Решение № 1071 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1568 от 19 март 2024г. по гр. д. № 4394/2023г. СГС, ГО, 6 състав е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, по иск с правно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Д. Н. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Лавеле“ №20, сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда №46/28.09.2018г., по НОХД № 204/2016г., по описа на Софийски военен съд, влязла в сила 08.09.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2021г., като отхвърлил иска за разликата над 26 000 лв. до 76 000 лв.; осъдил Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д. Н.

П. с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 10 лв. ; осъдил Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. Р. Г. Х. от САК, с адрес на кантората гр. София, ул. „Лавеле“ №20, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в производството, в размер на 2 400 лв.;

1 осъдил Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд първоначално поетите от бюджета на съда разноски за депозит за комплексна съдебномедицинска експертиза, в размер на 1 350 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца Д. Н. П. срещу решението по гр. д. № 4394/23г. на СГС, ГО, 6 състав в отхвърлителната му част - за сумата от 50 000 лв. Счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) при определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, определено според него в занижен размер при неотчитане на настъпването на вреди, далеч надхвърлящи обичайните вреди от незаконно обвинение, вкл. необосновано игнориране на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, без да се оцени и конкретиката на обвинението, личността му и продължителността на производството, както и последиците от наложената мярка за неотклонение. Иска след отмяната на решението в обжалваната част да се постанови уважаване на предявения от него иск и за посочения размер от 50 000 лв.

ПРБ е оспорила въззивната жалба на ищеца и от своя страна е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която е атакувала осъдителната му част. С доводи, че решението в тази част е неправилно, тъй като не са доказани реално претърпени вреди; евентуално, че определеното обезщетение е завишено с оглед установените по делото вреди, които не надхвърлят обичайните вреди от обвинението, което е с фактическа и правна сложност, при отчитане и, че наложените мерки за процесуална принуда не са засегнали личната сфера на ищеца, както и, че не е доказано влошаването на здравословното му състояние да е вследствие на обвинението, този жалбоподател иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна и съответно отхвърляне на иска. В съдебно заседание пред въззивния съд ответникът е уточнил, че обжалва решението над присъдения размер на обезщетението от 5 000 лв.

Д. Н. П. е оспорил въззивната жалба на ответника с доводите, релевирани в нея.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 2 6 000 лв., 2 първоинстанционният съд е приел, че вредите от образуваното срещу ищеца наказателно производство за обвинение в тежко престъплени е, приключило с оправдателна присъда, оставена в сила от ВКС, което не е продължило прекомерно с оглед фактическата му и правна сложност, в рамките на което са били предявени и граждански искове на обща стойност 7 255 807, 16 лв.,довели до по-интензивни вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, са стрес, напрежение, чувство на несигурност, особено до постановяване на оправдателната присъда и при подготовка на защитата срещу обвинението, вкл. при участието в множеството съдебни заседания, за които той е пътувал; отчел е и социалната изолация, в каквато ищецът е бил поради обвинението в престъпление по служба в качеството му на военен; приел е още, че повдигнатото обвинение е повлияло и трайно върху психичното му състояние поради завишените изисквания към военните лица за професионализъм, строга дисциплина и отговорност към делата им, морал и почтеност, с оглед и безупречното му професионално минало за около 35 г. служба в армията, с високо чувство за достойнство у него, силно нарушено от повдигнатото му обвинение; взел е предвид широкия медиен отзвук на наказателното производство, довел до засилване на негативните изживявания и накърняване на доброто име на ищеца в обществото; съобразено е и, че психоемоционалните стресови изживявания са сред основните фактори за развитие и възникване на артериална хипертония, която води до исхемична болест на сърцето и мозъчно–съдова болест, поради което наказателното производство е един от факторите, провокирал и обострил артериалната хипертония и последвалите усложнения от нея; наложените мерки за процесуална принуда съдът е приел обаче, че не са довели до конкретни емоционални нарушения.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалвана от ищеца част, съответно за правилно в другите обжалвани части, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира заплащане на 3 обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, понесени в рамките на наказателно производство с обща продължителност от 7 години, 7 месеца и 7 дни, в размер на още 50 000 лв. /общо за 76 000 лв./ - за какъвто размер е пренесена висящността на спора пред въззивния съд по неговата жалба. Ищецът поддържа, че са му причинени вреди над обичайните - претърпените болки и страдания са изключително тежки с оглед личността му, неговите качества, възраст, професионално развитие, обичайната му лична и социална среда, вида и характера на обвинението и продължителността му с твърде голям обем материали и присъствени дни за него, ограничителни мерки за максимален срок, масово медийно разгласяване на обвинението му, както и сериозни увреждания на здравето с последици в бъдеще. Поддържа, че е неосъждан към периода на обвинението /както и изобщо/.Понесъл незаконното обвинение за тежко престъпление по служба и всички действия по наказателното производство като тежка обида и с много напрежение и негативни мисли и чувства, с висок интензитет на чувство за унижение и омерзение, като човек на честта и истински професионалист, отдал 35 години в служба като офицер към Министерство на отбраната, образцов офицер и професионалист. Сочи, че обичайната му среда и в работата, и в семейството е на достойни граждани, отговорни членове на обществото, никога не е познавал и общувал с хора от престъпния свят. Създал е здраво семейство, има около 40 годишен брак и живее със съпругата си в разбирателство, отгледали и възпитали син с висше образование, реализиран специалист и гражданин в обществото. В резултат от наказателното производство се затворил в себе си, станал потиснат, това се отразило на отношенията в семейството му. Отбягвал да води разговори дори със съпругата си, проявявал равнодушие в ежедневните дейности.

