Решение № 711 от 26.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11544/2025
- Вид
- Решение № 711
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16, ал. 1, т. 6 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 54 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 399 · Кодекс на труда
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 711 гр. София, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110211544 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
№ гр. София, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на девети декември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 11544 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "*****" ЕООД срещу Наказателно постановление /НП/ № 29-2500034 от 18.07.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
413, ал. 2 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ вр. чл. 194, ал.2 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба №7 за МИЗБУТРМИРО).
1
Жалбоподателят счита, че НП е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и при неизяснена фактическа обстановаки, поради което и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.
На 18.06.2025 г. Г.И.– главен инспектор в ИА ГИТ, след извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 23.05.2025 г. нарушение на ЗЗБУТ, в присъствие на двама свидетели. Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива не били подадени и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 18.07.2025 г. А.Б. - за главен директор на ГДИТ, издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ, чл. 54 ЗЗБУТ и представените заповеди и длъжностни характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като липсва пълно и ясно описание на твърдяното нарушение. Същото е квалифицирано като такова по чл. 16, ал.1, т. 6 от ЗЗБУТ - „работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин“, във връзка с чл. 194, ал. 2 от Наредба №7 за МИЗБУТРМИРО – „Всички операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа.“ В НП се възпроизведени словесно тези разпоредби, като е посочено, че жалбоподателят „е допуснал С. Д. К. на длъжност „стъклар“ да извършва операции с автоматична маса за рязане на стъкло, без да спазва инструкциите за безопасност на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа, посочени в „ръководството за употреба и подръжка на горепосочената машина“. В резултат на което С.К. е паднал върху излизащо стъкло.“ В АУАН и НП липсва посочване на конкретни инструкции и мерки за безопасност, които са били нарушени и в резултат на които е настъпила посочената трудова злополука. В НП се реферира общо към 2
„ръководство за употреба и подръжка“ на автоматична маса за рязане на стъкло, като същото е приложено по делото и в него има над 30 конкретни правила за ползване на въпросното устройство. АНО не е възпроизвел никое от тези правила в НП, нито е посочил конкретна точка от ръководството, чието неспазване да се твърди, че е в причинна връзка с описания инцидент, респективно не е посочено и какви действия по контрол е трябвало да предприеме работодателят, за да не бъде нарушена въпросната инструкция. Следва да се посочи, че при извършената проверка по спазване на трудовото законодателство са констатирани множество нарушения от страна на жалбоподателя, като същите са подробно описани и отразени в констативен протокол, но настоящото производство има за предмет едно единствено твърдяно нарушение, като същото е лаконично описано във въпросния протокол и тази лаконичност и непълнота е възпроизведена и в АУАН и НП.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност е строго формален процес, като посочените непълноти при описание на нарушението безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере в какво се състои вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си по фактите. Касае се за допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, което е и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Следва да се посочи, че предметът на делото в административнонаказателното производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН и НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява, допълва и изменя фактическата рамка на административното обвинение. Съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва и установява за пръв път пред настоящата инстанция, пред която не се допуска съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (аргумент за противното от чл. 63, ал.7, т.1 от НП).
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение съдът намира, че следва да изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка.
На 23.05.2025 г. в цех за производство на стъклопакети на „*****“ ЕООД работели служителите на дружеството С. С., В. Г. и С. К.. В.Г. работел на автоматична маса за рязане на стъкло CNC YR, като след разкрояване и нарязване стъклата се пренасяли автоматично на втора маса, по стъклата върху която работел С.К..
Автоматичната маса била с поставени ограждения, за да не се приближават до нея случайно служители. Непосредствено преди инцидента К. се намирал до пулта за управление на масата, като по неизяснени причини се затичал към автоматичната маса, спънал се в пале, паднал и се ударил върху намиращото се на масата и подаващо се от нея стъкло, като същото го порязало по врата. Служителите на „*****“ ЕООД получавали ежемесечен инструктаж от работодателя и били с раздадено работно облекло.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. Г.И., С.С. и В.Г. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи, заповеди, ръководство, справки и други. В показанията на свидетелите относно процесния инцидент липсват съществени противоречия, като първите двама свидетели възпроизвеждат впечатленията си от видеозапис, а св. Г. е присъствал непосредствено на мястото на злополуката, макар че не е видял момента на настъпването и. Следва да се посочи, че свидетелите С. и Г. са служители на жалбоподателя, но съдът намира показанията им за логични, лишени от вътрешни противоречия и взаимно допълващи 3 се, поради което ги кредитира. От писмените доказателства по делото се установяват правилата за работа с автоматичната маса полученото от служителите работно и облекло и лични средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, която му вменява в качеството на работодател да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, във връзка с чл. 194, ал. 2 от Наредба №7 за МИЗБУТРМИРО, съгласно която всички операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа.
По делото се установи, че в предприятието на дружеството-жалбоподател е настъпила трудова злополука, но не се установи тя да е резултат от неосъществен от жалбоподателя ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Негов работник е предприел действия, който той не е бил инструктиран да прави, напротив бил е инструктиран да не върши и не са били част от трудовите му задължения, като мотивите за това не могат да бъдат установени със сигурност. Свидетелите предполагат, че затичването и препъването на пострадалото лице е било опит за спасяване на стъкло, като според свидетелите той е имал дълъг професионален опит и е знаел, че не съществува опасност от счупване на стъкло, а единствено риск за неговото здраве при подобни действия. Това поведение не е било типично за пострадалия, поради което и е било непредвидимо, но за съжаление е имало фатален край. Същото е било и неизбежно, независимо от това дали са ползвани или не предпазни средства. Достъпът до т.нар. „опасна зона“ на машината е бил ограничен, но с оглед естеството на работа не би могъл да бъде напълно изолиран, като спонтанното навлизане в опасната зона с оглед избрания от работника подход не би могло да бъде предотвратено от каквито и да е контролни мерки.
По така изложените причини съдът намира, че не е осъществено посоченото нарушение на ЗЗБУТ. Жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира такива, но не доказва извършването им, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 29-2500034
4 от 18.07.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на "*****" ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ вр. чл. 194, ал.2 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба №7 за МИЗБУТРМИРО).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5