Решение № 277 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330206513 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0438-000669 от

15.07.2025г. на Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на И. Т. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева /в равностойност 25.56 евро/ за извършено административно нарушение по чл.104А от ЗДвП.

Жалбоподателят И. Т. М. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, без да излага съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, и както лично, така и чрез процесуален представител моли за отмяна на наказателното постановлението като неправилно и незаконосъобразно с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на разноски

Въззиваемата страна – Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но в писмено молбастановище моли за потвърждаване на наказателното постановление, по подробно изложени аргументи, като в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против И. Т. М., за това, че на 04.07.2025г. около 17.30 часа в гр.Пловдив бул.”България” до номер 111 посока от запад към изток управлява товарен автомобил Пежо Партнер с рег.№ ** чужда собственост като извършва следното нарушение:

Водачът използва мобилен телефон по време на движение без наличието на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му, с което е извършил:

1. На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

С това виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 04.07.2025г., съставен от Г. А. Г. – полицай при РУ 03 Пловдив при ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като според чл.104А от ЗДвП „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.”. Безспорно се установява, че жалбоподателят, управлявайки МПС е използвал мобилен телефон без т.нар. устройство “свободни ръце” (“hands free”), за което страните не спорят.

Правилно и законосъобразно е било квалифицирано деянието и също 2 правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, според който се наказва с глоба в размер на 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В случая размерът на наказанието е строго фиксиран от законодателя, което лишава наказващия орган и съда от възможността за преценка в тази насока.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, издадени са от компетентни лица, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. Несъстоятелно се явява възражението на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за допуснато съществено процесуални нарушение при издаването на наказателното постановление, което да влече незаконосъобразност на същото, с аргумент, че връченият на жалбоподателя екземпляр от НП не е подписан от наказващият орган, като и че връчването не било „на терен, на пътя, а е връчено от служител на гише в сектор ПП“. От една страна по делото е налице екземпляр от процесното НП, подписано от наказващия орган, от друга страна, същото е връчено от служител на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, тоест чрез длъжностно лице, работещо в служба за контрол, и което е връчило отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на процесното НП, съдържащо изискуемите реквизити, изключая подписа на неговия издател. Така е спазена процедурата по чл.186а, ал.3 от ЗДвП, поради което и не е налице твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на наказателното постановление досежно неговото връчване.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, 3 предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 50 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 25.56 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

Въпреки изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските по делото, доколкото от въззиваемата страна не е направено изрично искане в тази насока.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 25-0438-000669 от 15.07.2025г. на Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на И. Т. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева /в равностойност 25.56 евро/ за извършено административно нарушение по чл.104А от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0438-000669 от 15.07.2025г. на Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на И. Т. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева /в равностойност 25.56 евро/ за извършено административно нарушение по чл.104А от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4