Решение № 3449 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3449 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110206908 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на д-р В. И. К., с ЕГН **********, чрез адв. В. К. от САК, срещу наказателно постановление /НП/ № НП-10/26.02.2026 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 766,94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири цента) евро, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ за нарушение на Наредба № 3 от 06.10,2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от министъра на здравеопазването /Обн. ДВ. бр. 86 от 27.10.2017 г., изм. и доп. с ДВ. бр. 41 от 10.05.2024 г./, Глава трета „Характеристика на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел IV, „Филиал за Спешна медицинска помощ“, т. 8, Филиал за спешна медицинска помощ стационарен /ФСМПС/, т. 8.1.: Във ФСМПС се осъществяват дейности по медицински триаж, преглед, диагностика, лечение, наблюдение и амбулаторна дейност при спешни пациенти в условията на краткосрочен престой до 24 часа.

В жалбата се релевират доводи за необоснованост на процесния санкционен акт, за издаването на същия при дефицит на доказателства и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретика се ангажират аргументи за отсъствието на ясно изразен диспозитив в издаденото наказателно постановление. Излагат се съображения в посока неотносимост на отразените по словесен път в НП звукозаписи на разговори между Районна координационна централа /РКЦ/ и близки роднини на пациента Н. И.. Сочи се несъответствие между инкорпорираните в двата акта дати на нарушението. Ангажират се 1 доводи за объркана и неясна формулировка в обстоятелствената част на процесното НП, както и в диспозитива на същото, въз основа на което се достига до извод за невъзможност да бъде установено естеството на претендираното нарушение. Въвеждат се още твърдения за погрешно посочване на мястото на извършване на вмененото нарушение в двата акта, предвид което се затруднявало правото на жалбоподателя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Излагат се съображения за това, че вменените за извършени нарушения – че пациентът И. не е бил прегледан и че посещението му не било отразено по надлежния ред в съответната медицинска документация, не почиват на извършен анализ на фактическата обстановка и на съответни доказателства в тази насока. В тази връзка жалбоподателката изрично посочва, че по време на посещението на пациента и близките му в Центъра за спешна медицинска помощ София /ЦСМП/ – филиалът в гр. ***, същата е получила повикване за оказване на спешна медицинска помощ на друго лице, на което повикване веднага се отзовала. Сочи се, че вместо да изчакат жалбоподателката и медицинската сестра да се върнат, пациентът И. и близките му незабавно напуснали приемното помещение на ЦСМП в гр. ***. В тази връзка се изтъква, че заради поведението на пациента И., жалбоподателката К. не е имала обективна възможност да извърши преглед на същия. Допълнително се посочва, че по-късно същият ден, пациентът И. отново потърсил помощ, бил е прегледан от д-р К. и откаран от нея и екипа й в шокова зала на ВМА, където починал, предвид терминалния стадий на онкологичното му заболяване. Предвид изложеното и по-конкретно обективната първоначална невъзможност за извършване на преглед на болния посетител, се обуславя извод за липса на осъществено административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.

К.. Последната поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. В съдебна зала излага доводи, сходни с инкорпорираните в жалбата. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - изпълнителният директор на ИАМН, се представлява от юрк. П., който моли за потвърждаване на процесното НП като законосъобразно и правилно. Поставя акцент върху това, че и двата акта, които е съставил касаят един и същ случай – посещение в дома на пациента Н. И., като се претендира извършването на две отделни нарушения, предмет на две отделни производства. Изтъква, че в случая процесното НП е издадено заради това, че не е съставен документ за преглед на пациента И., като не е извършено необходимото съобразно утвърдения медицински стандарт, доколкото проверката се извършва по документи. Представителят на въззиваемата страна сочи още, че наложеното наказание - в минимален размер е справедливо, с оглед постигане целите на превенцията.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор №ТД-120/05.08.2016 г., жалбоподателката д-р В. И. К., с 2

ЕГН:**********, била назначена на длъжност „лекар“ в ЦСМП – София, със седалище и адрес на дейност в **********. През месец септември 2025 г. същата била ангажирана във филиала за спешна медицинска помощ в гр. *** /ФСМП - ***/.

В Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/ИАМН/е постъпила жалба с вх. № 96-001066/19.09.2025 г. от Н. Н. И.а – дъщеря на пациента Н. Г. И., в която са изложени оплаквания, че при посещение във ФСМП – ***, на баща й не бил извършен преглед въпреки споделените от него оплаквания, свързани с изкашляне на храчки кръв /т.нар кръвохрак/ и въпреки предварително снетата от същия и близките му информация, че той е диагностициран с онкологично заболяване - рак на белия дроб. Въпреки споделената анамнеза от пациента, същият не бил прегледан от дежурния по това време лекар - д-р В. К., която единствено насочила пациента към вътрешен кабинет в друго лечебно заведение и извършването на конкретно изследване поради редовния прием на лекарството „***“ /“на протромбиново време...“/. Във връзка с постъпилата в ИАМН жалба, въз основа на Заповед № РД-13- 1435/04.11.2025 г. заместник изпълнителния директор на ИАМН възложил на определена комисия извършването на извънредна проверка в Центъра за спешна медицинска помощ - София – ФСМП ***.

