Решение № 3942 от 28.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33103/2024
- Вид
- Решение № 3942
- Подписан
- 28.02.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3942 гр. София, 28.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110133103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 против „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, София, бул. „Джеймс Ваучер” № 87, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2471,50 лв., представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение и разходи за ликвидационни разноски, във връзка с настъпило ПТП на 9.8.2019 година по щета № ............, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2023 година до датата на окончателно изплащане на сумата, както и мораторната лихва върху главницата в размер на 805,01 лв. за периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 година, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.07.2023 г. по ч. гр. д. № 68093/2023 г. на СРС, 143 състав Ищецът твърди, че на 09.08.2019 г., около 01.00 часа, в гр.Варна, квартал „Владислав Варненчик“, лек автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ ......... се движил по бул. „Трети март“ и на кръстовището с ул. „Асен Разцветников“ му било отнето предимството и бил ударен от неспазилия знак „Б - 2“/Стоп/ лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ........., в резултат на което му били нанесени материални вреди, представляващи „тотална щета“. Сочи се, че увреденият лек автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ ......... е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” с полица № ........., със срок на действие от 17.10.2018 г. - 16.10.2019 г. Твърди се, че към датата на застрахователното събитие, л.а.
„Опел Корса“ с ДК № ......... е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД със срок на валидност до 17.08.2019 г. Сочи се, че след събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от 09.08.2019 г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор е била образувана ликвидационна преписка (щета) № ............. Сочи се, че застрахованият лек автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ ......... е бил оценен от експерти на застрахователното дружество, като са описани повредите, причинени в резултат 1 на горепосоченото ПТП и съставляващи тотална щета, като ищецът заплатил сумата в размер на 19 987,00 лева, а освен това сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Твърди, че отправил регресна претенция до ответника на 13.12.2019 г., като ответникът признал задължението за сумата в размер на 17 515,50 лв. и я заплатил на 15.07.2020 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените. Не оспорва, че между него и Валентина Иванова Кайряк е била сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност" за автомобил „Опел Корса", с рег. № ............ Не оспорва, че е заплатил на ищеца сумата 17 515,50 лв., като счита, че тя покрива изцяло причинените вреди. Твърди се, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети. Счита, че в калкулацията изготвена от сервизите, до които се е допитал ищеца, са включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени в следствие на процесното събитие. Твърди се, че са били завишени сумите необходими за доставка, монтаж и въвеждане експлоатация на автомобила. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) - противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането на ищеца чрез плащане.
По предявения с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане или отправена и получена от ответника покана за плащане на претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, че на 09.08.2019 г., около 01.00 часа, в гр.Варна е настъпило ПТП между лек автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ № ......... и лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ........., както и че лек автомобил „Киа Сийд“ с с рег.№ № ......... е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” с полица № ........., със срок на действие от 17.10.2018 г. - 16.10.2019 г., а л.а. „Опел Корса“ с ДК № ......... е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД със срок на валидност до 17.08.2019 г. Страните не спорят, че ищецът е заплатил обезщетение в размер на 19 987,00 лева за уврежданията на „Киа Сийд“ с с рег.№ № ........., след което отправил регресна претенция до ответника, който му възстановил сумата в размер на 17 515,50 лв.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница с изключение на действителния размер на щетите, 2 надхвърлящи размера на частичното погасяване. Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
С оглед установяването на размера на уврежданията по делото са представени писмени доказателства и е приета съдебно-автотехническа експертиза.
Изплатеното обезщетение в размер на 19 972,00 лв., включва сумата в размер на 19 684,00 лв., определена като остатъчна стойност за автомобила, сумата в размер на 288,00 лв., представляваща изплатено обезщетение на доверен сервиз за репатрирането на автомобила (л.36), както и сумата в размер н 70 лв., представляващ разход за репатриране (л.35). След извършен оглед в сервиз „Експерт сервиз“ ЕООД е установено, че калкулацията на щетите значително надвишава застрахователната сума, поради което е преценено, че е налице тотална щета. След извършена техническа експертиза е установено, че действителната стойност на автомобила е 22 734 лв. Във връзка с определянето на остатъчната стойност на превозното средство е използвана платформата АУТОонлайн, като е получено най-високо предложение на стойност 3120,00 лв. от фирмата Аутадекс Саутийст Юръп ЕООД, като е посочено, че МПС ще бъде заплатено и извозено от купувача без допълнително заплащане. Видно от представените документи са предложени и по-ниски суми, като е посочено, че купувачът е обвързван със своето най-високо предложение от 3120 лв. с ДДС до 01.10.2019 г. С оглед на това е получена остатъчна стойност на автомобила 19 614,00 лв., като освен това в застрахователното обезщетение са включени и два разхода за репатриране 288 лв. (фактура 1000011146) и 70 лв. за репатриране (посочено в докладна записка от 22.08.2019 г.).
