Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 11.03.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 443/2023
Вид
Решение № 66
Подписан
11.03.2024
В сила
11.03.2024
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. *, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина *ова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100443 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „* *“ АД гр.* против Б. С. Ч., в която се твърди от ищеца, че на 07.03.2020 г., около 21:15 часа, в гр. *, по ул. „*“ се е движело МПС марка „*“, модел „80“, с рег. * * АК, управлявано от ответника, който като водач не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие на което, до *, автомобилът завил наляво, навлезнал в лентата за насрещно движение, излезнал вляво от пътя и с предната си част се блъснал в телена ограда на недвижим имот, след което напуснал мястото на произшествието. Вследствие на настъпилото ПТП са нанесени материални щети на 15 метра телена ограда и 5 броя метални оградни колове на недвижим имот, собственост на лицето * * *.

По повод инцидента е съставен Протокол за ПТП № */* г., по описа на СПП към * *, видно от който виновен за настъпване на ПТП е водачът на МПС марка „*“, модел „80“, с рег. * * АК. След като е установен, спрямо ответника е взето административно отношение с АУАН серия „Д“ № */* г., по описа на СПП към * - *, въз основа на който е издадено НП № */* г., по описа на СПП към * - *, влязло в законна сила на 18.04.2020 г.

Към датата на процесното ПТП, правляваното от ответника МПС е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „*“ АД, полица № В*/*, валидна от 02.09.2019 г. до 01.09.2020г. Във връзка с нанесените имуществени вреди, на 11.05.2020 г. собственикът на увреденото имущество подал уведомление за щета в представителството на „*“ АД, с което претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението в дружеството била образувана щета № *. Служители на застрахователя извършили оглед на местопроизшествието и съставили Опис на увредените и погинали имущества, в който е описано увреденото имущество, а именно: 15 метра оградна метална мрежа - изцяло увредена и 5 броя оградни метални колове - изкъртени от основата. С оглед на 1 констатираните щети, „*“ АД определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 144 лв. Видно от Платежно нареждане с бордеро № */*, сумата от 144 лв. е изплатена на собственика на увреденото имущество - * * *.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, както и когато водачът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Видно от представения протокол за ПТП и влязлото в сила НП, Б. С. Ч. виновно е причинил настъпването на пътния инцидент, след което е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите на МВР, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

На длъжника е изпратена Покана за уреждане на парични задължения с изх. № АЗ 15- */10.11.2020 г., по описа на „*“ АД, но видно от приложеното известие за доставяне същата не е получена.

Във връзка с гореизложеното ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № *, по описа на РС *. С оглед на факта, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, и с оглед дадените от съда указания предявява и настоящия установителен иск относно вземането си, предмет на заявлението.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 144,00 лв. (сто четиридесет и четири лева), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на * * * по застраховка „Гражданска отговорност“, по щета № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК - 12.01.2023 г. до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл.500, ал.1 КЗ, за да търси застрахователят обратно заплатената вреда от застрахования. Освен това, видно от данните по делото, не е ясно как застрахователят е определил щетата. В материалите поделото е представен опис на увредени и погинали имущества, в който само е посочено, че е увредена оградна мрежа, не е посочено от какъв материал е, каква е единичната цена на кв.м, както и е посочено, че били увредени оградни метални колове 5 броя, но не е посочена височината им, а само размера ф 50, както и не е посочен вида на метала, при което не става ясно как е определена стойността им, която не е посочена в посочения опис въпреки, че е подписан от вещо лице. Отделно от това липсва оценка на щетата. Обстоятелството, че в Доклад по щета № 1/15.С6.2020г. е посочено, че е изчислено обезщетение в размер на 144,00 лева, не означава, че щетата в действителност е в такъв размер, след като надлежна оценка липсва.

2

В с.з. ищецът р. пр. не изпраща представител.Искът се поддържа вм рисмено становище от пълномощника на ищеца адв.*.

