Решение № 3142 от 22.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100505583 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20113792 от 22.01.2024г., постановено по гр.дело №2869/2014г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, е отхвърлен предявения от Н. Б. П. с ЕГН:********** /конституирана на мястото на починалата в хода на процеса ищца Б. Х.а Т. с ЕГН:**********) срещу А. А. Т. с ЕГН:5303036315 /починала на 14.07.2024г. по време на процеса във въззивната инстанция и оставила за единствени наследници другите двама ответници/, Б. Г. Т. с ЕГН:********** и М. Г. Т. с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато, че Н. Б. П. е собственик на целия процесен имот, представляващ ТАВАНСКА ГАРСОНИЕРА, находяща се в гр.София, ул.****, с площ от 35 кв.м., при съседи: калкан, коридор, таванска стая, двор, заедно със съответните идеални част от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрена със заповед №РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, на основание наследство от Б. Г. Т. и Б. Х.а Т., като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на ищеца. Отхвърлено е и искането за отмяна на нотариален акт №121, том II , рег.№5009, дело №288 от 17.12.2002г. на нотариус Г.Й.-Д., №343 на Нот. Камара,на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

С решение №20119120 от 26.03.2024г. по същото гражданско дело на СРС, 26 състав, е оставена без уважение молбата на ищцата за допълване по реда на чл.250 ГПК на решение 1

№20113792 от 22.01.2024г.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата Н. Б. П.. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановено от незаконен съдебен състав- липсва протокол за избор на съдиятадокладчик, постановил решението, както и на предходните съдии-докладчици по делото.

Твърди, че решението е неточно и непрецизно относно самоличността на първоначалния ищец и описанието на процесния имот. Според жалбоподателката по делото е установено правото и на собственост върху 5/6 идеални части от процесния имот, а строежът на същия бил извършен изцяло от родителите и приживе. Позволителният билет и разрешението за строеж били отменени с влязло в сила решение на СРС по гр.д.№14567/1981г., което не било обсъдено то първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение.

Одобреният архитектурен проект бил отменен с решение №2622/16.09.1981г. на ВС на РБ.

Твърди също така, че процесуалният представител на ответниците адв.С. Х. на 26.05.2022г. закупил процесния имот от Т.Д.Г., която не била собственик и съставила документи с невярно съдържание, за което била сезирана прокуратурата. Сочи наличието на висящо гражданско дело по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС относно същия имот срещу процесуалния представител на ответниците С. Х., както твърди че последният е лично заинтересован от изхода на настоящото дело и поради това следва да бъде отстранен заради конфликт на интереси, а ответниците да си посочат друг процесуален представител.

Твърди и че обжалваното решение е необосновано, тъй като липсват отделни мотиви относно правото на собственост и упражняването на фактическата власт върху имота с оглед спецификата на иска с правно основание чл.108 от ЗС. Жалбоподателката- ищца заявява изрично, че лично владее процесния имот от над 10 години и поради това не иска връщането му. В тази връзка жалбоподателката твърди, че следва съдът да прецени дали тя да не предяви иска си на основание чл.75 или чл.76 от ЗС, тъй като владее имота, а ответниците „чрез злоупотреба с право, реално пречат на владението“. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на СРС за разглеждане от друг състав на първостепенния съд, алтернативно- уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, или признаване правото и на собственост върху 5/6 идеални части. Не претендира разноски.

Въззиваемите ответници, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна и молят решението на СРС да бъде потвърдено. Поддържат, че обжалваното решение е валидно, допустимо е правилно. Твърдят, че ищцата не е собственик на процесния имот, което е установено с влязло в сила решение в производство за съдебна делба, а имотът е възникнал чрез реализиране на учредено право на строеж в полза на брата на ищцата и поради това последната не е наследила никаква част от правото на собственост.

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Постъпила е в срок и въззивна жалба /наименована „частна жалба“- л.57 от делото/ от ищцата срещу решение №20119120 от 26.03.2024г. по горепосоченото гражданско дело на 2

СРС, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата и за допълване по реда на чл.250 ГПК на решение №20113792 от 22.01.2024г. Изложените доводи са идентични с тези във въззивната жалба срещу основното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че обжалваните решения са недопустими като постановени по непредявен иск, а предявеният иск, с който съдът е сезиран, но не е разгледан с обжалваните решения е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му срещу ответниците А. А. Т. /починала на 14.07.2024г. по време на процеса във въззивната инстанция и оставила за единствени наследници другите двама ответници/, Б.

