Определение № 1768 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1768 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110204827 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от И. Д. П., ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-4332-032356 от 02.02.2026 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.

Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, настоящият състав намира следното:

Срещу жалбоподателката И. Д. П. е било издадено наказателно постановление № 25-4332-032356 от 02.02.2026 г., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са й наложени наказания глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП. От съпроводителното писмо на СДВР, а и от изложеното в жалбата става ясно, че жалбоподателката И. П. е заплатила наложената й глоба на 07.02.2026 г. онлайн. Въпреки това, на 23.02.2026 г. е била подадена жалба срещу издаденото НП, глобата по което вече е била заплатена, като се иска неговата цялостна отмяна от съда.

1

Относно възражението на наказващия орган, че жалбата била подадена извън законоустановения срок, то същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.186а, ал.6 от ЗДвП: „За връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането“, тоест с плащането на глобата на 07.02.2026 г., именно на тази дата се счита за връчено издаденото НП и от тогава е започнал да тече срокът за обжалването му. Този срок е 14 дни и е трябвало да изтече на 21.02.2026 г., което обаче е било събота – неработен ден и съгласно закона срокът изтича в първия работен ден след това, който е бил 23.02.2026 г. Жалбата е била подадена по електронен път именно на 23.02.2026 г. в 22:00:26 часа, поради което се явява подадена в срок.

Според разпоредбата на чл.79б, ал.1 от ЗАНН: „В случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата“, като именно това е сторила жалбоподателката И. П., заплащайки на 07.02.2026 г. 80 на сто от наложената й с обжалваното НП глоба. Според чл.79б, ал.2 и ал.3 от ЗАНН: „В случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.63г. Когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание по реда на чл.63б“.

Предвид цитираните законови разпореди, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление № 25-4332-032356 от 02.02.2026 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР е влязло в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането - 07.02.2026 г., поради което производството по разглеждане на жалбата в частта относно наложената глоба следва да се прекрати на основание чл.63г от ЗАНН.

Неоснователно е искането на жалбоподателката за сезиране на Конституционния съд за противоконституционност на разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, тъй като същият вече е бил сезиран от АССГ и се е произнесъл 2 с Решение № 12 от 27.11.2025 г. на КС по к. д. № 7/2025 г., с което е отхвърлил искането на Административния съд - София-град, 20-и касационен състав, за установяване на противоконституционност на чл.79б, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; посл. изм. и доп., бр. 64 от 2025 г.).

След като производството по разглеждане на жалбата в частта относно наложената глоба следва да се прекрати, то съгласно чл.79б, ал.3 от ЗАНН, делото следва да продължи само относно наложеното друго по вид административно наказание, наред с глобата, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като наказателното постановление обаче подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание по реда на чл.63б от ЗАНН, тоест по реда на съкратено съдебно производство. В този случай съдът няма право на преценка дали да проведе съкратено съдебно производство, а според чл.79б, ал.3 от ЗАНН е длъжен да го направи, като с определение обяви, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и в мотивите на решението приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят. В този случай и съгласно разпоредбата на чл.63б, ал.6 от ЗАНН, съдът единствено може да намали размера на наложеното административно наказание временно лишаване от право да се управлява МПС или да отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон – в частта относно наложеното административно наказание временно лишаване от право да се управлява МПС, ако евентуално не е предвидено такова наказание за извършеното нарушение. В случая обаче съдът намира, че липсва правен интерес и е абсолютно необосновано делото да се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание и то задължително по реда на съкратено съдебно производство, при което нарушението се приема за доказано и единствената възможност на съда е да намали размера на наложеното административно наказание временно лишаване от право да се управлява МПС, тъй като това наказание е във фиксиран абсолютен размер и няма как същият да бъде променян от съда. Според чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 3 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“, поради което наказанието лишаване от право да се управлява МПС е във фиксиран размер от 6 месеца.

Правен интерес за разглеждане на делото относно наложеното административно наказание временно лишаване от право да се управлява МПС щеше да има, само ако същото не беше фиксирано и е било наложено в размер над минималния или въобще не е предвиден такъв вид наказание за това нарушение, както и когато има възможност за неговото налагане без това наказание да е задължително, но случаят не е такъв. За нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП има предвидено задължително наказание лишаване от право да се управлява МПС и то е във фиксиран размер. Предвид на това е абсолютно безпредметно и неоправдано делото да се разглежда в открито съдебно заседание, да се призовават страните, да се правят разноски, за да се стигне до решение на съда, с което той е длъжен да приеме за доказано нарушението, а в същото време няма право да намалява размера на кумулативното наказание, понеже той е фиксиран. Предвид на това липсва и правен интерес от самото обжалване, с оглед законовата невъзможност за промяна на размера на кумулативното наказание.

Въз основа на изложеното до тук съдът приема, че образуваното НАХД № 4827/2026 г. по описа на СРС, НО, 99 състав следва да бъде прекратено на основание чл.63г от ЗАНН, тъй като относно наложената глоба е налице плащане, а относно кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС липсва правен интерес, понеже размерът на същото няма как да бъде намален от съда.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63г от ЗАНН, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от И. Д. П., ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-4332-032356 от 02.02.2026 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, 4 на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 4827/2026 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателката И. Д. П. и на наказващия орган - Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5