Ответникът оспорва иска чрез назначения му особен представител адв.Н.*.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на астраните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д.№*г. ,образувано по подадено заявление от „* *“ АД гр.*, *ският районен съд е издал Заповед №16/13.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. С. Ч. да заплати на кредитора“* * *“ АД сумата от144,00 лв.- главница, прездставляваща регресна претенция по щета №*, ведно със законната лихва от 11.01.2023г. до изплащане на ввземането, както и ДТ в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, , поради което с Разпореждане №589/24.03.2023г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 18.04.2023г. и на 11.05.2023г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Видно от Протокол за ПТП №*/*г. на 07.03.2020г. в 21,15ч. в гр.* , ул.“*“ №7 у настъпило ПТП с материални щети, а именно лек автомобил „* 80“ с рег. №** АК, собственност на Б. С. Ч. и управляван от нег,о поради неупражнен непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС автомобилът е завил наляво и е излязъл извън пътя, като се блъска в телена ограда и причинява материални щети- съобрена около 15 метра телена ограда и изкъртени 4 бр. ветални колове за отрада, собственост на * *.

От представеното наказателно постановление № 20-1058-0058-000428/*г. влязло в сила на 18.04.2020г. на ответника са наложени глоби за две нарушение- нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от това, че на 07.03.2020г. около 21:15ч. в гр.*, на ул.“*“, пред дом №7 , като водач на л.а. * 80 с рег №**АК не контролира непрекъснато МПС, което управлява/ отвличайки си вниманието като се навежда да си вземе цигарата, която е изпуснал на пода/ , в резултата на което автомобила завива наляво по п осока на движенвието си с, навлиза в лентата за насрещно движение и излиза от ъптя в ляво, при което с предната си част се удря в телена ограда, събаря 15 меткра от нея и изкъртва 4 бр. метални колове, както и като виновен участник в ПТП с материални щети напуска местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР.

Не е спорно, че между страните е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по представената по делото полица № BG/23/*, валидна за периода от 02.09.2019г. до 01.09.2020 г.

На 11.05.2020 г. собственикът на увреденото имущество-* * * подал уведомление за 3 щета в представителството на „*“ АД, с което претендирал изплащане на застрахователно обезщетение за нанесените му нматериални щети- унищожена ограда от телена мрежа около 15 метра и 5 бр. метални колове.

По повод уведомлението в ищцовото дружество била образувана щета № *, по която бил съставен Опис на увредените и погинали имущества, в който е описано увреденото имущество, а именно: 15 метра оградна метална мрежа - изцяло увредена и 5 броя оградни метални колове - изкъртени от основата. ВЪз основа на доклад по щета е прието да се определи за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 144,00 лв.

Видно от Платежно нареждане с бордеро № */*, сумата от 144,00 лв. е изплатена на собственика на увреденото имущество - * * *.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че видът на увреждане е физическа намеса, а не природна сила. Степента на увреждане - металните колове - 5бр., могат да се използват изцяло отново, а телена мрежа стандартна - 15мл е изцяло компрометирана. Към месец март 2020г., момента на застрахователното събитие, средствата за ремонт и подмяна /възстановяване/ на 15мл телена мрежа стандартна е със средна пазарна цена - 147лв./ сто четиридесет и седем лева./.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.500 ал.1 т.3 от КЗ.

Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което е процесуално допустим.

С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането.

Разгледан по същество, искът е основателен, поради следното:

Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Посочената разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по силата на което същият може да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в 4 случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички предвидени в чл.500, ал.1, т.3 КЗ предпоставки за възникване на право на регрес в полза на застрахователя. Ответникът не оспорва, че виновно е причинил ПТП с материални щети, не представя доказателства за това, че е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, тъй като е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или е била налице друга неотложна причина. За неоснователно съдът счита възражението му, че в случая органите на МВР са длъжни по закон да посетят мястото на ПТП. Разпоредбата на чл.125 т.8 от ЗдвП . (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Процесното ПТП попада именно в посочената хипотеза.