Решение № 13671 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13671 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110149257 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по чл. 9 от ЗПК, чл.

92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Н. В. дължи на ищеца „Ф.И.“ ЕАД, сумата 1370.58 евро/2680,63 лева главница по Договор за кредит № ***********/02.02.2021 г., ведно със законна лихва от 26.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 109.34 евро/213,86 лева - договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 20.01.2024 г., сумата 316.37 евро/618,76 лева - мораторна неустойка за периода от 20.04.2022 г. до 01.04.2024 г., сумата 167.02 евро/326,66 лева - лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 21.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 17479/2025 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че вземането произтича от договор за кредит, сключен между отв. Д. В. и „П.и.б.“ АД, по който паричните вземания са прехвърлени на новия кредитор-ищеца, с договор за цесия от 02.04.2024 г., за което длъжникът е уведомен, в т.ч. настоява с искова молба. Сочи, че заемните средства са усвоени, но в уговорения срок не са върнати, ведно с договорната лихва.

Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 17.12.2025 г., в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор.

В открито съдебно заседание от 06.04.2026 г. ответникът, чрез пълномощника адв. Г., оспорва предявените искове.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът се легитимира като кредитор по Договор за банков кредит № ************/02.02.2021 г. въз основа на извършена в негова полза цесия от първоначалния кредитор „П.и.б.“ АД. Видно от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2024 г., ведно с Приложение № 1 към него, „П.и.б.“ АД прехвърля на „Ф.И.“ ЕАД всички свои вземания по Приложение № 1, представляващ списък на прехвърлените вземания, като процесният договор е 1 включен в него,

Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор.

То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор (цедента) – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията – това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК (решение № 123/5 24.06.2009 г. на по т. д. № 12/2009 г., на ВКС, ІІ т. о.; решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. №2639/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.).

В случая с искова молба е представено пълномощно от банката в полза на цесионера и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които са връчени на ответника по реда на чл. 131 от ГПК. Това дава основание на съда да приеме, че длъжникът е уведомен за настъпилото частно правоприемство, тъй като съгласно чл. 235, ал.

3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за съществуване на спорното право. Ето защо съобщаването на длъжника за извършената цесия като правнорелевантен факт, настъпил в хода на производството, съдът счита за доказан. Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства не се установява извършената цесия да е била надлежно съобщена на длъжника преди връчването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД като приложение на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, доколкото от приложеното по делото известие за доставяне не се установява документите да са били връчени на ответника.

От предметното съдържание на представения по делото договор за банков кредит № *********/02.02.2021 г. се установява, че на 02.02.2021 г. между „П.и.б.“ АД, от една страна, и Д. Н. В., от друга страна, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала такъв в размер на сумата 2900 лв., със срок на издължаване до 20.01.2024 г, при уговорен ГПР в размер на 15,33 %. Съгласно чл. 4 от договора, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент, формиран като сбор от действащия към датата на сключването му базов лихвен процент на банката за спестяванията в лева (СЛП) и надбавка в размер на 10,2382 пункта, а съгласно чл. 6 от договора методиката за определяне на референтен лихвен процент – лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), е неразделна част от договора.

В чл. 5 от договора е посочено, че към датата на сключването му СЛП е в размер на 0,1618 % годишно. Уточнен е и конкретният размер на общата дължима сума от кредитополучателя, а именно 3549,03 лв., включваща общия размер на кредита (2900 лв.) и всички известни на банката разходи по кредита, в това число: лихви, такси и комисиони за откриване и обслужване на банкова сметка, по която се обслужва кредита; комисиона за кредитна оценка и одобрение в 2 размер на 50 лв.; еднократна такса за кандидатстване, съгласно тарифата на банката – чл. 8, изр. 2 от договора. В чл. 9 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса за кандидатстване в размер на 25 лв., а съгласно чл. 10 от договора, кредитополучателят дължи на банката комисиона за кредитна оценка и одобрение в размер на 0,50 % от размера на кредита (2900 лв.), но не по-малко от 50 лв., дължима най-късно до датата на усвояване на кредита. Предвидено е и че дължимите, но непогасени в срок задължения по кредита вследствие недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателите, се олихвяват с уговорения в договора лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден – чл. 14 от договора. За кредитора е уговорено и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на приложимия лихвен процент в случай на изпадане в забава от ответника за погасяване на задълженията му за плащане, произтичащи от договора.

