Решение № 1481 от 17.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100509125 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 08.04.2021г., постановено по гр.д. № 48676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, са отхвърлени предявените от Ц.Б.Г. срещу „П.Д.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия по преустановяване неоснователните действия и бездействия, изразяващи се в лишаване на ищцата на достъп до имота й, представляващ апартамент № 102, находящ се в гр. София, жк *******, вх. *******, като преустанови действията си, с които пречи на ищеца да ползва жилището, посредством лишаването й от възможност да ползва асансьор, като й предаде програмиран чип-карта за ползване на асансьора в сградата и за присъждане на обезщетение за причинени от описаното противоправно бездействие неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Ц.Б.Г., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от 1 първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди неправилност на основния мотив за отхвърляне на иска по чл. 109 от ЗС поради обстоятелството, че ищцата не е собственик на процесния имот. Счита, че същата има право да защити правото си на достъп до имота и в качеството си на обитател на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост. В ЗУЕС били реграментирани правата на обитателите и ползвателите във връзка с използването на общите части на сградата според тяхното предназначение, което обосновава наличието на материална легитимация на ищцата в настоящото производство. На следващо място са развити съображения за неотносимост на съществуващите парични отношения във връзка със задължението за заплащане на такси и разходи към етажната собственост и конкретно относно поддръжката на асансьора. Счита за неотносими към предмета на спора и мотивите относно наличието на решение на общото събрание на етажната собственост и преклудирането на възможността за тяхното оспорване по предвидения в ЗУЕС ред и срок. Освен това са наведени съображения, че процесното решение на общото събрание от 16.12.2015г. е нищожно, тъй като е взето извън компетентността на общото събрание. Липсвали и доказателства за съществуването на неплатени задължения на ищцата към етажната собственост. По отношение на иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се поддържа, че същият е основателен.

Жалбоподателката счита за ирелевантно обстоятелството, че е налице решение на общото събрание на етажните собственици, тъй като същото е било взето извън правомощията му по чл. 11 от ЗУЕС и не може да поради права и задължения за етажните собственици. Ограничаването на правата на собствениците и обитателите в сграда в режим на етажна собственост не може да бъде правомерно, още по-малко да бъде обосновано с изпълнение на нищожно решение на общото събрание. Счита, че претърпените вреди и причинно-следствената връзка между тях и противоправното поведение на ответното дружество са установени от събраните по делото гласни доказателствени средства. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещната страна „П.Д.“ ЕООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита постановеното решение за правилно 2 и обосновано и прави искане да бъде потвърдено. Поддържа, че съдът е взел предвид всички относими факти, обстоятелства и събраните доказателства, като същите са били преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС:

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на ½ ид. част от следния недвижим имот – ап. № 102, находящ се в гр. София, жк *******, вх.

*******, както и че имотите в сградата се притежават в режим на етажна собственост. Поддържа се, че ползването на асансьор в процесната сграда се осъществява посредством система за контрол на достъпа, която работи с чипове. Организирането и снабдяването с чипове от страна на етажните собственици се осъществява от ответното дружество „П.Д.“ ЕООД, избрано за управител на етажната собственост. Ищцата твърди, че не разполага с чип, посредством който се ползва асансьора, тъй като ответникът отказва да предостави такъв и по този начин възпрепятства ползването на асансьор.

Сочи, че в отговор на нейното искане за предоставяне на чип, ответникът поискал заплащане на разходи за управление на етажната собственост за периода 2016г. - 2017г., с твърдение, че същите не били заплатени. В исковата молба се поддържа, че с действията си ответното дружесто възпрепятства ползването на собствения на ищцата имот, като ограничава достъпа й до асансьор в сградата, представляващ обща част по своето предназначение.

Твърди, че в резултат от това противоправно поведение е претърпяла неимуществени вреди. Претендира осъждане на ответника да предприеме необходимите действия по преустановяване неоснователните действия и бездействия, изразяващи се в лишаване на ищцата на достъп до имота й, представляващ апартамент № 102, находящ се в гр. София, жк *******, вх.

3

*******, като преустанови действията си, с които пречи на ищеца да ползва жилището, посредством лишаването й от възможност да ползва асансьор, като й предаде програмиран чип-карта за ползване на асансьора в сградата и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.

По делото е установено, че към датата на подаване на исковата молба ищцата е била собственик на ½ ид. част от ап. № 102, находящ се в гр. София, жк *******, вх. ******* и в това си качество /изрично заявено в исковата молба/ претендира преустановяване на неоснователни действия от ответното дружество, с които се пречи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост по отношение на асансьора в сградата, представляващ обща част на етажната собственост, които действия се изразяват в непредоставяне на програмиран чип-карта за ползване на асансьора.

