Определение № 518 от 28.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Варна, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500405 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по подадена от К. П. Д. частна жалба срещу определение № 3971/30.07.2026 г. на ОС-Варна, постановено по в. гр. д. № 1655/2026 г. с което е оставена без разглеждане , с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба вх.

№ 30048/13.07.2026 г. срещу действията на ЧСИ Янкова, рег. № 719 по изп. д.

№ 20267090400991 и е прекратено въззивното производство пред ОС-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Като неправилни се оспорват изводите на ВОС, че подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител е просрочена. Жалбоподателката твърди, че лично е посетила на 26.06.2026г. кантората на ЧСИ Станислава Янкова, за да депозира на молба за спиране на изпълнителното производство, тъй като на 22.06.2026 г. „Обединена българска банка“ АД извършила преждевременен принудителен превод на сума от сметката й по сметката на ЧСИ. Служител от кантората й заявил, че не е необходима да й се връчват книжа по делото, тъй като изпълнението вече било извършено. Не бил направен опит да а бъде връчена ПДИ. Излага, че липсва надлежно отбелязване на отказ за получаване на ПДИ изх. № 27404. След напускането на кантората на ЧСИ на 26.06.2026г., в 13:33 ч. жалбоподателката получила съобщение в приложението Viber с текст, с който било поискано да потвърди получаване на ПДИ по изп. д. № 991/2026г. и приложенн файл, озаглавен „991 ОТ 26…1df97.pdf“, който съставлява дигитално копие на ПДИ, върху чиято разписка изцяло липсвали каквито и да било отбелязвания за извършен отказ. Жалбоподателката не е потвърдила получаването на 1 съобщението, поради което счита, че на посочената дата не й е връчена ПДИ.

Последващ имейл от 29.06.2026г. от кантората на ЧСИ установява единствено, че съдебният изпълнител е продължил да търси начини да уведоми жалбоподателката за поканата. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че на 07.07.2026 г. служител на ЧСИ залепил уведомление за ПДИ по реда на чл. 47 ГПК на настоящия адрес на жалбоподателката, находящ се на ***. Опитът за връчване на съобщение в хипотезата на чл. 47 ГПК опровергава надлежното връчване на ПДИ в условията на отказ. По изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да бъде разпоредено на ОС – Варна да продължи съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 ГПК с писмен отговор насрещната страна – взискателят община Варна е изразил становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че съобщенията, с които са направени опити да се връчи покана за доброволно изпълнение са изпратени преди 26.05.2026г., а отказът на длъжника да получи поканата при личното си явяване в кантората на ЧСИ на 26.06.2026г. е надлежно удостоверен. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 1655/2026г. на ОС-Варна е образувано по жалба на К. П. Д. – длъжник по изп. д. № 20267190400991 по описа на ЧСИ с рег. № 719 срещу действия на ЧСИ изразяващи се в насочено изпълнение върху парични средства на длъжника в „Обединена българска банка“ АД преди връчване на покана за доброволно изпълнение и незаконосъобразно начислени такси и разноски в изпълнителното производство.

Видно от материалите по изпълнителното дело по изп. д.

№ 20267190400991 по описа на ЧСИ с рег. № 719 същото е образувано въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-6166-1/13.10.2025 г., с който е установено, че К. П. Д. към 13.10.2025 г. дължи местен данък, такса за събиране на битови отпадъци и лихви за забава за периода от 2020 г. до 2024 г. вкл. в общ размер на 814.68 лв.

(с равностойност от 415.58 евро).

С молба вх. № 19655/15.06.2026 г. по описа на ЧСИ взискателят е възложил упражняването на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение от страна на съдебния изпълнител.

Със запорно съобщение изх. № 27358/19.06.2026г. е наложен запор върху всички вземания – настоящи и бъдещи на К. П. Д. от „Обединена българска банка“ АД до размера на дълга по изпълнителното дело, а именно сумата от 602.48 евро.

В изпълнение на запорното съобщение и на основание чл.508, ал.3 ГПК 2 на 22.06.2026г. „Обединена българска банка“ АД е превела сумата в размер на 602.82 евро по сметка на ЧСИ Станислава Янкова.

На 26.06.2026г. длъжникът е депозирал молба, вх. № 21412/26.06.2026г. за спиране на принудителното изпълнение, поради висящо производство по адм. д. № 485/2026 г. по описа на АдмС-Варна, образувано по спор за законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-6166-1/13.10.2025г. На същата дата на длъжника лично е връчена покана за доброволно изпълнение на дълга, установен с акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, при отказ на Д. да я приеме.

Отказът е редовно отбелязан и датиран от връчителя-деловодител при ЧСИ и е удостоверен с негов подпис, съгласно изискването на чл. 44, ал. 1, изр. пето от ГПК. Това надлежно официално удостоверяване на отказа не се опровергава от изтъкнатите от частната жалбоподателка обстоятелства, за които са представени екранна снимка и фотокопие на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на съда споделя извода на ОС-Варна, че при посещението си на 26.06.2026г. в кантората на ЧСИ, жалбоподателката се е запознала със съдържанието на поканата за доброволно изпълнение и е отказала да получи същата. Предвид това, двуседмичния срок за обжалване на изпълнителното действие е започнал да тече на 26.06.2026г. и е изтекъл на 10.07.2026 г. (арг. чл. 436, ал. 1 ГПК). Жалбата е депозирана до ОС-Варна чрез ЧСИ с рег. № 719 на 13.07.2026 г., поради което същата е недопустима, като подадена извън преклузивния срок.

Освен това, настоящият състав на съда намира, че подадената пред ВОС жалба е недопустима и като подадена срещу неподлежащо на обжалване действие. В нормите на чл.435, ал.2 и ал.3, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, които длъжникът разполага с правото да обжалва, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички извършени от него действия. Действието по налагане на запор и изпълнение върху парични суми и вземания при липса на твърдения за несеквестируемост на имуществото, към което е насочено принудителното изпълнение, а в случая такива твърдения няма, не попада в хипотезите на посочените норми от ГПК, съответно не са действия, подлежащи на самостоятелно обжалване.

По изложените съображения съдът приема, че подадената пред ОС Варна жалба, като просрочена и насочена срещу неподлежащо на обжалване от длъжника действие, е недопустима, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекратяване.

Постановеното от ОС Варна в този смисъл обжалвано определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3971/30.07.2026 г. на ОС-Варна, постановено по в. гр. д. № 1655/2026 г.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4