Решение № 375 от 21.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20253110200729 по описа за 2025 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на дружеството против наказателното постановление, с което е наложено административно наказание имуществена санкция.

В жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

АУАН е незаконосъобразен, защото е съставен в присъствието само на един свидетел, а не – поне двама, като се акцентира, че в настоящия казус свидетелят не е очевидец на извършеното нарушение. Сочи се като нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от обстоятелствената част на наказателното постановление не става ясно каква е датата на нарушението. Посочени са датата 30.04.2024г. като дата, на която дружеството е следвало да извърши проверка и дата 29.04.2024г. – датата, на която водачът не е ползвал почивката.

Съобразно ЗАНН не съществуват продължаващи нарушения и ако се твърдят отделни деяния, то е следвало всяко от тях да бъде квалифицирано като отделно нарушение.

От посочения час на нарушението не става ясно къде се е намирало МПС по време на извършване на нарушението, твърдяно с НП е защо се приема, че именно на визираната в АУАН и НП дата е извършено нарушението, при положение, че организацията на работа е следвало да бъде извършена много преди превоза. Липсата на дата на нарушението препятства възможността да се определи началния момент на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

В НП не се съдържа и описание на нарушението , като не става ясно кое точно свое задължение не е изпълнило санкционираното лице и дали нарушението се дължи на липса на организация на работа от страна на дружеството или на виновно поведение на водача.

В НП са посочени общи разпоредби от Регл. 561/2006г., като в чл.10 §2 се съдържа препратка към друг Регламент, като може единствено по пътя на тълкуването да се прави 1 извод каква е била волята на наказващия орган. Освен правилно правно квалифициране на нарушението, липса и словесно изписване на същото. Не става ясно какво точно е нарушението , извършено от водача, тъй като същият е ползвал „прекъсване“ , при което е възможно до е бил „на разположение“, „друга работа“, „почивка по време на работа“ и др.

Съществено е и нарушението на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като е посочена санкционната норма на чл.104 ал.1 от ЗАвП, тъй като в тази норма не се съдържат основания за санкциониране на дружеството за „неизвършване на редовни проверки“.

Изразява се и позиция, че не е обсъдено дали е налице хипотеза на чл.28 от ЗАНН, като е налице единствено бланкетно посочване, че не е налице такава хипотеза. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат доводите за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е изразил становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През 2024г. служители към ОО “АА” Варна, сред които св. К., извършили комплексна проверка на „Никмар Транс“ ООД, при която били проверени документи по повод извършвани превози.

При проверката от служителите на ОО “АА” Варна било прието за установено, че превозвачът „Никмар Транс“ ООД не е извършвало редовни проверки за установяване спазването на Глава 2 от Регл. 561/2006г. в частта относно намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа. Прието било , че водач Г.П.С. е управлявал превозно средство - влекач „Ман“ с рег.№*** с монтиран дигитален тахограф , като за 24- часовия период на управление, започващ от 06,58 часа на 29.04.2024г. не е ползвал намалена дневна почивка от най- малко 9 последователни часа, като е ползвал прекъсване от 6 часа и 52 минути, като намалението на намалената дневна почивка е от 2 часа и 8 минути.

В съставен на 01.10.2024г. акт за установяване на административно нарушение св. К. вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.

Акт №344055 бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му. В срок по преписката не постъпили и допълнителни възражения.

Впоследствие на 10.12.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.10 §2 изр.2 пр.2 от регл. 561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП

2 и дружеството било санкционирано с предвиденото административно наказание в чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. К., както и приложените по административонаказателната преписка и делото доказателства- извлечение от тахограф; пътен лист; справка за нарушител; книга за инструктаж; инструкции; декларация от Георги Стоянов и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе основателността на част от възраженията, наведени с жалба а и поддържани в съдебно заседание.

Така, от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой е собственика на визираното в тях превозно средство, нито кой е превозвача и изобщо въз основа на какви факти е направен извода, че именно "Никмар транс" ООД е лицето, което носи отговорност за организиране работата на водача Г.П.С., като не се сочи в какви правоотношения са помежду си тези лица. Не е достатъчно това да става ясно от доказателствата по делото, като защитата се гради срещу фактите, поради което описването им в АУАН и НП е дължимо, а непосочването им е съществено процесуално нарушение.

Чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр предвижда отговорност за превозвач, който организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент, като вменява в задължение на превозвача надлежно да инструктира водачите и да извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

От описаните факти не става ясно дали почивката не е спазена поради действие или бездействие от страна на превозвача. Организацията в предприятието изобщо не е била изследвана, за да се направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна.

АНО изрично е изписал, че наказва дружеството за това, че "не е извършвало редовни проверки за осигуряване спазването на глава II от Регл. 561/06". АНО дължи изписване на всички признаци на нарушението и на всички относими към тях факти, включително на тези, относими към изпълнителното деяние и към неговия субект. Липсата им ограничава правото на защита и винаги е съществено процесуално нарушение. Не става ясно от фактическа страна какво на практика е направил, или не е направил превозвачът за да осигури почивка на водача, или за да не му даде възможност да ползва регламентираната от закона почивка и по какъв начин неизвършването на проверки е довело до извършване на това нарушение.

Датата на деянието, възприета с АУАН и НП – 30.04.2024г. предполага еднократен акт на бездействие от извършване на проверка, а вмененото „неизвършване на редовни проверки“ предполага конкретизация на броя или поне на периодичността на неизвършените проверки, за да може да се осигури в пълен обем осъществяването на защита 3 срещу обвинението. Защитата се гради срещу фактите и тяхното непосочване в АУАН и в НП я ограничава, поради което процесуалното нарушение следва да се определи като съществено. Не е достатъчно тези обстоятелства да стават ясни от доказателствата, същите следва да са недвусмислено описани от фактическа страна.

Според чл. 10 § 2 от Регламент 561/06 на ЕС "Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент". В АУАН и НП обаче изобщо не се споменава дали водачът е бил в състояние да спази глава ІІ от регл.

561/06 г. Именно това е решаващо за наказателната отговорност – дали е създадена такава организация, че водачът да е бил в състояние да спази регламента, или наличната, или липсваща организация е поставила водача в невъзможност да спази този регламент. В НП не е описано от фактическа страна, че предприятието е организирало работата по такъв начин, че водачът не е бил в състояние да спази глава ІІ от регламент 561/06 г. Не са описани фактите, въз основа на който е направен този извод, а само в този случай предприятието следва да носи отговорност по чл. 104, ал. 1 от ЗАвП за липса на организация, респективно при неизвършени проверки.

Предвид горното, съдът споделя възраженията в жалбата относно неописване на нарушението, за което е наказано дружеството и НП следва да бъде отменено поради допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения.

С оглед основанията за отмяна на НП, съдът е в невъзможност да установи въз основа на какви факти е наказано дружеството и дали тези факти действително сочат на извършено нарушение.

За пълнота следва да се отбележи, че произнасянето на наказващият орган, при вписването в него единствено, че намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случай изпълва необходимото и достатъчно съдържание в тази насока на наказателното постановление и не представлява отделно , самостоятелно основание за отмяната му.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния представител на въззивното дружество, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0003398/10.12.2024г. на Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което на „Никмар Транс“ ООД е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА ОО „АА“ гр. Варна да заплати на „Никмар Транс“ ООД, ЕИК *** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5