Акт № 150 от 02.11.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАЯ ПЕЕВА

Членове:АНЕТА ИЛИНСКА

ИВА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000121 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 44 от 20.04.2026 г. по т.д. № 27/2025 г. на Окръжен съд Плевен е осъден на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД ответникът „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД да заплати на ищеца „Симтранс“ ЕООД сумата от 28223,31 евро /равностойност на 55200 лв./ - главница, представляваща сбора от общо 23 изискуеми неплатени наеми, съгласно договор за наем от 14.09.2020 г. за периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г. и от 01.05.2023 г. до 30.09.2024 г., съгласно фактури № 100/31.07.2023 г., № 101/08.11.2023 г. и № 102/06.06.2024 г. за отдадения под наем недвижим имот, подробно описан, ведно със законната лихва върху главницата от 28223,31 евро /равностойност на 55200 лв./, считано от датата на исковата молба – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъдено „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД да заплати на „Симтранс“ ЕООД сумата от 3882,17 евро /равностойност на 7592,86 лв./, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на всяка 1 една от издадените фактури за дължимия се наем, от датата на падежа до завеждане на настоящата искова молба, както следва: върху сумата от 14400 лв. /наем по фактура № 100/31.07.2023 г./ за периода от 14.08.2023 г. до 12.02.2025 г. – в размер на 2970 лв. /равностойност 1518,54 евро/, върху сумата от 12000 лв. /неплатена част по фактура № 101/08.11.2023 г./ за периода от 22.11.2023 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 2042,86 лв.

/равностойност 1044,50 евро/, върху сумата от 28800 лв. /наема по фактура № 102/06.06.2024 г./ за периода от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 2580 лв. /равностойност на 1319,13 евро/, като за разликата над 3882,17 евро /равностойност на 7592,86 лв./ до 3901,16 евро /равностойност на 7630 лв./ предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД, като с допълнителна молба е уточнено, че решението се обжалва само в осъдителните части. Излага се, че от събраните доказателства се установява, че помещението е наето за съхраняване на селскостопанска продукция, което налага то да е сухо. Оспорва се изводът на съда, че фактура № 100/31.07.2023 г. е получена от дружеството наемател.

Сочи се, че е допуснато процесуално нарушение, като е коментирано възражението, направено от ищеца в писмената защита, че наемателят е имал самостоятелна възможност да се присъедини към електропреносната мрежа.

От представената информация от ЕРМ Запад се установява, че ищецът не е подавал искане за присъединяване на обект към разпределителната мрежа и не може да бъде вменявана вина на дружеството наемател за липсата на ел. енергия в обекта. Изложени са доводи за наличие на причинно – следствена връзка между вредоносния резултат и виновното поведение на наемодателя заради негодния за ползване обект, отдаден под наем от него, установима от събраните по делото доказателства. Необоснован е изводът за липса на предпоставки за съдебно прихващане. Възраженията са доказани от ответника, съобразно указанията на съда, а именно – по делото се е установила липсата на ел. захранване на обекта, респ. невъзможността за обдухване на складираната пшеница, вследствие на което се е покачила нейната влажност, настъпилия вредоносен резултат и като следствие заплатената санкция под формата на неустойка в посочения размер. С оглед доказаното насрещно вземане от ответника към ищеца, са налице критериите 2 за извършване на съдебно прихващане.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част.

В срока за отговор ответникът по жалба „Симтранс“ ЕООД заема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Развива подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Плевен са предявени искове от „Симтранс“ ЕООД против „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД за заплащане на сумата от 55200 лв., представляваща сбора от общо 23 изискуеми неплатени наеми, съгласно договор за наем от 14.09.2020 г. за периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г. и от 01.05.2023 г. до 30.09.2024 г., за което са издадени фактури № 100/31.07.2023 г., № 101/08.11.2023 г. и № 102/06.06.2024 г., както и за заплащане на сумата от 7630 лв., представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на всяка от издадените фактури, от датата на падежа им до завеждане на настоящото дело, както следва: върху сумата от 14400 лв. /наем от фактура № 100/31.07.2023 г./ за периода от 14.08.2023 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 2970 лв., върху сумата 12000 лв. /неплатена част от наема по фактура № 101/08.11.2023 г./ за периода от 22.11.2023 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 2080 лв. и върху сумата от 28800 лв. /наемът по фактура № 102/06.06.2024 г./ за периода от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 2580 лв., ведно със законната лихва върху посочената 3 главница от 55200 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са обстоятелства, че на 14.09.2020 г. между „Симтранс“ ЕООД и ответното дружество „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е отдал под наем за срок от 5 години недвижим имот, както следва: навес/хале, с площ 3816 кв.м., стоманобетонна конструкция, част от главен корпус, представляващ сграда с идентификатор ***, разположен в УПИ ХХХІV, с идентификатор ***, находящ се в гр. Плевен, ул. *******, с площ от 7100 кв.м.

