Протоколно определение № 1322 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1322 гр. Варна, 15.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Елена Ст. Пеева и прокурора К. В. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Валентин Пушевски Частно наказателно дело № 20243110201137 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ВАРНА – надлежно уведомена за днешното съдебно заседание, като представител се явява прокурор К. К..

ОБВИНЯЕМИЯТ П. Т. Г. – надлежно уведомен за днешното съдебно заседание, явява се лично, води се от служители на РД „Охрана“ – гр. Варна и с адв. Р. Р. от АК – Варна, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

В залата се явява адв. К.Д. от АК – Варна, определен от Председателя на АК – Варна за служебен защитник на обв. П. Т. Г. по досъдебното производство № 95/2024 г. по описа на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна.

ОБВ. Г.: Упълномощавам адв. Р. Р. от АК – Варна да ме защитава и представлява в производството по ч.н.д. № 1137 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

Предвид наличието на упълномощен защитник в лицето на адв. Р. Р., СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА адв. К.Д. от АК – Варна от задължението му да участва в производството по ч.н.д. № 1137 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

1

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

На основание чл. 272 от НПК се сне самоличността на обвиняемия:

ОБВ. П. Т. Г. – роден на *, с постоянен адрес: гр. *, ж.к. „*“ № *, българин, бълг. гражданин, неженен, основно образование, работи, осъждан, с ЕГН **********.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по отвод и по доказателствата.

АДВ. Р.: Нямаме искания по отвод и доказателствата.

СЪДЪТ докладва изготвено искане от Районна прокуратура Варна за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” на обв. П. Т. Г. по досъдебно производство № 95/2024 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението напълно във вида, в който е представено. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Р.: Запознати сме с предложението на Районна прокуратура Варна за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на моя подзащитен. Когато се даде ход на делото по същество, ще вземем отношение по случая. Няма да представяме нови доказателства.

СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам от събраните до момента доказателства – протоколи от разпити на свидетели, справки, експертизи, писмени материали може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил двете престъпления за които е привлечен в това си качество. Считам, че по – специално разпитите на пострадалата Г.Д. и на нейната дъщеря А.А., извършените СМЕ и СПЕ водят до 2 категорични изводи за наличие на обосновано предположение, че обвиняемия е извършил и двете престъпления, за които е привлечен за това си качество. Освен това в материалите по делото се съдържат данни за извършени и други престъпения от общ характер спрямо пострадалата и спрямо нейната дъщеря А.А.. Разследването към момента не е пълно и всестранно, предвид съвсем началния етап на настоящото производство и тепърва ще бъдат разследвани деяния на обвиняемия. Считам, че предвид разпита и на двете свидетелки, обръщането на внимание и на тези престъпления, които тепърва разбира се, следва да се изследват, съда следва да им обърне внимание и да ги вземе в предвид. Отделно от това събраните по делото доказателства сочат, че е налице реална опасност П. Г. да извърши ново престъпление, спрямо пострадалата и нейната дъщеря. Този извод правя във връзка с това, че данните по делото сочат, че обвиняемия проявява системна физическа и вербална агресия към пострадалата. На практика разпита на св. Андонова, дъщеря на пострадалата и от части на майката на пострадалата разкриват черти от характера на П. Г., които се характеризират със съдизъм. Намирам, че обвиняемият е лице, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като той не се колебае да извършва престъпления срещу личността дори и на практика на най – близкия си човек, застрашавайки живота и здравето дори и на съвсем невръстно им дете. Считам, че високата степен на обществена опасност на обвиняемия се обуславя от многобройните случаи, за които свидетелства пострадалата, както и нейната дъщеря. Става дума за физическа агресия и вербална агресия, която е продължавала с години и която е довела до подаването на сигнала на 13-ти март от пострадалата. Считам, че всяка друга мярка за неотклонение, освен „задържане под стража“, би дала възможност на обвиняемия да влезе в контакт с пострадалата, да й повлияе, което би се отразило и на разследването, а освен това е налице реална опасност да извърши ново престъпление срещу нея или срещу нейната дъщеря. На практика всички доказателства по делото сочат, че обвиняемия не би се поколебал да извърши ново престъпление, дори и по – тежко от това, което към момента е привлечен в това си качество. Данните по делото водят до извод за многобройни прояви на домашно насилие и от там на извода, че е налице и реална опасност, същия да извърши ново престъпление, ако не бъде задържан. Следва да се отбележи, че обвиняемият не е реабилитиран по предходните си осъждания за грабеж и за нанасяне на средна телесна повреда отново на лице от женски пол. Наложените от съда наказания, които са кумулирани, не са изиграли своята роля и не са били достатъчен контра мотив за възпиране на Г. да извърши нови престъпления. Следва да се отбележи, че освен реалната опасност обвиняемия да извърши ново престъпление, е налице и реална опасност да се укрие. Предвид всичко изложено на осн. чл. 63, ал. 1 от НПК считам, че е налице обосновано предположение за това, че обв. П. Т. Г. е извършил престъпленията, за които е привлечен в това си качество, за които закона е предвидил наказание „лишаване от свобода“ и е налице реална опасност, същия да извърши ново престъпление, както и да се укрие.

Предвид горното, моля съда да вземе най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, а именно „задържане под стража“.

