Решение № 2279 от 05.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2279 гр. Пловдив, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330204005 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-3389-000137 от 27.06.2022 г. на **** 06 РУ към ОД на МВР - Пловдив, с което на Д. Т. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Д. Т. А. по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, **** на Шесто РУ „Полиция“ към ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

До съда е депозирана писмена молба - становище по делото от ****а, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е 1

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.04.2022 г., около 23. 20 ч. в град Пловдив, на ул. „Ландос“ до №30, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксватен пасат“ с рег.

№****, собственост на Р.А.М., който бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 28.03.2022 г. Образувана била преписка ЗМ №188/2022 г. по описа на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив и прокурорска преписка № 5206/2022 г.. От страна на Районна прокуратура Пловдив бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство и материалите били изпратени на ****а на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив с оглед извършване на преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на водача.

Във връзка с горното, отделно от това още на 13.04.2022 г. бил съставен и АУАН. В него било вписано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за това че управлявал МПС спряно от движение с прекратена регистрация.

След връщане на преписката, ведно с прокурорското постановление, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и процесното НП с което жалбоподателят e бил санкциониран с "глоба" в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията на свид. Р.М.. В тази връзка свидетелят заявява, че си закупила процесният автомобил, като няколко месеца по-късно жалбоподателят поискал от нея да му го даде и тя му предоставила автомобила. Не знаела, че регистрацията на същият е прекратена. Още на следващият ден, след като разбрала отишла да го пререгистрира в КАТ, за което е представено по делото копие от Свидетелство за регистрация част І.

Съдът кредитира показанията на свидетеля дотолкова, доколкото служат за установявне на обективната действителност.

Безспорно установеното е, че на процесната дата и място, жалбоподателят Димитар А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № **** със служебно прекратена регистрация от 28.03.2022 г. Това обстоятелство не се оспорва дори от самия жалбоподател, а съгласно посочената в НП норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът приема за неоснователно възражението в жалбата че не било посочено точното място на извършване на нарушението. Напротив, както в АУАН така и в НП съвсем ясно и точно е записано, че нарушението е извършено в гр. Пловдив, ул. „Ландос“ до номер 2

32.

Тук е мястото да се отбележи, че в АУАН и НП една и съща деятелност е възприета от актосъставителя и наказващия орган по различен начин като в акта нарушението е квалифицирано под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, а в НП по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По своему разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, визира нарушение при управление на спряно от движение МПС /което може да се случи по различни причини и ред и при налична регистрация/, а нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП безспорно се отнася до управление на нерегистрирано МПС. Отделно от това в самото описание на нарушението в АУАН са описани елементи, смесени от двата състава – "спряно от движение", "дерегистрирано".

В процесния случай, обаче това обстоятелство не се отразява на законосъобразността на НП, доколкото същото е издадено не въз основа на приложения по преписката АУАН, а на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, когато АУАН не се издава. Регламента на чл. 36, ал. 2 ЗАНН указва, че административно наказателното производство не се образува със съставянето на акт, когато производството е прекратено от съд или прокурор и е изпратено на наказващия орган. Този факт е изрично отбелязан в НП, а и се установява от доказателствата по делото.

Действително по преписката чисто формално е издаден АУАН № 570621, който страда от описания порок досежно конкретизация на извършенот онарушение. Производството по него, обаче окончателно е прекратено с влязла в сила резолюция №22-3389-М000011/14.04.2022 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката е изпратена на прокурора поради данни за извършено престъпление.

По този повод е образувана прокурорска преписка № 5206/2022г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, която е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.06.2022 г.

Съгласно изричния текст на чл. 36, ал. 2 ЗАНН в този случай основание за издаване на НП е не АУАН (по който производството така и така вече е прекратено), а самото постановление за отказ да се образува ДП.

По изложените съображения евентуални пороци, налични в АУАН са изцяло ирелевантни към законосъобразността на самото НП, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като в случая е спазено изискването на закона НП да е издадено в шест месечен срок от издаване на постановлението на прокуратурата.

Констатираният порок от АУАН, не присъства в НП, в което нарушението е надлежно индивидуализирано.

Предвид изложеното виждане за ирелевантност на евентуални пороци при съставяне на АУАН за валидността на НП, то само за пълнота съдът намира за нужно да отговори на възражението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на посочени поне двама свидетели при съставянето на АУАН. В случая актът е бил подписан от 3 свидетел, за когото изрично е отбелязано да е очевидец и следователно е присъствал при установяване на нарушението, поради което не е било необходимо осигуряването на други двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Това, че свидетелят по акта, който е присъствал, е един, не води до необходимост от осигуряване на поне още един, за да станат свидетелите двама. Използваният термин "свидетели" в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не се свързва непременно с изискването те да са повече от един.

Когато това е търсено от законодателя, то той го сочи изрично - така например чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където се изискват "двама други свидетели".

Употребата на свидетели в множествено число в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи, че няма пречка да се впишат и повече свидетели, ако те са присъствали при установяване на нарушението - така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к. а. н. д. № 471/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Не е налице сочената нередовност на акта, а още по-малко съществено процесуално нарушение. В случая свидетелят по АУАН е бил и очевидец, присъствал е при установяване на нарушението, като непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото извършване, което представлява достатъчна гаранция за установяване на обективната истина. Следователно правото на защита на жалбоподателя не би било ограничено по никакъв начин, нито е нарушен редът за установяване на нарушението. По тези съображения разгледаното възражение съдът намира за неоснователно. В този смисъл е и трайната съдебна практика - така Решение № 288 от 17.02.2015 г. по к. а. н. д. № 3411/2014 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 245 от 13.02.2015 г. по к. а. н. д. № 3059/2014 г. на Административен съд – Пловдив.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателят, че не е осъществил виновно вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, за което той прави възражение, че не е знаел за прекратената регистрация. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го е предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща регистрация.

Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС, за които свид. М. заявява да са били в автомобила, и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие.

Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“.

При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от 4

ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.

Независимо, че Д. А. не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал по изключение, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и др.. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат жалбоподателят да прояви активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.