Договореният наем за помещението е в размер на 2000 лв. без ДДС, като наемът е следвало да се предплаща авансово, за всяко шестмесечие, в срок до 5 работни дни след получаване на данъчна фактура. Последното плащане от страна на наемателя погасява задължението за м. април 2023 г. От тогава не е постъпвало никакво плащане. Ищецът е издал фактури за наемната цена, както следва: фактура № 100/31.07.2023 г. – наемна цена за м. октомври 2022 г.

– м. март 2023 г. в общ размер на 14400 лв.; фактура № 101/08.11.2023 г. – наемна цена за м. април – м. септември 2023 г. в общ размер на 14400 лв., по която е постъпило частично плащане в размер на 2400 лв., като към момента дължимият остатък възлиза на 12000 лв.; фактура № 102/06.06.2024 г. – наемна цена за м. октомври 2023 г. – м. септември 2024 г. в общ размер на 28800 лв. Претендира плащане на тези наемни вноски, ведно със законната лихва, считано от падежа по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, а именно в 14- дневен срок до датата на исковата молба.

С отговора на исковата молба са наведени следните възражения:

Дружеството наемодател е неизправна страна по договора, доколкото при сключването му е скрило информацията, че обектът не е присъединен към електропреносната мрежа. Липсата на захранване е довела до затруднения в търговската дейност на ответника. За целите на захранването е бил прокаран кабел от съседен имот, собственост на трето лице, което е спирало подаването по негово усмотрение, без да се съобразява с нуждите на наемателя.

Приложените към исковата молба данъчни фактури не са получавани от „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД и не са осчетоводени в счетоводството му.

Осчетоводена е единствено фактура № 101/08.11.2023 г., която е частично платена. По тази причина счита процесните суми за недължими, както и е недължимо претендираното обезщетение за забава. Направено е и възражение за погасителна давност, като се сочи, че наемната цена се дължи авансово за 4 всяко шестмесечие.

С допълнителната искова молба са изложени съображения, че при подписване на договора и приемо-предавателния протокол ответното дружество, след направен оглед на имота, не е направило забележки за състоянието му, и никога впоследствие не е уведомявало за проблеми или затруднения при употребата на склада. През цялото време на действие на договора складът е ползван, а от момента на сключване на договора до края на м. септември 2022 г. е заплащан дължимия наем без възражения. Твърди, че в имота има електрозахранване и монтиран контролен електромер. Спиране на електрозахранването е допускано, когато наемателят не е заплатил дължимата електроенергия. Оспорва твърдението, че приложените към исковата молба фактури не са получени от ответника.

С отговора на допълнителната искова молба се сочи, че в приемо-предавателния протокол не е посочено, че обектът е приет в добро състояние, отделно скритите дефекти и недостатъци не могат да се установят в момента на предаване на наетия имот, а стават видни в процеса на неговата експлоатация. Поддържа се твърдението, че не е имало захранване в имота, ток е предоставян от трето лице, като подаването е преустановено изцяло през 2023 г. С оглед признанието от ищеца за спиране на ел.захранването, се твърди, че ответното дружество е претърпяло вреди, изразяващи се в платени неустойки по договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 02.05.2024 г. за 5000.000 МТ пшеница, с продавач „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД и купувач „Кам 78 – Агро“ ЕООД в размер на 495000 лв. Неустойката е начислена, поради неизпълнение на договорните задължения на „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД за доставка на съответното количество пшеница, с показатели на влажност, съгласно т. 3.1. от договора. До вдигане на влажността на зърното е довела липсата на ел.захранване на обекта, съответно невъзможността за обдухване на складираната пшеница, които са довели до изменение на качествените й характеристики.

В първо съдебно заседание процесуалния представител на ищеца конкретизира, че оспорва датите на съставяне на всички документи, приложени към допълнителния отговор на искова молба – договор за покупко – продажба на селскостопанска продукция от 05.02.2024 г., уведомително писмо от 10.06.2024 г., констативен протокол от 24.06.2024 г. и издадена 5 сметка на основание чл. 84 ППЗДДС от 26.06.2024 г.

С обжалваното решение е прието, че между страните е налице договор за наем на недвижим имот, като наемателят не е изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена, поради което осъдителните искове срещу ответника са доказани по основание. Възражението за съдебно прихващане е прието за неоснователно, доколкото в имота няма данни за партида за присъединяване към електрическата мрежа или контролен електромер, обектът е отдаден под наем в това състояние със съгласието на страните, като ответникът не е направил искане за присъединяване. Същевременно, от събраните доказателства не се установява наличието на доставка в процесния склад на 5000.000 МТ пшеница, реколта 2024 г., чиято влажност да се е повишила, поради липса на ел.захранване. С оглед на това е уважен предявеният иск за заплащане на главница в размер на 28223,31 евро /равностойност на 55200 лв./, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на всяка фактура, считано от падежа до датата на исковата молба в общ размер на 3882,17 евро /равностойност 7592,86 лв./.

Разпечатката съдържа 30 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea32ceb3-33da-45f1-8343-edd7cd9ef309