Решение № 904 от 30.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Сливен, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. С.а Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. С.а Коджабашева Гражданско дело № 20232230103791 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на З. С. С. от гр. Сливен срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 18.04.2022 г. по ДП № 13/2021 г. по описа на РС „Военна полиция“ - Сливен, прок. пр. вх. № 212/2021 г., ДП № 39-РП/2021 г. по описа на ВОП - Сливен ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет години. След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление от 01.07.2022 г. по чл. 375 НПК, материалите по ДП били внесени във Военен съд - Сливен, като деянието било преквалифицирано по чл. 311, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Било образувано АНД № 44/2022 г. по описа на Военен съд - Сливен. В хода на наказателното дело представителят на ВОП - Сливен поддържал обвинението, докато ищецът от началото до края на наказателното производство твърдял, че е невинен и не е извършил деянието, в което е обвинен. В съдебното производство пред Военен съд - Сливен били проведени две съдебни заседания, в които били разпитани множество свидетели, като с Решение № 10/08.09.2022 г. по АНД № 44/2022 г. по описа 1 на Военен съд - Сливен, ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Първоинстанционното решение било протестирано от ВОП - Сливен и по депозирания протест било образувано ВАНД № 59/2022 г. по описа на Военно - апелативен съд. С Решение № 27/23.12.2022 г. по ВАНД № 59/2022 г. по описа на Военно-апелативен съд, протестираното първоинстанционно решение било потвърдено изцяло и влязло в сила на 23.12.2022 г. Ищецът излага, че воденото срещу него наказателно производство се отразило негативно на психиката и здравословното му състояние. До този момент ищецът бил с чисто съдебно минало и с оглед повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, както и предвид статута му на военнослужещ, бил силно разтревожен за бъдещето си. До този момент ищецът постигал добри резултати при изпълнение на служебните си задължения и имал амбициите да се развива професионално, но повдигнатото му обвинение било пречка за това. Особено тежко се отразила на психиката му извършената полицейска регистрация, включваща заснемане, вземане на отпечатъци от пръстите на двете ръце и секрет от устната кухина за ДНК проба. Ищецът описва, че след привличането му като обвиняем станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера между себе си и околния свят.

От притеснение не можел да спи и да се храни пълноценно, в резултат на което отслабнал. В този период се изострили и отношенията му с неговите близки и приятели, тъй като ищецът станал нервен, раздразнителен, избухлив и най-малкият повод ставал причина за пререкания. По тази причина ищецът допълнително се затворил в себе си, за да не причинява стрес и да не влиза в конфликт с близките и приятелите си. Ищецът излага, че след постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда на 27.06.2022 г., до известна степен се успокоил, но след протеста на ВОП - Сливен стресът, който не бил възмогнал, отново се възобновил и то в по - голяма степен от преди. Ето защо, независимо от позитивното за ищеца решение на Военно-апелативен съд състоянието му не се подобрило и дълго време след приключване на наказателния процес ищецът продължил да изпитва тревожност. Ищецът изтъква още, че и към настоящия момент не е напълно психически възстановен от преживяното. На изложените основания, ищецът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата 2 на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което моли същата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв. и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1600,00 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.12.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от прокурор в РП - Сливен, в качеството си на представляващ Прокуратурата на РБ, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Излага, че липсват доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Наред с това възразява срещу размера на претенцията от 5000,00 лв. като прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта и изградената съдебна практика на съдилищата от съдебния район на ОС - Сливен. Излага, че наказателното производство е продължило в изключително разумен срок по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС, като от датата на привличането на ищеца като обвиняем до датата на внасяне на предложението за освобождаване от наказателна отговорност са изминали малко над два месеца, а до влизане в сила на оправдателното решение и то на две инстанции - около осем месеца. Спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение - подписка, а с внасянето на постановлението по чл. 375 НК деянието е преквалифицирано в такова, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или пробация и е от категорията на тези, по които наказателната отговорност задължително се заменя от съда с административно наказание глоба. Ответникът излага също, че не е без значение и основанието за оправдаване на обвиняемия, а именно не поради това, че не е извършил деянието, а тъй като е преценено от решаващия състав, че поради ниската обществена опасност деянието е малозначително и поради това не съставлява престъпление. Цитира практика на ВКС, съгласно която поради етичната и обществена укоримост на извършеното от ищеца, макар и да не е престъпление, определеното обезщетение следва да е в по-нисък размер. Евентуално заявява, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.

Заявява също, че поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в минималния размер като прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на 3 пълномощника на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за основателност на предявения иск и моли да бъде уважен. Моли за присъждане и на направените по делото разноски.

