Решение № 142 от 10.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Свиленград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100128 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. С., с която са предявени срещу „МИКРО КРЕДИТ” АД кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1/. Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за обявяване по отношение на ответника „МИКРО КРЕДИТ” АД, че сключените между него и ищеца С. Н. С. Договор за заем Microcredit № 905200203683 от 20.11.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9052-00203683 от 20.11.2024 г. са нищожни, поради противоречие със закона и в частност – с императивна разпоредба на ЗКП;

2/. Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника „МИКРО КРЕДИТ” АД да заплати на ищеца С. Н. С. сумата 338,82 евро (662,67 лева), като платена без основание, с оглед нищожността на сключените между страните Договор за заем Microcredit № 9052-00203683 от 20.11.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9052-00203683 от 20.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на искова молба – 06.04.2026 г. до окончателно й заплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 20.11.2024 г. между ищеца С. Н. С.

(кредитополучател) и ответника „МИКРО КРЕДИТ” АД (кредитор) бил сключен Договор за заем Microcredit № 9052-00203683, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 4 000,00 лв., при годишен лихвен процент 40,48% и годишен процент на разходите 48,90 %.

На същата дата - 20.11.2024 г. между ищеца С. Н. С. и ответника „МИКРО КРЕДИТ” АД бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 905200203683, по силата на който бил предоставен пакет „Комфорт“, включващ: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; Безплатно внасяне на вноските от името и за сметката на Клиента по банковата сметка на МИКРО КРЕДИТ АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Договорена била цена на пакета допълнителни услуги „Комфорт“, платима за срока от 18 месеца, при месечна вноска в размер на 282,72 лв., с падеж всяко 4-то число на месеца.

Към момента на подаване на исковата молба ищецът бил платил вноски по договора 1 за заем и договора за допълнителни услуги в общ размер на 2383,99 евро (4662,67 лв.).

Ищецът твърди, че договорът за заем бил нищожен, поради това, че посоченият в него ГПР не бил реален, тъй като не включвал таксата за допълнителни услуги в размер на 5088,96 лв., която представлявала пряк разход по кредита. Не било упоменато в договора кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. По този начин не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че клаузата, уреждаща таксата допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към Договора за заем, била нищожна и като уговорена в противоречие с добрите нрави, тъй като целта на тази договорна клауза била да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, заобикаляща изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Клаузата за допълнителни услуги била нищожна и поради това, че била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Поради изложеното ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „МИКРО КРЕДИТ” АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Ответникът посочва, че уговореният в договора ГПР отговарял на законовите изисквания, но дори да се приемело, че същият надхвърля допустимия размер по чл.19, ал.4 от ГПК, то правната последица от това щяло да бъде единствено нищожността на клаузата за ГПР, но не и недействителност на целия договор. Посочва, че дори да се приемело, че уговорения пакет допълнителни услуги бил свързан с усвояване и управление на кредита, то нищожни щели да се самите услуги, но не и договора за заем. Относно осъдителния иск ответникът посочва, че същият е неоснователен, тъй като договорът за заем отговарял на всички нормативни изисквания на ЗПК.

По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства е видно, че на 20.11.2024 г. е сключен Договор за заем Microcredit № 9052-00203683 между ищеца С. Н. С., като „заемополучател“, и ответника „МИКРО КРЕДИТ” АД, като „заемодател“, с параметрите, посочени в исковата молба: Общ размер на заема: 4000,00 лв.; Обща сума за погасяване:

5401,62 лв.; Срок на договора: 18 месеца; Дата на първо плащане: 04.01.2025 г.; Фиксиран лихвен процент: 40,48%; ГПР: 48,90%; Лихвен процент при просрочие: ОЛП + 10%;

Разходи, дължими при неизпълнение на договора: няма; Брой погасителни вноски: 18;

Погасителна вноска: 300,09 лв. Към договора за заем е приложен погасителен план, с изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число крайната падежна дата - 04.06.2026 г.

