Решение № 4976 от 02.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4976 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка С.

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаил Стоянов като разгледа докладваното от Теменужка С. Въззивно гражданско дело № 20231100510441 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във връзка с чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на И. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“******, чрез пълномощника адвокат Т. Т. от АК-Плевен, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** срещу Разпореждане за разпределение на постъпили суми от 18.08.2023 г., предявено в кантората на ЧСИ М.П. на 25.08.2023 г. по изпълнително дело № 976/2016 г. по описа на ЧСИ М.П..

Твърди се, че не става ясно как точно е изчислена дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и че неправилно е призната привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за всички неплатени на взискателя такси и разноски по ТТРЗЧСИ по делото. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено Разпореждането за разпределение на постъпили суми по изп. дело № 976/20126 г. на ЧСИ М.П., като бъде изчислена правилно и ясно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и да не бъде признавана привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за неплатени от взискателя такси по ТТРЗЧСИ, а неправилно разпределената сума за тях да бъде разпределена в полза на взискателите по делото. Ако жалбата бъде уважена, моли съда да присъди в полза на адвокат Т. Т. от АК-Плевен адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от 1

ЗАдв.

По делото е няма

********** постъпил отговор от взискателя И. Г. Б., ЕГН

Няма постъпили възражения и от длъжника ДИУ-С., ЕИК ****.

Постъпили са и писмени обяснения от ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС относно допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явяват процесуално допустима по смисъла на чл.462, ал.2 от ГПК, а по същество неоснователна.

Изпълнително дело № 20168510400976 е образувано на 11.03.2016г . по молба на И. Г. Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.02.2016 г. от СРС на основание Заповед за изп. по чл. 410 от ГПК по .гр.д. № № 64308 от 2015 г. на СРС, 52 с-в, по силата на който И. Х. С. и ДИУ С. ЕООД са осъдени солидарно да заплатят посоченото парично задължение. С молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, чрез които вземането му да бъде събрано от длъжниците, като е упълномощил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ, сам да определя начинът и способът на изпълнение.

На 11.03.2016г са изготвени и изпратени съобщения за образувано изпълнително дело до И. Х. Н. и до „ДИУ С.“ ЕООД, с предишно наименование „КИА С. ЕООД“. Лицата не са били открити на посочените адреси, а книжата са приложени в кориците на изпълнителното дело.

На 04.04.2016 г. са били изготвени и изпратени запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на длъжниците до всички търговски банки на територията на Р.България.

На 10.08.2023 г. в кантората на ЧСИ е депозирана м олба с вх. № 85839/10.08.2023г, от И. Х. Н., с която моли ЧСИ, на основание чл. 454 от ГПК, изпълнението по делото да бъде спряно като представя платежно нареждане за преведени по сметката на ЧСИ М.П. 20% от размера на задължението, изчислени към дата 10.08.2023г., а именно 5 505 лева.

Н а 18.08.2023г е изготвено Разпореждане за разпределение на постъпили суми с изх. № 51477/18.08.2023г., предявено в кантората на ЧСИ М.П. на 25.08.2023г., за което е изготвен и Протокол за предявяване на 2 разпределение с изх. № 52876/25.08.2023г., обжалвано пред СГС и предмет на производството пред настоящия съдебен състав.

От правна страна:

Съгласно чл. 460 от ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочитателно удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

Съответно същността на разпределението е съдията изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна да покрие вземанията на всички взискатели, кое вземане в какъв ред ще се удовлетвори и съответно на това - в какъв размер. Обжалвайки това действие на съдията изпълнител страната следва да е недоволна от разпределението като посочване на ред и размер на удовлетворяване на съответно вземане.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не става ясно как е изчислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, въпросната такса се определя пропорционално върху цялото вземане, но се събира само част, съответстваща на събраната сума. В т.3 от Разпореждане за разпределение на постъпили суми от 18.08.2023г ЧСИ е посочил размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху общия материалния интерес по изпълнителното дело, които е в размер на 43 616.76 лева, от които в полза на взискателя И. Г. Б. - общо 24 878.26 лева и в полза на взискателя НАП- София град-общо 1 8 7 j 8 . 5 0 лева. Съгласно посочения размер на вземането на взискателите, общият размер на пропорционалната такса, определена съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, е в размер на 3 670,56 лева с ДДС. Съгласно Разпореждането за разпределение, с постъпилата по изпълнителното дело сума за частично погасяване на задължението по делото, е погасен 3 материален интерес в полза на И. Г. Б. в размер на 2 400 лева и в полза на НАП- София град в размер на 2 248,69 лева, или общо 4 648.69 лева. Съразмерно на погасените вземания на взискателите, ЧСИ е определил и частта на таксата съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, която следва да се погаси, а именно: 394.31 лева с ДДС.