Като доказателство по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице е посочило, че достигайки кръстовището на ул.Асен Разцветников с бул.Трети март при действието на пътен знак Б-2 от ЗДвП за неговата посока на движение, водачът на л.а.Опел Корса не е спрял и не пропуснал преминаването на л.а.Киа Сийд, който се е движел по бул.Трети март обозначен като път с предимство с пътен знак Б-З от ЗДвП, в резултат на което са били причинени материални щети за л.а.Киа Сийд - в предната габаритна част на автомобила. Вещото лице е изчислило, че към датата на ПТП - 09.08.2019 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС Киа Сийд, рег:№ ........., възлиза на 29 262,11 лв., като предвид размера на средствата, необходими за ремонт на автомобила, то е икономически нецелесъобразно възстановяването на същия, с оглед на което е налице е тотална щета. Дължимото обезщетение ще бъде определено след отговор на въпроса по отношение действителната стойност на автомобила. От заключението се установява, че към датата на застрахователното събитие действителната стойност на МПС Киа Сийд, рег.№ ........., към датата на възлиза на 22 600, 00 лв. Експертът посочва, че сумата 3120 лв. с вкл.ДДС следва да бъде приспадната от определената действителна стойност, поради което размерът на обезщетението за вредите по процесния автомобил възлиза на 19 480,00 лв. Ако се вземе предвид репатрирането на автомобила, сервизната дейност по неговото разглобяване, то общата стойност на вредата възлиза на 19 768,00 лв. От заключението се установява, че от техническа гледна точка, отчитайки представените по делото документи, щетите, нанесени на МПС Киа Сийд рег.№ ........., се намират в причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието. Отбелязано е, че с цел опазване на условията по гаранционното му обслужване в ремонта не се влагат алтернативни части. Вещото лице е посочило, че предвид описаните като увредени части и детайли и Приложение № 1 към чл.22, ал. 1 от Наредба № 49, то за запазени и годни могат да бъдат приети 20%, следователно 22 600 лв. х 20% = 4520 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице е описало, че относно запазените части на автомобила приема обвързващо предложение от платформата АутоОнлайн с най-високо 3 предложение от 3120 лв. с вкл.ДДС, тази платформа се определят запазените части, качват се снимки, заснет е автомобилът в 4-те посоки в диагонал, като се концентрира и снимката в зоната на удара, качвате в онлайн пространството и предложението, което се представи с най - високата стойност него е предоставя информация, пак в къс срок да внесе парите и да му се предостави целия автомобил, не се разкомплектова, не се влиза в отношения, които да договарят други неща, с предложението се закупува. Посочва, че когато автомобилът е на лизинг, и са ново закупени те имат кратка история на експлоатация, за тях са реални километри, проверявайки предисторията, че взимайки го нов в страната, този автомобил има ресурс, който предложението, което ще даде от фирмата за закупуване ще има печалба и реализация, за това е посочил, че ако се съобрази с чл. 22, ал. 1 е 80%, ал. 2 е 75%, това е максимално подадената преценка и допустимост за запазени годни части.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Нормативната цел на тази разпоредба е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според константната практика на ВКС, която се споделя изцяло от настоящия съд, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Вещото лице по приетата автотехническа експертиза, неоспорена от страните, е определило действителната стойност на процесния лек автомобил, изчислена към датата на ПТП – 09.08.2019 г., в размер на 22 600 лв. Съдът кредитира заключението в тази част като подробно мотивирано и обосновано. Следователно, стойността на разходите, необходими за възстановяване на причинените вреди, определена от вещото лице в размер на 29 262,11 лв., надвишава с повече от 70% действителната стойност на застрахования лек автомобил, поради което е налице тотална щета по см. на чл.