Ответната Прокуратура на Република България се представлява от прокурор в РП - Сливен, който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска и моли да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди, поради липса на представени доказателства за настъпването им в хода на наказателното производство. Евентуално моли претенцията за неимуществени вреди да бъде уважена в по - нисък размер, тъй като претендираният от ищеца е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Докладна записка с вх. № 803/07.04.2021 г. относно нерегламентирано съхранение на имущество в склад на военнослужещ от в. ф. *********, кап.

Т. Д., ст. инсп. в сектор „РзП“ - Сливен на отдел „РРП“ при РС „Военна полиция“ - Сливен предложил да бъде заведена проверка за установяване наличие на данни за извършени правонарушения от лица по чл. 396 НПК.

С Постановление от 18.04.2022 г. по ДП № 13/10.08.2021 г. по описа на РС „Военна полиция“ - Сливен /№ 39-РП/ 2021 г., пр. № 212/2021 г. по описа на ВОП - Сливен, ефр. З. С. С., военнослужещ от военно формирование *********, бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На обвиняемия била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинението било предявено лично и в присъствието на защитника - адв. М. Й. от АК - Сливен, упълномощен за защита по ДП № 13/2021 г. с пълномощно от 18.04.2022 г.

С Решение № 10 от 08.09.2022 г. по АНД № 44/2022 г. по описа на Военен съд - Сливен обвиняемият ефр. З. С. С. бил признат за невинен в това, че на неустановена дата в периода между 11.11.2020 г. и 27.11.2020 г. във в. ф. *********, действайки в условията на продължавано престъпление, в 4 качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „а“ от НК назначен със заповед № РД-254/24.08.2020 г. на командира на в. ф. ********* в състава на инвентаризационна комисия на МОЛ - 41, 43, 47, 48, 73, 81 - с-на Т. С. П., в съучастие като съизвършител със ст. серж. Г. С. Г., мл. серж. П. И.

И. и ц. сл. М. Р. Ж., в кръга на службата си съставил седем броя официални документи, а именно: Инвентаризационни описи и сравнителни ведомости на материални запаси П-№ 236/27.11.2020 г.; П-№ 237/27.11.2020 г., П-№ 238/27.11.2020 г.; П-№ 239/27.11.2020 г.; П-№ 240/27.11.2020 г.; П-№ 241/27.11.2020 г.; П-№ 242/27.11.2020 г., в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

По протест от прокурор от ВОП - Сливен било образувано ВАНД № 59/2022 г. по описа на Военно-Апелативен съд.

Видно от Протокол № 44 от открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2022 г. по делото, обвиняемият З. С. С. се явил лично и с адв. М. Й. от АК - Сливен. Представителят на ВАП заявил, че не поддържа протеста, но не го оттегля.

С Решение № 27 от 23.12.2022 г. по ВАНД № 59/2022 г. по описа на Военно-апелативен съд, протестираното първоинстанционно решение било потвърдено изцяло и влязло в сила на 23.12.2022 г.

В мотивите на въззивното решение е посочено, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото прецизно и е стигнал до верния извод, че те характеризират деянието като такова с пониска степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид. Обстоятелствата, относими към самото деяние, в комплекс с обстоятелствата, характеризиращи обвиняемите като личности с ниска степен на обществена опасност - чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, трудова ангажираност, а в същото време и много висока оценка за изпълнение на служебните им задължения, липсата на каквито и да било дисциплинарни провинения, обуславят законосъобразността на извода на първоинстанционния съд, че извършеното от обвиняемите е малозначително. Преценката на първоинстанционния съд за 5 това, че инкриминираното деяние е с явно незначителна обществена опасност е законосъобразна, основана на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност п о делото, а деянието, формално осъществяващо признаците на престъплението по чл. 311, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за всеки един от обвиняемите, е малозначително, поради което неговата обществена опасност е явно незначителна и това изключва престъпния му характер, тъй като е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.

От приетите като писмени доказателства по делото Договори за правна защита и съдействие от 04.08.2022 г. и от 14.12.2022 г. се установява, че за процесуално представителство и защита по АНД № 44/2022 г. по описа на Военен съд - Сливен, ищецът заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., а за процесуално представителство и защита по ВАНД № 59/2022 г. по описа на Военно-апелативен съд - София сумата от 1000,00 лв.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка с повдигнатото обвинение са разпитани свидетелите Я. З. - дългогодишен близък приятел на ищеца и Г. Г. колега на ищеца. Съдът отчете евентуалната заинтересованост на свид. Г. от изхода на делото, поради обстоятелството, че видно от събраните писмени доказателства, наред с ищеца, свидетелят също е бил обвиняем по ДП № 13/2021 г. по описа на РС „Военна полиция“ - Сливен и оправдан с Решение № 10 от 08.09.2022 г. по АНД № 44/2022 г. по описа на Военен съд - Сливен.