Г. Т. и М. Г. Т..

Производството е образувано по предявен от Б. Х.а Т. /починала по време на процеса и на нейно място конституирана жалбоподателката Н. Б. П./ срещу А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, неправилно квалифициран и разгледан от първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл.108 от ЗС предвид изричните твърдения на ищцата в исковата молба и уточняваща молба от 20.12.2023г. на л.332-340, том 2 от първоинстанционното производство, че ищцата владее лично процесния имот, относно недвижим имот, представляващ ГАРСОНИЕРА, находяща се в гр.София, ул.****, с площ от 35 кв.м., при съседи: калкан, коридор, таванска стая, двор, Направено е и искане за отмяна на нотариален акт №121, том II, рег.№5009, дело №288 от 17.12.2002г. на нотариус Г.Й.-Д., №343 на Нот.Камара, на основание чл.537, ал.2 ГПК.

С представеното по делото /л.39, том 1 от първоинстанционното производство/ и надлежно вписано в СВ заявление от 10.11.1973г. първоначалната ищца Б. /Б./ Х.а Т. и съпругът и Б. Г. Т., в качеството си на собственици на апартамент на партерния етаж на сградата в гр.София, ул.****, ведно с ¼ идеална част то тавана, общите части и дворното място в което е построена сградата, са заявили съгласието си и са отстъпили безвъзмездно на сина си Г.Б. Т. по реда на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ/отм./, правото да надстрои притежаваното от тях таванско помещение в самостоятелно таванско жилище, съобразно утвърден архитектурен проект. По делото са представени позволителен билет от 05.12.1973г. /л.40, том 1/ и акт за узаконяване от 26.12.1980г. /л.43, том 1/ на построената гарсониера. Към този момент процесният имот е станал собственост на Г.Б. Т. и съпругата му А. А. Т., като построен по време на брака между тях.

След смъртта на Г. Т., на 20.12.2002г. преживялата съпруга А. Т. и дъщеря му М. Г. Т.

3 даряват на сина му и техен съсобственик /син на първата и брат на втората от тях/ Б. Г. Т. собствените си идеални части от имота с представения по делото /л.64, том 1/ нотариален акт №137, том 2, рег.№5076, дело №303/2002г. на нотариус Г.Д. №343 на Нот.камара.

На 13.08.2010г. с представения по делото договор за покупко- продажба под формата на нотариален акт №45, том 5, рег.№23925, дело №842/2010г. на нотариус Р.Д. №274 на Нот.камара Б. Г. Т. продава процесния имот на третото за настоящия спор лице Т.Д.Г..

Исковата молба по настоящото дело е заведена на 20.01.2014г. и вписана в СВ-АВСофия на 19.08.2014г., към който момент процесният имот е собственост на трето за спора лице- Т.Д.Г..

Следователно към датата на завеждане на исковата молба за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване право на собственост върху процесния имот срещу ответниците А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т.. Такъв интерес е съществувал по отношение на лицето, легитимиращо се като собственик към този момент- Т.Д.Г., но иск срещу нея не е предявен.

Отделно от изложеното, с влязло в сила на 30.04.2020г. решение

№206132/01.09.2017г. на СРС по гр.д.№25608/2010г. на СРС, 73 състав /потвърдено с решение от 05.06.2019г. по в.гр.д.№12543/2018г. на СГС, IV-Д въззивен състав и недопуснато до касационно обжалване в частта относно процесния имот с определение №211/30.04.2020г. по гр.д.№325/2020г. на ВКС, Първо ГО/, е отхвърлен предявен от ответниците А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. срещу Н. Б. П. иск за извършване на съдебна делба на процесния имот, тъй като никоя от страните не притежава право на собственост върху имота.

Предвид гореизложеното обжалваните решения следва да бъдат обезсилени като постановени по непредявен иск, а производството по делото по предявения недопустим иск прекратено.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №20113792 от 22.01.2024г. и решение №20119120 от 26.03.2024г., постановени по гр.дело №2869/2014г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5