Изводът е, че ЧСИ правилно е определил общият размер на таксата, съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и частта от нея, която следва да бъде погасена със сумата, която е събрана за погасяване на част от задължението по изпълнителното дело.

Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че неправилно е призната привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за всички неплатени на взискателя такси и разноски по ТТРЗЧСИ по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, освен ако няма законово основание за предпочтително удовлетворяване. В нормата на чл. 136 ЗЗД са регламентирани изключенията от горното правило, като са посочени законовите основания за предпочитането на един кредитор пред друг при конкуренция на вземанията им. Установените с нормата привилегии на взискателите са общи и специални, като към категорията на първите спадат хипотезите на чл. 136, ал. 1, т. 5 и т. 6, а към вторите - т. 1-4 на същата норма.

За попадащи в първа специална (особена) привилегия са обявени вземанията на взискателите за разноски по принудителното изпълнение, както и по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, ползващи се от тези разноски. Според закона не всички вземания за разноски са скрепени с тази привилегия, а само тези, които ползват всички кредитори, в рамките на изпълнителното производство, по което се извършва разпределение на суми. Смисълът на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е, че когато един кредитор предприема действия по изпълнението, за които прави разноски (за издаване на изпълнителен лист, за защита по изпълнително дело, проучване на имущественото състояние на длъжника, адвокатски и/или юрисконсултски възнаграждения и др.), след като е направил това, друг кредитор се присъединява към изпълнението и той има същите права, каквито има и първоначалния взискател. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски.

Видно от процесното Разпореждане за разпределение на суми, в т. 3 са посочени всички приети за събиране разноски и такси по ТТРЗЧСИ, а именно: общо 4 480,56лв с ДДС такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които: т.

1-24 лева с ДДС, т. 2 (2бр.) - 120 лева с ДДС, т. 3 (11бр.) - 66 лева с ДДС, т. 4 4

- 12 лева с ДДС, т. 5 (9бр.) - 216 лева с ДДС, т. 9 (11бр.) - 198 лева с ДДС, т.

10 (2бр.) - 36 лева с ДДС, т. 11 - 60 лева с ДДС, т. 13 - 36 лева с ДДС, т. 31-12 лева с ДДС, т. 26 - 3 670.56 лева с ДДС и 30 лева - неавансирани от взискателя разноски за справки. Както бе посочено, съгласно чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД, вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение се ползват с привилегия, в това число начислените такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ.

Съгласно Разпореждане за разпределение на суми, по реда на чл. 136, т. 1 от ЗЗД, за такси и разноски по изпълнителното производство са разпределени общо 2 862 лв., от които: 30 лв.- разноски за справки за длъжника по изп. дело, неавансирани от взискателите, 2 400 лв. - адвокатско възнаграждение по изп. дело, 432 лв. с ДДС такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, от които: т.1 - 24 лева с ДДС, т. 2 - 60 лева с ДДС, т. 3 (4бр.) - 24 лева с ДДС, т. 4 - 12 лева с ДДС, т. 5 (7бр.) - 168 лева с ДДС, т. 10 (2бр.) - 36 лева с ДДС, т.

13-36 лева с ДДС, т. 11 - 60 лева, т. 31 - 12 лева. Законосъобразно ЧСИ не е погасил с постъпилата по делото сума от 5505 лв. определените такси по т.9 от ТТРЗЧСИ (11бр.) - 198 лева с ДДС - за налагане на запори върху вземания на длъжника, както и определени такси съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ (2бр.) - 48 лева с ДДС за изпращане на съобщения и призовки, които такси са определени за реализиране на друг способ за изпълнение.

ЧСИ законосъобразно е разпределил сумата от 5505 лв. по реда на чл.136, т.1 от ЗЗД за такси и разноски по изпълнителното дело в размер общо на 2862 лв. и по реда на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД в полза на присъединения взискател НАПСофия град в размер на 2 248,69 лв., погасяващи частично вземанията му.

Съразмерно на погасените вземания на взискателите по т.26 от ТТРЗЧСИ се разпределят 394,31 лв. с ДДС /5505 лв.-5110,69 лв./2862 +2248,69/=394,31 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“******, чрез пълномощника адвокат Т. Т. от АК-Плевен, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** срещу Разпореждане за разпределение на постъпили суми от 18.08.2023 г., предявено в кантората на ЧСИ М.П. на 25.08.2023 г. по изпълнително дело № 976/2016 г. по описа на ЧСИ М.П..

Решението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6