Решение № 140 от 07.06.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Сандански, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Венета Бл. Петрова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100412 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и е образувано по иск, който е предявен от И. М. Д. от гр.П**** против Н. Г. Х. от гр. С****.

Ищцата сочи, че със седем броя парични преводи е дала в заем на ответника на посочени в исковата молба дати парични суми в общ размер на 4 260 лева. Твърди, че съгласно уговореното същият е следвало да й ги върне в срок до 27.09.2021 г., но не го е направил. Посочва, че многократно е отправяла покани да ответника, включително и по ел. поща, на той не е й е върнал парите. Посочва, че е подала заявление пред Санданския районен съд за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за тези суми, по което е било образувано ч.гр.д. № 1195/ 2022 год. Посочва, че по това дело заповед за изпълнение е била издадена, но ответникът е възразил срещу нея, поради което предявява настоящия иск.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че й дължи следните суми по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр. дело № 1195/ 2022 година на СРС, а именно общо сумата от 4 260 лева, дадена на заем със следните разписки: - разписка за паричен превод №0100012747107294 от 22.03.2021г. на стойност 50лв.(петдесет лева); -разписка за паричен превод №0100012782237543 от 28.03.2021г. на стойност 860лв.(осемстотин и шестдесет лева); разписка за паричен превод №0100012808949683 от 01.04.2021г. на стойност 2000 лева (две хиляди лева); - разписка за паричен превод №0100012867625265 от 10.04.2021г. на стойност 1

100лв. (сто лева); разписка за паричен превод №20100012867636718 от 10.04.2021г. на стойност 100лв. (сто лева); - разписка за паричен превод №20100012879960106 от 12.04.2021г. на стойност 1000лв.(хиляда лева); - разписка за паричен превод №20100013693047278 от 17.08.2021г. на стойност 150лв.(сто и петдесет лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 17.10.2022 год. до окончателното й изплащане. Иска от съда да осъди ответника да й заплати разноските направени в заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът не подава отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът се явява и оспорва иска изцяло.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.03.2021 год. с разписка за паричен превод № 0100012747107294 чрез „Изи Пей” ищцата превела на ответника сумата от стойност 50 лева. На 28.03.2021 год. с разписка за паричен превод №0100012782237543 също чрез „Изи Пей” ищцата превела на ответника сумата от 860 лева. На 01.04.2021 год. чрез „Изи Пей” с разписка за паричен превод № 0100012808949683 ищцата превела на ответника сумата от 2 000 лева. На 10.04.2021 год. с друга разписка № 01000128676625265 превела сумата от 100 лева. На същата дата с друга разписка по „Изи Пей” за паричен превод №20100012867636718 му превела сумата от още 100 лева. С разписка за паричен превод №20100012879960106 от 12.04.2021г. Д. превела на Х. сума в размер на 1 000лева. На 17.08.2021 год. отново чрез „Изи Пей” и с разписка за паричен превод №20100013693047278 му превела сумата от 150 лева или общо сумата от 4 260 лева.

От показанията на свидетеля P. Р., приятел на ищцата, се установява, че описаните суми Д. дала на Х. на заем, т.е с уговорката да й върне и че той не й ги е върнал и тя многократно го е канила чрез съобщения по телефона и лични разговори. Свидетелят сочи, че и той лично също е провеждал разговори с ответника, на които Х. е признавал, че дължи парите на Д. и е обещавал да й ги върне. Изложените обстоятелства се установяват и от извадки от съобщения по телефона между ищцата и ответника. Свидетелят Р. сочи още, че на 30.10.2023 год. ответникът се свързал с него и му поискал номерата на банковата сметка на Д. за да преведе паричните суми и той му ги е дал. От вносна бележка от 31.10.2023 година се установява, че на тази дата Н. Х. внесъл по банкова сметка на името на И. Д. в „Банка ДСК” АД сумата от 2 400 лева. Получаването на тази сума не се оспорва от ищцата.

Преди това, на 17.10.2022 год. ищцата депозирала заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. Х. пред РС- Пловдив за сумата от общо 4260 лева, дадени на заем с гореописаните разписки, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и за разноските по делото. Образуваното в РС- Пловдив дело било прекратено и делото било изпратено на РС- Сандански по подсъдност. В РС- Сандански било образувано под № 1105/ 2

