Решение № 6 от 13.02.2023, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Трън, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231740200002 по описа за 2023 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на Е. Д. В., с ЕГН **********, с адрес: *************, против Наказателно постановление № ***** от 14.11.2022 година на Началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба” на основание чл. 638, ал.1 т.2 вр. с чл.461 т.1 от КЗ в размер на 2000лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното постановление.

Твърди, че е в случая е осъществен състава на нормата на ал.3 т.2 на чл.638 от КЗ, а не нарушение по чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, поради което и определената санкция е завишена и незаконосъобразна.

В съдебна зала не се явява, вместо него се явява упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по аргументите подробно описани в нея, с искане НП да бъде отменено.

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2022г. година свидетелите Д. Е. К. и К. И. В. – служители при сектор ПП 1

КАТ на ОДМВР-Перник били наряд, като работели по линия на КАТ. Към около 11.15 часа, се намирали на път II-63, общ.Трън на разклона за с.Вукан. В изпълнение на възложените им задължения извършили проверка на водач на товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР“, с рег.№ СВ **** МХ, собственост на ЕТ „ЕКЮ – Е. В.“, с БУЛСТАТ: ***********, който се движел от с.Стрезимировци към с.Филиповци и установили, че това е въззивника Е. Д. В., с ЕГН: **********. При извършената проверка за сключена застраховка ГО свидетелите установили, че товарният автомобил няма сключена и действаща задължителна застраховка ГО. (при справка със системата на ГФ се установило, че застрахователната полица е изтекла няколко дни преди проверката). След справка през мобилната информационна система на МВР и ГФ св.К. установил, че на практика действително за времето на проверката няма действаща сключена застраховка ГО на автомобилистите. С оглед на липса на застрахователно покритие за времето на извършване на проверката, а именно 20.10.2022г. 11,15 ч. следователно налице е констатирано административно нарушение, актосъставителят – св. Д. К. съставил на място на водача Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №715442/20.10.2022г. серия GA.

След съставянето на АУАН към настоящия момент има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – Застрахователна полица.

Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на жалбоподателя срещу „разписка„ като е отбелязана датата на неговото подписване 20.10.2022година. В графата за възражения жалбоподателя е потвърдил, че е няма такива.

По наказателното постановление :

Въз основа на така съставения акт Началник сектор КАТ ПП при ОДМВР Перник, упълномощен със Заповед 313з-491/21.03.2022 година, е издал наказателно постановление № ***** от 14.11.2022 година, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на 638 ал.1 т.2, вр. с чл.461 т.1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Е. К. и К. И. В., както и приложените писмени доказателства.

Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите К. и В., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

При така, установеното от фактическа страна,от правна страна съдът 2 намери за установено следното :

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи.

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено в съответствие с изискванията на чл. 42, както и НП е съобразено с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон, които водят до отмяна на НП.

Съдът счита за основателно становището на жалбоподателя, че в НП е налице смесване на хипотезите на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, което води до неяснота и оттам – до нарушаване правото на защита на нарушителя, а и до невъзможност съда да разбере волята на наказващия орган. Видно от НП собственик на автомобила е "****** – Е. В." с рег. № СВ **** МХ т.е едноличен търговец с БУЛСТАТ: ***********. Наказващият орган е следвало да наложи наказание на едноличният търговец, а именно "****** – Е.

В." с БУЛСТАТ: *********** на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй като именно едноличният търговец е собственик на МПС, а не физическото лице – Е. Д. В. с ЕГН:

**********.

Съгласно текста на чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба;

3 в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Предвидените в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да формират само физически лица - чл. 24 и 26 от Закона за административните нарушения и наказания.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания".

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената 4 санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

В този смисъл наказващият орган е допуснал и още едно нарушение, а именно съгласно чл. 638, ал. 1 на лице, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице – по т. 1 и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец – по т. 2. Наказващият орган е наложил „глоба“ в размер на 2000 лв., като такова наказание не фигурира в Кодекса за застраховането.

Според съда безспорно са допуснати съществени нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното приложение на същия, смесени са състави на различни нарушения на Кодекса на застраховането, като това е довело до невъзможност да се установи каква е волята на наказващият орган.

Според съда, приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай е невъзможно, тъй като извършеното нарушение е формално и белезите, определящи едно нарушение като"маловажно", не могат да бъдат анализирани.

Поради изложените съображения, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, довели и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на НП.

Предвид изложеното и в същия смисъл на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № ***** от 14.11.2022 година на Началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638 ал.1 т.2 вр. с чл.461 т.1 от КЗ на Е. Д. В., с ЕГН **********, с адрес:

*************, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Трън: _______________________

6