Решение № 505 от 10.04.2020, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 267/2020
- Вид
- Решение № 505
- Подписан
- 10.04.2020
- Състав
- МАРИНА ХРИСТОВА НИКОЛОВА, ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, ХРИСТО ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 505 10. 04.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети март две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И. Л.
Прокурор: Дарин Х. сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 267 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Т.С.К.”, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, представляван от Т.С.К. против Решение № 399/20.12.2019 г. постановено по а.н.д. № 1615/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 431609-F420100/01.03.2019 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на НАП, с което на касатора, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, идентични с тези направени пред първата инстанция, а именно че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се компетентността на органа, издал НП, както и самото извършване на нарушението. Претендира се наличието на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление отговорността на касаторът е ангажирана за това, че при осъществена на 04.08.2018 г. в 13:40 часа проверка на търговски обект - фризьорски салон, намиращ се в к. к. "Слънчев бряг", парк-хотел "Континентал", стопанисван от ЕТ „Т.С.К.”, при извършване на контрола покупка на услуга - подстригване, на стойност 6 лева и извършено плащане в брой, заплатени от инспектор по приходите с пари в брой – три монети по 2 лева, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо към момента на проверката в обекта ФУ.
За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено и процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение РС – Несебър е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП по силата на т. 1. 1., буква "г" от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочил е, че нарушението е установено на 04.08.2018г., а административнонаказателното производство е образувано на 10.10.2018 г. – със съставянето на АУАН (арг. от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН), т.е. в тримесечен срок. Съдът е намерил, че от текста на АУАН и НП се установяват всички елементи от обективната страна на претендираното нарушение, а именно: извършването на контролна покупка от проверяващите, заплащането в брой на сумата по направената покупка и приемането й от Колева, както и неиздаването на касов бон за това плащане, предвид което е заключил, че извършването на нарушението е безспорно доказано. Изложил е и детайлни мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на инспектора по приходите в проведеното съдебно заседание безспорно се установява, че Колева е приела сумата в размер на 6 лева за извършената от нея услуга и не е издала касов бон за това плащане. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло, като намира, че изложените в касационната жалба възражения, касаещи недоказаност на извършеното административно нарушение, се явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав също не констатира наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице данни за по-ниската степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По отношение неоснователността и на останалите, изложени в касационата жалба възражения, следва да се посочи, че в обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения, които съставът на съда изцяло споделя и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 399/20.12.2019 г. постановено по а.н.д. № 1615/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.