2022 год. На 11.11.2022 год. съдът се произнесъл по заявлението и издал заповед № 704 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: сумата от 4 260,00 лева/четири хиляди двеста и шестдесет лева/ ,дължима по разписка за прием на паричен превод №0100012747107294 от 22.03.2021г. на стойност 50лв.(петдесет лева); Разписка за прием на паричен превод №0100012782237543 от 28.03.2021г. на стойност 860лв.(осемстотин и шестдесет лева); Разписка за прием на паричен превод №0100012808949683 от 01.04.2021г. на стойност 2000 лева (две хиляди лева);разписка за прием на паричен превод №0100012867625265 от 10.04.2021г. на стойност 100лв. (сто лева);Разписка за прием на паричен превод №20100012867636718 от 10.04.2021г. на стойност 100лв. (сто лева); Разписка за прием на паричен превод №20100012879960106 от 12.04.2021г. на стойност 1000лв.(хиляда лева);Разписка за прием на паричен превод №20100013693047278 от 17.08.2021г. на стойност 150лв.(сто и петдесет лева) , ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на заявлението 17.10.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 85,20 лева/осемдесет и пет лева и двадесет ст./-заплатена държавна такса и сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/заплатено адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на Н. Х. на 27.01.2023 година. На 20.02.2023 година той депозирал възражение срещу заповедта. На 20.03.2023 год. на ищцата било връчено съобщение, че ответникът бил възразил срещу заповедта. На 20.04.2023 година тя предявила настоящия иск.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение. В настоящия случай, посочените предпоставки са налице, поради което съдът приема предявения иск за допустим.

Предявеният иск е основателен:

От доказателствата по делото се установи, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ищцата е предала на ответника суми в общ размер на 4 260 лева, а той не изпълнил задължението си да й ги върне, поради което дължи връщане на сумите. Установи се, че в хода на делото - на 31.10.2023 год. той е върнал сумата от 2 400 лева, поради което дължи връщане на остатъка от 1 860 лева. Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен в частта до сумата от 1860 лева, който следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли.

За пълнота на изложението съдът намира, че следва да допълни, че ответникът не доказа, че плащането на сумата от 2 400 лева е било в резултат на принуда от ищцата и от свидетеля Р..

Ответникът ще следва да плати на ищцата и направените по настоящото дело 3 разноски в пълен размер, независимо от частично уважения размер на иска, тъй като погасяването на задължението в частта за сумата от 2 400 лева е настъпило в хода на делото, т.е. след подаване на исковата молба и ответникът дължи възстановяване на направените по вина на ответника разноски по делото, тъй като с поведението си и отказът да върне заемната сума е станал повод за завеждане на делото. В случая направените от ищцата разноски в настоящото производство възлизат на 900 лева, от които 300 лева за внесена държавна такса и сумата от 600 лева за разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно ТР № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС – т. 12 съдът присъда в тежест на ответницата и разноските на ищцата, направени като заявител в заповедното производство в размер на 85,20 лева за платена държавна такса и сумата от 600 лева, разноски за платено адвокатско възнаграждение или общо сумата от 685,20 лева.

Водим от горното и на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Х. с ЕГН **********1 с постоянен и настоящ адрес в гр. С****, ул.”П****” № **, че дължи на И. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П***, ул.”П****” № ** следната сума по заповед № 704 за изпълнение на парично задължение, издадена на 11.11.2023 година по ч.гр.д. № 1195 от 2022 година по описа на Районен съд – Сандански, а именно: сумата от 1 860 лева (хиляда осемстотин и шейсет) лева, дължима по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 17.10.2022 год. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ к а т о НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в останалата му част над уважения размер от 1 860 лева (хиляда осемстотин и шейсет) лева до претендирания размер от 4 260,00 лева (четири хиляди двеста и шестдесет) лева, дадени на заем с разписка за прием на паричен превод №0100012747107294 от 22.03.2021г. на стойност 50лв.(петдесет лева); -разписка за прием на паричен превод №0100012782237543 от 28.03.2021г. на стойност 860лв.(осемстотин и шестдесет лева);разписка за прием на паричен превод №0100012808949683 от 01.04.2021г. на стойност 2000 лева (две хиляди лева); - разписка за прием на паричен превод №0100012867625265 от 10.04.2021г. на стойност 100лв. (сто лева); - разписка за прием на паричен превод №20100012867636718 от 10.04.2021г. на стойност 100лв. (сто лева);- разписка за прием на паричен превод №20100012879960106 от 12.04.2021г. на стойност 1000лв.(хиляда лева); разписка за прием на паричен превод №20100013693047278 от 17.08.2021г. на стойност 150лв.(сто и петдесет лева).

ОСЪЖДА Н. Г. Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. С****, ул.”П****” № ** да заплати на И. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П****, ул.”П****” № *, сумата от 900 (деветстотин) лева, за направените разноски в настоящото производство, както и сумата от 685,20 лева (шестстотин осемдесет и 4 пет лева и 20ст.) за направените разноски в заповедното производство по гр. дело № 1195/ 2022 година.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

5