3

АДВ. Р.: Уважаеми г-н Председател, за съжаление съм съгласен с по –голямаТА част от това което каза прокурора, няма да коментирам обоснованото предположение, тъй като и аз считам, че към настоящия момент доказателствата водят до там, че именно е налице такова. Но не съм съгласен със становището на държавното обвинение, че има опасност подзащитния ми да извърши ново престъпление и ще се мотивирам по следния начин.

Видно от свидетелството му за съдимост, той е имал някакъв пик в криминалната си кариера някъде в периода между 2010 г. - 2012 г. и общо взето там са му осъжданията и от него момент нататък няма данни да е извършвал каквото и да е било престъпление, освен това за което се намира в момента в съдебата зала. Доколкото знам пострадалата вече е изведена от социалните служби от дома, който са обитавали до вчера заедно. Приложени са документи, с които тя е поискала заповед за незабавна защита и ако вече я е получила, предполагам, че я е получила, ако не е ще я получи съвсем скоро, което означава, че така или иначе обвиняемия ще бъде ограничен от закона, разбира се, да извършва каквито й да е било действия спрямо нея и нейните близки. Което ме навежда на мисълта, че той на практика, ако се намира в ареста е явно, но ако е на свобода няма как да извършва нови престъпления спрямо пострадалата и дъщеря й която май също е пострадала или поне ще стане в някакъв момент по настоящото производство. Дали може да се предположи, че ще се укрие, аз такива данни в делото не виждам. Представен е и договор, че човека си живее под наем, там където си живее сега какъв е адреса му по лична карта в случая според мен няма никакво значение, а дали ще се укрие в действителност, ако е на свобода, общо взето можем само да гадаем. Но факта, че така или иначе закона вече ще предостави достатъчна закрила на семейството му най – образно казано срещу неговите посегателства считам, че е достатъчна гаранция, че той няма да извършва повече престъпления спрямо тях. Отново искам да ви обърна внимание, че той на практика от 12 години не е извършвал никакви други престъпления, за да може да се предположи, че ще върши някакво друго престъпление освен спрямо близките си, за съжаление. На следващо място не мога да не се съглася и със становището на прокурора, че от време на време явно подзащитния ми проявя агресия, близка до садизма. Понеже имах възможност да говоря с него вчера, доколкото останах с впечатление, те са преживяли с пострадалата много тежка загуба преди няколко години, няколко дневно детенце е починало.

Поне по неговите думи, той от тогава е започнал системна употреба на алкохол, след която явно е изпадал в състояния които наистина са близки до садистичните, които поне според мен без да съм специалист психиатър е по-скоро някакво психическо заболяване, отколкото някакъв начин на мислене или поведение от подзащитния спрямо другите членове на обществото. Именно за това считам, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на закона и за това ще помоля съда да определи по – лека мярка за неотклонение на подзащитния ми, като например „парична гаранция“.

ОБВ. Г.: Разбирам тежестта на повдигнатото ми обвинение, разбирам какво съм направил. Това което съм направил, не мога да го оправдая. Съжалявам заради това което съм извършил, не мога да върна времето назад, но за напред осъзнал съм от доста време и с 4

Г.Д. сме говорили, че имам психически проблеми. Търсили сме помощ, но така и не намерихме. Ако ми бъде наложено някакво лечение, даже ще съм благодарен, ако не, ще търся аз възможност да се лекувам. От тук нататък аз имам много голям мотив да се оправя, аз съм напълно съгласен, че Г.Д. и детето в момента на този етап не трябва да са при мен, понеже аз съм израснал в такава среда, превърнал съм се в това, което презирам и съм на 100% сигурен, че ако детето живее при мен и вижда тези неща ще се превърне в мен, аз не искам това за моето дете. Моя стимул е да се оправя психически, за да мога един ден да го гледам това дете как расте и да бъда бащата от който той има нужда. Другото за което ви моля е, че мога да издържам семейството си, въпреки, че е надалеч, въпреки, че вече няма да го виждам, то в момента няма никакъв доход. Г. няма нито една стотинка приход, нито взима майчински, нито детски, нито болничен, аз съм единствения който ги издържа. Имам хубава работа, имам множество ангажименти, мога да представя договор за наем на цех, където се намира цеха, където си произвеждам нещата, мястото на което ги монтирам, то се намира на к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, точно под квартирата в която живеем. Просто с тази работа аз издържам семейството си, имам доста ангажименти, аз няма къде да се укривам, защото аз ако се укрия аз няма да си видя детето, а аз искам да си виждам детето. За момента знам, че най – правилното е те са надалече, докато аз предприема действия по лечение и след това евентуално експертизи ли ще се правят да ми установяват състоянието, но след като бъде установено тогава вече да мога да си виждам детето и да бъда един нормален родител.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 297, АЛ. 1 ОТ НПК ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ОБВ. Г.: Позволете ми да се грижа за семейството си.

СЪДЪТ след като разгледа депозираното искане с правно основание чл. 64, ал. 1 от НПК на Районна прокуратура Варна за вземане мярка за неотклонение "Задържане под стража" на обвиняемия П. Т. Г. и след като се запозна с материалите по досъдебно производство № 95/2024 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Варна, намира самото искане за основателно поради следните причини:

На първо място видно от материалите по досъдебно производство № 95/2024 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Варна, на обсв. П. Т. Г. са повдигнати две обвинения, а именно за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и по чл.