Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 03.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 279/2022
Вид
Решение № 261
Подписан
03.07.2023
В сила
24.10.2023
Състав
Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000279 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

От „С.“ ЕООД е обжалвано Решение № 50 от 11.02.2022 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 750/2021 г., с което молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на „О. - И.“ ЕООД е била отхвърлена и в полза на това дружество са присъдени разноски в размер на сумата 3 635.30 лева.

Ответникът по жалбата „О. - И.“ ЕООД е на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Молбата на „С.“ ЕООД е по чл. 625 ТЗ: ищецът е твърдял, че е кредитор на „О. - И.“ ЕООД по сключена между тях търговска сделка по чл. 258 ЗЗД – договор за изработка – изпълнение на подробно описаните в молбата строително монтажни работи, които били извършени от молителя и приети от ответника, но дължимото за тях възнаграждение от общо 10 621.99 лева не било платено.

1

Какъвто и да е писмен договор между двете дружества, обаче няма.

Молителят твърди, че твърденият договор за изработка бил сключен устно, от неговия „представител“ К. Г. Д., комуто учредил представителна власт чрез прил. по делото Договор за посредничество с дата 21.09.2020 г. (л. 90). За правни отношения (вкл. сделки) между този „представител“, който да е действал от името на „С.“ ЕООД и от друга – ответника „О. - И.“ ЕООД, доказателства по делото няма. Отношенията между физически лица не доказват в случая нищо, сами по себе си те не могат да ангажират конкретната твърдяна в процеса договорна отговорност на посочения от молителя „възложител на работата“. Ако К. Г. Д. наистина е договарял извършване и плащането на каквито и да било СМР с представител на „О. И.“ ЕООД, а не – с физическо лице, поне е можело, въпросният Д. да легитимира себе си като представител на настоящия молител „С.“ ЕООД, който действа от името на това дружество, а не от свое име. Но подобна легитимация – в нито един от приложените по делото документи – няма.

Изводът е, че активната материална легитимация по чл. 625 ТЗ на дружеството „С.“ ЕООД – за водене на дело за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „О. - И.“ ЕООД изобщо не е била установена. Което на свой ред прави безпредметно и обсъждането на икономическото състояние на това дружество, установено чрез назначената в процеса експертиза.

Следователно, на предявените по делото основания по чл. 607а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, заявената от „С.“ ЕООД претенция за откриване на производство по несъстоятелност на „О. - И.“ ЕООД – като неоснователна – е подлежала на отхвърляне.

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК – като правилно – ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата „О. - И.“ ЕООД ще се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на сумата 3 120 лева, като направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, не следва да се уважава: усложнената в процеса фактическа обстановка се дължи на представените и 2 поисканите за събиране от „С.“ ЕООД доказателства, включително и назначаването на икономическа експертиза, а това съответно рефлектира и върху правната сложност на адвокатската защита, предоставена в процеса на „О. - И.“ ЕООД.

В този смисъл ще се постанови и решението.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50 от 11.02.2022 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 750/2021 г.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „О. - И.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 3 120 (три хиляди сто и двадесет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7дневен срок от датата на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3