средство, е било разположено на ПП I-9, км. 229+540, с посочено ограничение на скоростта с пътен знак.

В жалбата, жалбоподателят е посочил, че друго лице е управлявало този ден МПС и в тази връзка друго лице следва да бъда санкционирано. Съдът намира това възражение за неоснователно, в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е посочена процедурата, по която следва да процедира собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила, а именно- в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. В конкретния случай, не се ангажираха надлежни доказателства, които да изключват отговорността на жалбоподателя. Пред АНО не само е необходимо деклариране, че друго лице е управлявало автомобила, но следва да се предоставят своевременно неговите данни и свидетелството му за управление на МПС.

Поради това съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, посочен в ЕФ, в качеството му на собственика на това МПС.

По изложените съображения, съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаването на ЕФ.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона, действащ към датата на извършеното нарушение наказание за това нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Поморие, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Административно наказателно дело № 20212160200256 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по постъпила жалба от Ж. ИВ. Н., против електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4993224 на ОД на МВР Бургас, с който на основание чл.

189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 650.00 лв.

Административното наказание е наложено за това, че на 16.06.2021г., в 16.35 ч., извън населено място: обл.Бургас, общ.Поморие, път I-9 E 87 км.229+540, превишава въведеното ограничение за скорост на движение на МПС с пътен знак „В – 26“, при максимално разрешена скорост– 50 км/ч, с автоматично техническо средство е установена скорост от 106 км/ч или превишение с 56км/ч. В жалбата се твърди, че са допуснати процесуални нарушение при съставянето на ел.фиш и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява

Жалбата е подадена от сакционираното лице, т. е. от субект за който е налице правен интерес от обжалване. Тъй като по делото АНО не представи доказателства за датата на връчване на оспореният електронен фиш, съдът приема, че е жалбата е подадена в срок.

От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 16.06.2021 г., за времето от 16.00ч. до 17.30ч. Г.Димитров – автоконтрольор работил с мобилна сист eма за видеоконтрол TFR1-M №503/07, като служебния автомобил със системата за контрол се намирал в извън населено място, на ПП І-9, км. 229+540, землището на общ.Поморие, където максимално разрешена скорост извън населено място била 50 км/ч. Със система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и в 16.35ч е заснет лек автомобил с рег. № ***, със скорост от 106 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч. В изисканата преписката се съдържа снимка на автомобила, която дава възможност за индивидуализиране на автомобила, с посочена скорост от 109км/ч. След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител Димитров - на длъжност " автоконтроьор" при РУ Поморие към ОДМВР Бургас е изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който документ е 1 регистриран на 16.06.2021 г. с № 320р-5477. В протокола е посочено мястото за контрол и пътния знак ограничаващ скоростта на 50км/ч. При направена справка е установена собствеността на автомобила и за констатираното нарушение, на жалбоподателят е издаден ЕФ серия К, №4993224 за нарушаване на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. При издаването на ЕФ отчетена скорост на движение е редуцирана, като е съобразена допустимата техническа грешка при измерване на скоростта, и с оглед на установените данни на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 650,00 лв.

Описаната фактическа обстановка се очертава от приетите по делото писмени доказателства.

При установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган и в него се съдържа пълно описание на нарушението, като се съдържат всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от компетентен орган – ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението.

В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушениетодата и час, регистрационен номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Отчетен е толеранса от 3 км/ч на скоростта, което има определящо значение за нормата, по която ще се определи размера на санкцията и това е изрично посочено в ЕФ. Използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред и това е посочено в Протокола за използване на АТСС. От протокол за използване на АТСС се установи, че техническото средство, е било разположено на ПП I-9, км. 229+540, с посочено ограничение на скоростта с пътен знак.

В жалбата, жалбоподателят е посочил, че друго лице е управлявало този ден МПС и в тази връзка друго лице следва да бъда санкционирано. Съдът намира това възражение за неоснователно, в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е посочена процедурата, по която следва да процедира собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила, а именно- в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. В конкретния случай, не се ангажираха надлежни доказателства, които да изключват отговорността на жалбоподателя. Пред АНО не само е необходимо деклариране, че друго лице е управлявало автомобила, но следва да се предоставят своевременно неговите данни и свидетелството му за управление на МПС.

Поради това съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, посочен в ЕФ, в качеството му на собственика на това МПС.

По изложените съображения, съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаването на ЕФ.

При

2 определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона, действащ към датата на извършеното нарушение наказание за това нарушение. По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.