Решение № 288 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100500199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 19496/29.10.2024 г. по гр. д. № 41748/2024 г. по описа на СРС, 160 състав Е. А. В. е осъдена да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 149 и сл., 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката, вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 105,19 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ******** за периода 01.05.2021 – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2024 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 23,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.06.2024 г. върху главницата за потребена топлинна енергия, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката, връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 3,62 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, като исковете срещу Е. А. В. са отхвърлени за разликата над уважения размер от 105,19 лева до пълния предявен размер, за 1 разликата над уважения размер от 23,06 лева до пълния предявен размер от 89,94 лева, за разликата над уважения размер от 3,62 лева до пълния предявен размер от 16,32 лева, както и за сумата от 3,99 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. С решението П. А. В. е осъден да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.

149 и сл., 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката, вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 588,07 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ******** за периода 01.05.2021 – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2024 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 89,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.06.2024 г. върху главницата за потребена топлинна енергия, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката, връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 19,32 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, като иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу П. А. В. е отхвърлен за сумата от 3,99 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 388321/02.12.2024 г., подадена от Е. А. В. и П. А. В., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивниците поддържат, че в рамките на първоинстанционното производство били допуснати множество съществени процесуални нарушения, които довели до неправилност на съдебния акт. На първо място неправилно първоинстанционният съд приел, че са приложими относно вземанията на топлофикационното дружество разпоредбите на чл. 33 от Общите условия от 2016 г., които били общоизвестни. В същото време в доклада по делото се съдържала констатация, че не на налице общоизвестни факти или служебно известни. Поддържат, че общите условия не са нито общоизвестни, нито служебно известни факти и те подлежат на доказване в процеса. Те можело да бъдат такива едва след публикуването им в съответните ежедневници, но 2 публикацията е следвало да бъде установена в процеса. Липсвали и доказателства, че потребителите са публично известени за общите условия за продажба на топлинна енергия и съответно изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред водело до извод за неоснователно позоваване на клаузи от общите условия като източник на претендираното вземане. Това било основание да се приеме, че вземането на ищеца било изцяло недължимо, което водело и до неоснователност на предявения иск. Изрично били оспорили твърдението, че общите условия са публикувани в един централен или местен всекидневник, но съдът не обсъдил това възражение. Поддържат, че общите условия не били влезли в сила, тъй като не са били публично известни за ответниците, съобразно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и не бил изтекъл законов срок, който тече от момента на публикуването им. Това водело до извод за неоснователно позоваване на клаузите на общите условия като източник на претендираото вземане и поради тази причина и вземането се явявало недължимо. Неспазването на процедурата по публикуване водело и до липса на съгласие с общите условия и въззивниците не били обвърдадани с тях. По тази причина поддържат, че не съществува облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД и ищцовото дружество не можело да се позовава на клаузи от общите условия като източник на претендираното вземане. Посочват, че в рамките на развилото се производство пред Софийски районен съд на ответниците не бил връчен препис от приложените към исковата молба общи условия, поради което те били лишени и от възможността да се запознаят с тях и евентуално да ги оспорят. Установили, че такива доказателства били представени към исковата молба едва след като им бил предоставен електронен достъп до делото на 21.10.2024 г. – два часа след съдебното заседание, в което било приключено съдебното дирене. Доколкото не им била предоставена възможност да се запознаят с представените с исковата молба общи условия, били лишени от възможността да ги оспорят, поради което и не следвало да бъдат кредитирани. Заявяват изрично, че ги оспорват на основание чл. 193 от ГПК и прави искане те да бъдат представени в оригинал. На следващо място, въззивниците поддържат, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е постановил обжалваното решение без да се е запознал с писмената защита, за която е предоставил възможност. Поддържат, че постановяването на решението без да е изтекъл срокът за представяне на 3 писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания и в този смисъл решението следвало да бъде отменено и делото върнато на друг състав за извършване на процесуалните действия.

Посочват, освен това, че неправилно съдът бил приел за недоказани твърденията, че трети лица ползвали топлоснабдения имот. От представените към исковата молба доказателства се установявало, че имотът не бил ползван от ответниците в процесния период, като считано от 07.10.2011 г. той се владеел от Г.Ф.. В случай, че се установявало по делото, че съществуват задължение за топлинна енергия, то те били дължими от Г.Ф. и М.Р.. Освен това, не било установено, че претенциите са основателни в претендирания размер. Районният съд не уважил направените искания по чл. 183 от ГПК, като дори и при така събраните доказателства, то те не представлявали писмени доказателства, тъй като не съдържали печат, подпис на лице, посочено като техен автор и съответно не следвало да бъдат кредитирани, както и изготвеното въз основа на тях експертно заключение. Районният съд неправилно не бил отхвърлил изцяло предявения иск, тъй като общите условия на дружеството не били относими към настоящия спор и следвало предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 422457/31.12.2024 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД ги оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 41748/2024 г. по описа на СРС, 160 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Е. А. В. и П. А. В., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че Е. А. В. и П. А. В. са собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ********, с абонатен № ********, при 4 равни дялове и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ********, с абонатен № ********. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2021 – 04.2023 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1176,13 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2022-17.06.2024 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 179,88 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 32,64 лева – главница за периода от м.

05.2021 г. до м. 04.2023 г., както и 7,98 лева – лихва за периода от 16.07.2021 г.

– 17.06.2024 г. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. А.

В. и П. А. В., с който заявяват, че оспорват предявените искове. Поддържат, че не е налице облигационна връзка с „Топлофикация София“ ЕАД. Не били обвързани от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови 5 нужди в гр. София. На първо място, общите условия не били публикувани съгласно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ – в един централен или местен всекидневник, поради което и не били влезли в сила. Дружеството не можело да се позовава на тях в отношенията си с ответниците. С оглед на това, в случая била налице принудителна продажба по смисъла на чл. 62 от ЗЗП и потребителите не били длъжни да възстановят стоката и не дължат заплащане на цената й. При условията на евентуалност поддържат, че исковата претенция или част от нея е погасена по давност. На следващо място, заявяват, че в исковия период не са ползвали имота с адрес гр. София, ж.к. ********, с абонатен № ********, тъй като въз основа на представените към исковата молба доказателства се установявало, че считано от 07.10.2011 г. владение върху него се осъществявало от Г.Ф. и М.Р.. На следващо място, оспорват, че имотът е бил топлоснабден, тъй като имало отказ от отопление и топлинен счетоводител, тъй като била подадена декларация от етажните собственици.