Между етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, жк *******, вх. Д и ответникът „П.Д.“ ЕООД е сключен на 02.04.2019г. договор за предоставяне на услуги по администриране на имот – етажна собственост, с който са му възложени правомощията на управителния съвет. Договорът е сключен на основание чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС и придава на ответното дружество качество на управител на етажната собственост.

По делото е представен протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.12.2015г., с който е приет Правилник за вътрешния ред в етажната собственост. Взето е решение /чл. 35 от приетия Правилник/, съгласно което собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства заплащат вноските си по всички фондове за поддържка на етажната собственост, както и вноските за разпределение за извършване на ремонтни дейности, гласувани на общото събрание, в срок от 1 календарен месец след възникването им. При неизвършване в срок на парични вноски и задължения от страна на собственици/ползватели/обитатели към етажната собственост, е взето решение да бъде деактивирана или изобщо да не им бъде предоставяна чип-карта за задвижване на бутоните на асансьора.

По делото не е спорно, че на ищцата не е бил предоставен чип-карта за асансьора. Ответното дружество релевира доводи, че това е резултат от наличието на непогасени парични задължения към етажната собственост и в пряко изпълнение на взетото на 16.12.2015г. решение на общото събрание.

4

Първоинстанционният съд е приел, че асансьорът е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и че всеки от етажните собственици може да ползва общите части по предназначение /чл. 5, ал. 1 ЗУЕС/, но реда за това се определя от правилника за вътрешния ред – чл. 6, ал. 1, т. 15 ЗУЕС и решения на ОС на ЕС, включително и тези по чл. 11, т. 10, б. "и" ЗУЕС - за ползване на общите части, които етажните собственици са задължени да изпълняват, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС. Предявените искове са отхвърлени, тъй като действията на ответника не са неоснователни, а са в изпълнение на решение на общото събрание на ЕС, което не е отменено по реда и в срока по чл. 40 от ЗУЕС. Районният съд е обсъдил и доводите за нищожност на решението на общото събрание на етажната собственост като е приел, че по отношение на тези решения не се прилагат правилата за сделките, а за отмяната им независимо от порока е приложим редът по чл. 40 от ЗУЕС. Като самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията по чл. 109 от ЗС е посочено, че в хода на производството ищцата се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част от правото на собственост върху жилището, поради което не е активно легитимирана по иска, предоставен на разположение на титулярите на правото на собственост върху имота.

В случая се установява от изложените в исковата молба фактически твърдения, че действието, срещу което ищцата търси съдебна защита и твърди да е неоснователно, произтича от решение на общото събрание на етажната собственост. Следователно преюдициален е въпросът дали действията на управителя са в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост. Когато има такова решение и то не е отменено, искът по чл. 109 ЗС е недопустим, тъй като защитата на етажните собственици срещу незаконосъобразните, включително и нищожните решения на общото събрание на етажната собственост, се реализира само по предвидения в чл. 40 ЗУЕС специален ред - чрез предявяване на иск за отмяна на решението в 30дневен срок от получаването му. В този смисъл са Решение № 24 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г., на ВКС, II ГО, Решение № 116 от 3.11.2016 г. по гр. д. № 1432/2016 г. на ВКС, II ГО, Определение № 25 от 25.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4119/2018 г., на ВКС, II г. о Определение № 16 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4856/2019 г., I г. о. и Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. относно характера на решенията на общото събрание на етажната собственост.

5

Защитата срещу незаконосъобразни решения на общото събрание се реализира по специален ред, предвиден в чл. 40 ЗУЕС - чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния съд в преклузивен 30дневен срок, считано от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от закона. По същество в конкретния случай с предявения негаторен иск ищцата се домогва към заобикаляне на специално предвидения ред за атакуване на неизгодното за нея решение на общото събрание и настъпилата преклузия на правото й да го оспори пред съда с изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, което обуславя извод за недопустимост на производството поради липса на правен интерес. Както е прието в решение № 116/03.11.2016 г. по гр. д. № 1432/16 г. на ВКС, II г. о. и решение № 24 от 05.06.2017г. по гр.д. № 2795/2016г. на ВКС, II г. о., предвиденият в чл. 109 ЗС осъдителен иск е лишен от правен интерес, ако търсената защита от страна на собственика следва да бъде реализирана по друг ред. Доколкото няма твърдения, нито данни, че ищецът или друг етажен съсобственик е предявил конститувен иск пред съответния съд по реда и в срока на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС , както и че решенията на Общото събрание на етажните собственици от 16.12.2015г. са били отменени, то тези решения са влезли в сила и обвързват жалбоподателя.