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства е видно, че на същата дата 20.11.2024 г. страните са сключили и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00203683, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1/. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2/. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по неговата сметка в Микро Кредит АД; 3/. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4/. Разглеждане до минути; 5/. Преференциално обслужване; 6/. Право за участие в специални промоции. Видно от договора, допълнителните услуги се предоставят като допълнение към договора за заем и след изрично заявено съгласие от страна на клиента. За т.нар. „допълнителни услуги“ е договорено възнаграждение, платимо на 18 вноски, всяка в размер на 282,72 лв., с падежни дати, съответни на падежните дати по договора за заем, видно от приложения „График на плащанията към договори за заем и услуги Microcredit 9052-00203683“.

Не се спори, че кредитът по договора за заем е изцяло усвоен, а и това е удостоверено 2 с подписването на договора от ищеца.

По делото са представени платежни документи, от които е видно, че ищецът е заплатил в полза на ответника в периода 13.01.2025 г. – 08.09.2025 г., с осем парични превода, сума в общ размер на 4662,67 лева. Това обстоятелство също не е спорно между страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед събраните по делото писмени доказателства се установи, че страните са обвързани от договор за заем, който несъмнено е потребителски – „заемополучателят“ по него е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а „заемодателят“ е небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП.

Процесният договор за заем отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като за него са приложими освен правилата на този закон, но и правилата на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съдът счита, че в процесния договор за заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 48,90 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/. От съдържанието на договора не става ясно как е изчислен този ГПР и какво включва, както и дали в ГПР по договора за заем се включва и възнаграждението за допълнителни услуги, за което заемополучателят се е задължил да заплаща месечни вноски, заедно с месечните вноски по заема.

При тълкуване на клаузите на процесния договора за заем и на договора за допълнителни услуги, съдържащи препратки един към друг, съдът достига до извода, че, се касае за едно кредитно правоотношение. Очевидно е, че договорът за допълнителни услуги договор няма самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с договор по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един.

Т.е. основният договор заем и допълващия го договора за допълнителни услуги следва да се разглеждат като едно кредитно правоотношение, по което ищецът е потребител, още повече, че в самия договор за допълнителни услуги е посочено, че той се сключва „като допълнение“ към договора за заем и че вноските по него се дължат заедно с вноските по договора за заем и на същата падежна дата.

Ето защо, предвиденото в договора допълнителни услуги възнаграждение следва да се включи в ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като това несъмнено е разход по кредита. В настоящия случай, в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че договорът е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Предвид горното предявеният главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК - за прогласяване на нищожността на Договор за заем Microcredit № 9052-00203683 от 20.11.2024 г . и на свързания с него Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 905200203683 от 20.11.2024 г., поради противоречието им със закона, е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. Т.нар. „чиста стойност“ на процесния кредит е 4000,00 лева, съставляващи усвоената главница. Установи се по делото, че ищецът е платил на ответника 3 общо 4662,62 лева, тоест чистата стойност на кредита е надхвърлена със сумата 662,67 лева.

С оглед на това и предвид недействителността на договора за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги към него, представляващи едно кредитно правоотношение, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата 338,82 евро (662,67 лева), представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, каквито претендира. Направените от ищеца разноски по делото се установиха в размер на 770,12 евро, включващи сумата 136,03 евро - държавна такса и сумата 634,09 евро – адвокатско възнаграждение, които следва да му се заплатят от ответника.

Ответникът е направил възражение за намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатска защита, направени от ищеца, което съдът намира за неоснователно. Между размера на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и усилията на защитата при упражняването на процесуалните му права няма значително несъответствие. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед правната и фактическата сложност на делото, поради което същото не следва да бъде намалявано, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, по предявения от С. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

*********, ул. „*****“ № *, ет.*, ап.**, срещу „МИКРО КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, нищожността на сключените между страните Договор за заем Microcredit № 905200203683 от 20.11.2024 г. и свързания с него Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9052-00203683 от 20.11.2024 г., поради противоречието им със закона.