Чувствителен и дълбоко наранен от несправедливостта срещу него, заспивал и се събуждал с тягостните мисли за делото. Доскоро приятният семеен живот бил заменен с тягостно мълчание и напрежение. Нямал желание да поддържа социални контакти. Подчертава, че незаконното обвинение е свързано с един от най-скандалните инциденти в поделение от МО, като неговият страх и отчаяние били по-силни с оглед тежестта на самото обвинение - умишлено престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години, както и отговорност за вреди от милиони левове. Прекомерната продължителност на наказателното 4 производство повече от 7 години и половина наслоявало все по-тежки преживявания, неудобства и усилия за него. Бил принуден за всяко действие по делото да пътува от гр.Казанлък до София, нерядко да нощува в София, предвид часовете на призоваване. На досъдебното производство също бил призоваван и присъствал за процесуално-следствени действия в продължение на 15 дни, като следвало да изчете материалите, до 126 тома. Стресът му нараснал многократно предвид търсената от държавата с граждански искове от подсъдимите отговорност за имуществени вреди в размер на 2 913 616,94 лв. и на 4 342 190, 22 лв. По време на съдебното производство заседателните дни пред първата инстанция били 32, и още 3 пред въззивната и касационна инстанция - общо 50 дни, с продължителност около 8 часа дневно, като това участие в НП, което изисквало сериозна подготовка, му носело само негативи и тревоги. Пред първата съдебна инстанция били разпитани над 160 свидетели, много от които негови подчинени, които го виждали като подсъдим, от което той се срамувал и притеснявал. Чувствал безсилие и обреченост при разпити на свидетели - пряко отговорни за съхранение на боеприпасите в Челопечене, срещу които нямало обвинение, а той продължавал да е подсъдим години наред, като счита, че прокуратурата следва да понесе отговорността си за некоректно и изкуствено създадена фактическа сложност. В продължение на 2 години и 3 месеца /от 31.01.2014г. до 26.04.2016г./ било ограничено правото му на свободно придвижване с мярка за неотклонение „подписка“, като за същия период му е наложена и „забрана да напуска пределите на РБ“, отменени по негово искане. Наред с това, след първото внасяне на делото с обвинителен акт в съда на 13.03.2014г., в пресата се появили многобройни публикации за обвинените лица за взривовете в Челопечене, измежду които бил и той. Цитирани били имената му, длъжността и обвинението, както и настъпилите вреди за около 7 500 000 лв. Цялото обкръжение на ищеца в професионалната му сфера и личните му познати, както и неограничен кръг лица разбрали, че той е обвинен в тежко длъжностно престъпление и делото е внесено в съда. Наказателното производство и свързаният с него стрес и дистрес му причинили и сериозни увреждания на здравето, като тежките психически изживявания са соматизирали и се проявили със съдово-мозъчни симптоми.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иск а с възражения, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, в 5 това число влошаване на здравословното му състояние; че не е доказано представители на прокуратурата да са правили изявления за процесното обвинение в медиите; евентуално е възразил и че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер с оглед интензитета на наказателната репресия, фактическата и правна сложност на делото, както и, че в съдебната фаза съдът е решаващ орган, отговарящ за срочното му приключване.Тези възражения от защитата му по същество са в спорния предмет и на въззивното производство.

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следните фактически положения, твърдяни от ищеца, неоспорени като факти от ответника:

С постановление от 31.01.2014 г. на военен следовател при Военно окръжна прокуратура-София по ДП № IV-8/2008г., ищецът П. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2 вр. ал. 1 НК /престъпление № ГФА 20800114 БЛТ/, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.С постановление от 03.02.2014г. на военно окръжен прокурор на ВОП-София му е наложена „Забрана да напуска пределите на Република България“. С писмо на ВОП на 14.03.2014г. досъдебно производство № IV-8/2008г. е внесено в Софийски военен съд, ведно с обвинителен акт и приложени 64 тома от ДП срещу ищеца и другите двама обвиняеми. С разпореждане от 22.04.2014г. на съдията-докладчик, постановено по НОХД № 37/2014г. по описа на Софийски военен съд, е прекратено съдебното производство и делото е върнато във ВОП – София за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на процесуалните права на обвиняемите.