В резултат на проверката било установено, че в Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Спешна медицина“, и в частност в Глава трета „Характеристика на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел IV, „Филиал за Спешна медицинска помощ“, т. 8, Филиал за спешна медицинска помощ стационарен /ФСМПС/, т. 8.1., било предвидено, че във ФСМПС се осъществяват дейности по медицински триаж, преглед, диагностика, лечение, наблюдение и амбулаторна дейност при спешни пациенти в условията на краткосрочен престой, в рамките до 24 часа.

По отношение на пациента Н. Г. И., посетил на 07.09.2025 г. ФСМПС-***, било установено, че на посочената дата същият, придружен от своите близки /съпругата и дъщеря му/ посетил филиала, като искал да сподели с дежурен лекар тревогите си във връзка със сутрешно получен кръвохрак. По това време дежурни на смяна били жалбоподателката д-р В. К.

/дежурен лекар/, свидетелката В. П. /дежурна медицинска сестра/ и Георги Боянов /дежурен шофьор на линейка/. При пристигане на д-р К., пациентът споделил оплакванията си, информирал същата за тежкото си онкологично заболяване, но не бил прегледан от жалбоподателката К.. При проверената налична документация от въпросния ден – 07.09.2025 г. /наличен амбулаторен дневник и сродната му документация/ не били установени медицински документи или други писмени сведения, касаещи проведен преглед или посещение на пациента Н. Г. И. в посочения по-горе филиал. По-късно през деня, докато се намирал в дома си в гр. ***, заедно с близките си, състоянието на пациента се влошило, поради което, около 17:54 часа, съпругата му се обадила на телефон 112 и помолила да изпратят линейка заради възникнал кръвоизлив от бял дроб. Последвали още четири обаждания от адреса на който живеел пациента, посочени в справка на МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София. От съдържанието на 3 възпроизведените аудиозаписи се установява информация за рязко влошилото се състояние на пациента късния следобед, съпроводено със силен кръвоизлив, отхрачване на кръв и задушаване. От кратките времеви интервали между обажданията и обменената информация се констатира и известно забавяне на изпратената до адрес линейка. Около 18:24 часа на адреса пристигнала линейката, като на спешното повикване се отзовал дежурният доктор – д-р В. К.. Заедно с придружаващия я медицински екип д-р К. транспортирала пациента И. до шокова зала във ВМА, като по време на пътуването в линейката същата извършила действия, свързани с кардио пулмонална ресурситация. Въпреки това пациентът починал пред Шокова зала във Военна болница.

Въз основа на установеното по документи бил съставен Констативен протокол № КП 1235 от 24.11.2025 г. На база отразените в протокола констатации, на 16.12.2026 г. свидетелят Д. А., главен инспектор в ИАМН, съставил срещу д-р В. И. К. АУАН № А-197/16.12.2025 г. за нарушение на Наредба № 3 от 06.10.2017 г., с която е утвърден медицинския стандарт „Спешна медицина“, и в частност на Глава трета „Характеристика на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел IV, „Филиал за Спешна медицинска помощ“, т. 8, Филиал за спешна медицинска помощ стационарен /ФСМПС/, т. 8.1 от медицинския стандарт. Процесният АУАН бил връчен лично на санкционираното лице на същата дата. В срока па чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № НП- 10/26.02.2026 г., с което на жалбоподателката К., на основание чл. 53 ЗАНН във връзка с чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ било наложено административно наказание „глоба“ в минималния законоустановен размер от 766,94 евро /1500 лева/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.

283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ангел А. и В. П..

В съдебно заседание съдът събра гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Д.

А.. От показанията на същия се извлича ценна информация относно за подлежащите на изследване въпроси от предмета на доказване – в частност поводът за извършване на извънредната проверка на ЦСМП в ***, естеството на претендираното за осъществено нарушение, констатациите от извършената проверка. По преценка на настоящия съдебен състав депозираните гласни доказателствени средства се явяват обективни, хронологично последователни и безпротиворечиви, с оглед на което следва да бъдат кредитирани като достоверен източник на факти в процеса. Не се констатират противоречия между обсъжданите гласни доказателствени средства и приобщените по кориците на делото писмени доказателства, поне относно релевантните към предмета на доказване обстоятелства.

Съдът се доверява и на събраните посредством разпита на свидетеля В. П. гласни 4 доказателства. Настоящата инстанция отдава особено внимание на съобщеното от свидетеля касателно практиката им за отразяване посещението на даден пациент в лечебното заведение /ЦСМП – филиалът в ***/ единствено ако същият е преминал преглед и му е издаден съответен амбулаторен лист. Ценни са дадените от свидетеля сведения по отношение релевантни обстоятелства като посещението на пациента И. лично във филиала на ЦСМП, съдържанието на проведения разговор между него и жалбоподателката К., както и естеството на дадените от последната препоръки за посещение на друго лечебно заведение и извършването на определено изследване.