По делото е приета Методика на „П.и.б.“ АД за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребители, в която е регламентиран начина за определяне и изчисляване на лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), който се прилага от банката като основа за определяне на лихвите по кредитни сделки с физически лица съгласно ЗПК и ЗКНИП. Съгласно раздел II „Методика на изчисление“, СЛП се определя ежемесечно на база на данните, публикувани от БНБ в края на месеца и отнасящи се за предходния такъв и влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ месеца на определяне.

Посочено е, че тези данни са публикуват в края на всеки месец на интернетстраницата на БНБ. Съгласно съдържанието на посоченото писмено доказателство, СЛП на банката представлява среднопретегления процент по срочни депозити за банковата система, като е разписана конкретната формула, по която се определя и са посочени означението и съдържанието. на всеки компонент от формулата

Установява се и че договорът е сключен при общи условия, като видно от изричните изявления на ответника, последният е получил екземпляр от същите, като се е запознал и приел клаузите им. Отделно от това, от приложените по делото общи условия е видно, че в графа „за клиента“ на всяка страница има положен негов подпис, автентичността на който е не е оспорена от ответника.

Предвид изложеното и на основание чл. 180 ГПК съдът приема за установено получаването на общите условия от страна на кредитополучателя. Изяснява се, че съгласно клаузата на т.1.1 б. „б“ от Раздел I „Общи положения“ от приложимите ОУ годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисиони и другите разходи по ЗПК), свързани с договора, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.

Предвидено е, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложения референтен лихвен процент, увеличен с надбавка, посочена в договора – т. 4.1. от ОУ. Тази лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, описани в погасителен план приложение към договора. Точният размер на дължимата лихва се изчислява за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане – т. 4.3, като при промяна на референтния лихвен процент се променя съответно договорният лихвен процент. Съгласно т. 4.9 при всяка промяна на лихвения процент банката уведомява кредитополучателя преди влизането й в сила чрез обявяване на СЛП.

В клаузата на т. 5.4 от Общите условия е предвидено, че когато извършеното от кредитополучателя плащане не е достатъчно, за да покрие задълженията му в пълен размер, същите се погасяват в следния ред: такси, комисиони и разноски;

3 наказателна лихва; просрочена лихва; главница. В чл. 7.4. от ОУ е уредено правото на отказ на кредитополучателя, както и начина и срока, в който може да бъде упражнено същото, а в чл. 13 от договора се съдържа информация относно дължимата лихва при отказ от договора от страна на кредитополучателя, респ. относно лихвения процент на ден в тази хипотеза.

От допуснатата съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че отпуснатият кредит в размер на 2900 лв. е усвоен от ответника изцяло на 02.02.2021 г. Според вещото лице посоченият в договора ГПР от 15,33 % е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и при изчисляването му са включени следните разходи: договорена между страните договорна възнаградителна лихва, такси и комисиони за откриване и обслужване на банковата сметка, комисиона за кредитна оценка и одобрение, които са в общ размер на 167 лв., изчислени върху главницата от 2900 лв.Според вещото лице, първоначално уговореният в договора ГЛП от 14,40 % е бил едностранно променян от банката, като за вноски с падежи в периода 20.03.2021 г. – 20.06.2023 г. (от втора до двадесет и девета вноска) бил в по-нисък размер (в диапазона между 10,31 % - 10,39 %), а за вноски с падежи в периода 20.07.2023 г.

– 20.01.2024 г. (от тридесета до тридесет и шеста вноска) бил в по-висок размер (в диапазона между 10,41 % - 10,59 %). Установява се, че по процесния договор ответникът е извършил плащания в общ размер на 287,12 лв., от които: 6,50 лв. на 20.02.2021 г.; 58,12 лв. на 04.03.2021 г.; 40,00 лв. на 01.04.2021 г.; 85,35 лв. на 13.04.2021 г.; 9,65 лв. на 20.04.2021 г.; 84,54 лв. на 26.04.2021 г. и 2,96 лв. на 20.05.2021 г., които съгласно данните в т. 2.2. и т. 3.1. от заключението били отнесени от банката за погасяване на следните задължения: 219,37 лв. – главница за периода 20.02.2021 г. – 20.04.2021 г.; 65,44 лв. – договора лихва за периода 20.02.2021 г. – 20.04.2021 г. и 2,31 лв. – наказателна лихва. Според изчисленията на вещото лице, по процесния договор са налице непогасени задължения както следва: 2680,63 лв. – главница за периода 20.05.2021 г. – 20.01.2024 г.; 413,81 лв.