Решение № 1064 от 03.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000503251 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260032 от 16.08.2022 г., постановено по т. д. № 90/2020 г. по описа на КнОС, е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на В. А. Б. на основание чл.432 ал. 1 КЗ сумата от 35 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от ПТП, настъпило на 14.12.2019г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 07.03.2020г. до окончателното изплащане, като иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Отхвърлена е и претенцията за законна лихва за периода от 18.02.2020г. до 07.03.2020г.

Със същото съдебно решение е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на В. А. Б. на основание чл.432 ал. 1 КЗ сумата от 1 435,37 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от ПТП настъпило на 14.12.2019г. , ведно със законната лихва 1 върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 615,37лв. , като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е осъдено е ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на адв.

Р. И. М., САК, сумата от 1 910,48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С решението е осъден В. А. Б. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата от 1 295,47 лв., представляващи разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от В. А. Б., с която се обжалва съдебно решение№ 260032 от 16.08.2022 г., постановено по т. д. № 90/2020 г. по описа на КнОС, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, както следва: по иска за обезщетяване не неимуществени вреди - за сумата над 35 000 до пълния предявен размер от 60 000лв., по иска за обезщетяване на имуществени вреди за сумата от над 1 435,37лв. до пълния предявен размер от 1 615,37 лв., в частта за претендираната законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.02.2020г. до 07.03.2020г. в частта за разноските.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията, наличието на трайни последици за здравословното състояние на ищцата.

Твърди, че при постановяване на първоинстанционното решение не са отчетени обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП и размера на застрахователните лимити, като критерий при определяне на размера на обезщетението.

Твърди, че неправилно е определена първоначалната дата на дължимост на законната лихва, като не е съобразена разп. на чл. 405 и чл.496 от КЗ.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сумата от 2

180 лв., заплатена на частна линейка за транспортиране на ищеца от лечебното заведение в гр.Дупница до дома му в гр.*** не е в пряка причинноследствена връзка с процесния деликт.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 260032 от 16.08.2022 г., постановено по т. д. № 90/2020 г. по описа на КнОС, в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера на 60 000лв. ведно със следващата се законова лихва от 18.02.2020г., както да уважи предявения иск за заплащане на причинени имуществени вреди до размера на 1 616,37лв.

Моли решението да бъде изменено и в частта за разноските.

Претендира разноски и за настоящата инстанция, вкл. и дължим адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от В. А. Б.. Оспорва жалбата. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

По делото се установява от събраните доказателства, че към датата на процесното ПТП ЗД „БУЛ ИНС” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил

„Алфа Ромео“ ДК № ***.

В настоящото производство застрахователното правоотношение не се оспорва, същото се доказва и от справка от ИЦ на ГФ.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като 3 по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледани по същество въззивната жалба на

ОСНОВАТЕЛНА.

В. А. Б. е

Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявените преки искове по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явяват основателни доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

Видно от заключението на САТЕ, прието без оспорване в първоинстанционното производство, водачът на лек автомобил „Алфа 4

Ромео”, М. И., е нарушила правилата за движение, като е управлявала автомобила с несъобразена скорост и със скорост, превишаваща разрешената за населено място, при което е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на пешеходеца В. Б..

Това обстоятелство се доказва и от Решение по НАХД № 534/2020г. по описа на РС-Дупница. Същото е задължително за настоящия граждански състав досежно вината на водача на лекия автомобил.

Настоящият съдебен състав приема, че водачът на лек автомобил „Алфа Ромео”, М. И. е осъществила противоправно деяние, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в разп. на ЗДвП и ППЗДвП, като не е спазил задължителни разпоредби и с това деяние е създал рискова ситуация и е предизвикал процесното ПТП.

При процесното ПТП ищецът е получил следните увреди: фрактура на големия пищял на дясна подбедрица, в областта на коляното, фрактура на петната кост на дясното ходило, фрактура на основата на 10-а предходилна кост на дясно ходило, както и разкъсване на меките тъкани на дясно ходило с разкъсване и отлепване на кожа, разкъсване на мускул на първи пръст на ходилото.

Тези увреди се установяват по категоричен начин, както от посоченото решение по НАХД, така и от заключението на приетата СМЕ. Приетото по делото заключение на СМЕ е категорично и относно съществуването на пряка причинно-следствена връзка между посочените увреди и процесното ПТП.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че е осъществен състава на чл.45 от ЗЗД, доказано е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Алфа Ромео” и предвид наличието на действително застрахователно правоотношение отговорността на застрахователя на водача на лекия автомобил следва да бъде ангажирана.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат да размера на присъденото застрахователно обезщетение за търпените неимуществени и имуществени вреди от ищеца; тези оплаквания решаващият състав намира за неоснователни.

По предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени 5 вреди:

От заключението на съдебно-медицинската се установява категорично, че ищецът е получил следните увреди: фрактура на големия пищял на дясна подбедрица, в областта на коляното, фрактура на петната кост на дясното ходило, фрактура на основата на 10-а предходилна кост на дясно ходило, както и разкъсване на меките тъкани на дясно ходило с разкъсване и отлепване на кожа, разкъсване на мускул на първи пръст на ходилото.

Счупването на десния долен крайник е било многофрактурно, поради което ищецът е претърпял за относително кратък период от време 5 операции. Ищецът е изпитвал болки и страдания за период от около 6 месеца, като през първите два месеца болките са били изключително интензивни. Възстановителният период е продължил повече от 6 месеца, като през това време ищецът се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си.

Към настоящия момент здравето на ищеца не е напълно възстановено, и прогнозите са неблагоприятни за пълното възстановяване на функцията на десния крак.

Първоинстанционният съд при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД неправилно и незаконосъобразно не е отчел конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е приел, че справедлив размер на обезщетението на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 35 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира тази сума за силно занижена.

При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази обстоятелството, доказано от заключението на СМЕ, че ищецът е претърпял две силно болезнени и тежки контузии, изискващи значителен период от време за лечение, претърпял е пет операции.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази още и напредналата възраст на ищеца, довела до значително удължаване продължителността на възстановителния период и трудностите при раздвижването на ищеца след възстановителния период, като движението на десния му крак остава ограничено и болезнено. Следва да се съобразят и последвалите психологически усложнения, за които свидетелстват свидетелските показания.

6

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидидетелите, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК, относно болките и страданията, преживени от ищеца и получените трайни увреждания: влошаване на психическото му здраве, непълното му възстановяване от травмата на крака.

При определяне на размера на обезщетението от първоинстанционния съд не е съобразена правилно и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП ( края на 2019г.), и обществения критерий за справедливост.