Определение № 22209 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22209 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 183 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20261110102733 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.140а, ал.1, вр. ал.2 ГПК, страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, която да се проведе в съдебния център по медиация при Софийския градски съд, находящ се в Софийския районен съд, с адрес: гр.

София, ***.

ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят в Софийския районен съд, с адрес: гр. София, бул.

„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204, на датата и часа за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, посочени в съобщението /призовката/, ведно с което им се връчва препис от настоящото определение.

УКАЗВА на деловодителя на състава незабавно да уведоми координатора на съдебния център за настоящото определение преди да изпрати съобщенията /респ. призовките/ до страните. Указва на деловодителя, че в уведомлението посочи обстоятелствата, изброени в чл. 41, ал. 1, т. 1-9 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация. Указва на деловодителя, че след като получи от координатора информация за определените дата и час за провеждане на информационната среща, следва да ги впише, ведно с мястото за провеждане на информационната среща, в съобщенията /респ. призовките/, да приложи към същите информация относно същността на информационната среща и на процедурата по медиация, правата и задълженията на страните, свързани с участието им в срещата и в медиацията, последиците, в случай че страните откажат да участват в информационната среща, включително и информация относно списъка на медиаторите, вписани към съдебния център при Софийския градски съд, след което следва да изпрати съобщенията /респ. призовките/, ведно с книжата и определението на съда до страните, които да уведоми страните за датата, 1 часа и мястото на провеждане на информационната среща за процедурата по медиация и по телефон.

УКАЗВА на деловодителя на състава да провери редовността на връчването на съобщенията до страните не по-късно от две седмици преди определената дата за информационна среща за процедура по медиация, като в случай че установи нередовност на връчването на съобщението, незабавно да уведоми координатора и съдията докладчик.

УКАЗВА на страните, че: Съгласно чл.140б ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават; страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството; при общо съгласие страните могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след срока, определен от съда, едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК; при постигане на споразумение производството се разглежда по реда на чл. 321, ал. 5 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

Изготвя следния проектодоклад по делото:

Предявен е иск от И. Ф. И. срещу Т. Е. И. за прекратяване на брака с развод, без съда да се произнася по въпроса за вината на съпрузите, с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на брака с развод, без произнасяне по въпроса за вината.

Ищецът твърди, че на 04.11.2006 г. е сключил брак с ответницата, който към настоящия момент е дълбоко и непоправимо разстроен поради промяна в нейното поведение, изразяваща се в емоционално отчуждение, липса на доверие, уважение и взаимност и в отказ от нормални съпружески отношения. Според него съпругата е поддържала интимна връзка с техен семеен приятел, за което съдел както от демонстрираната близост помежду им в негово присъствие, така и от съдържанието на водената между тях електронна кореспонденция. Въпреки проведените разговори и уверенията на ответницата, ищецът счита, че контактите между нея и третото лице продължават. Вследствие на поведението на съпругата здравословното и емоционалното състояние на ищеца се влошило, а отношенията между съпрузите се разстроили дотолкова, че те започнали да спят в отделни спални и на практика всеки от тях водел самостоятелен живот.

Предвид изложеното ищецът счита, че бракът е изпразнен от присъщото му съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати, без да се произнася по въпроса за вината.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който, макар да не възразява срещу искането за прекратяване на брака, оспорва изложените фактически твърдения и предявява насрещни искове с правна квалификация по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище и по чл. 53 СК относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. В отговора си ответницата твърди, че причината за влошаването на брачните отношения е поведението на ищеца, изразяващо се в неполагане на грижи за семейството и злоупотреба с алкохол. Посочва, че именно поради системната употреба на алкохол от негова страна се преместила да спи в отделна стая, тъй като той ставал агресивен и упражнявал психически тормоз над нея, изразяващ се в отправяне на обиди и обвинения в извънбрачни връзки. Ответницата отрича да е имала такава връзка, като твърди, че след като разбрала, че съпругът е инсталирал проследяващо устройство, 2 умишлено инициирала интимни разговори с посоченото от него трето лице. Освен това сочи, че ищецът поддържал многобройни извънбрачни връзки и през последните години не осигурявал достатъчно средства за издръжката на домакинството, поради което се наложило да търси финансова помощ от съседи и свои близки.

Предвид изложеното ответницата моли съда след прекратяване на брака да бъде предоставено за ползване семейното жилище и да продължи да носи брачното си фамилно име и след развода. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ищец, в качеството си на ответник по насрещните искове, е депозирал отговор, с който оспорва изложените в насрещната искова молба фактически твърдения и навежда доводи, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на него, а при условията на евентуалност – за съвместно ползване от двамата съпрузи.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК в тяхна тежест е да докажат фактите и обстоятелствата, на които основават твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

УКАЗВА на страните по брачния иск, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК следва да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, да докаже, че има жилищна нужда и че семейното жилище не може да се ползва поотделно от съпрузите.

УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 53 от СК в нейна тежест е да докаже, че при сключването на брака е променила предбрачното си фамилното име.

УКАЗВА на ищците по брачния иск, че следва да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за издаване на съдебно удостоверение, като неотносимо.

ДА СЕ ИЗИСКА по реда на Наредба № 14/2009 г. справка относно деца на страните.

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.

Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.

Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постИ. споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.

3

Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постИ. повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.

В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.

Ако страните не постИ. спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното производство.

Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.

Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.

За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към Мариана Николова на тел. ***, мобилен телефон: ***, електронна поща: [email protected], адрес: гр. София, ***, ет. 2, ст. 204.

Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищцата по насрещната искова претенция и препис от отговора на насрещната искова молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4