Решение № 549 от 08.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Враца, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20261420102406 по описа за 2026 година

Делото е образувано по предявен на 26.03.2026 г. от ”АПС Бета България”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.”България”№81В,представлявано от управителите Х. М. и П. В.,чрез юк.Б. Т.,против В. Й. Т. с ЕГН ********** от ******** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага,че между ответницата и ”Кредисимо”АД с ЕИК ********* бил сключен договор за потребителски кредит №******* от 12.12.2019 г. по електронен път по силата на ЗПФУР,по силата на който ответницата била получила сумата от 1 000 лв.,като следвало да върне дванадесет вноски от по 102.47 лв. до 20.12.2020 г..Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40%,както и ГПР в размер на 48.21%.

На същата дата ответницата била сключила и договор за предоставяне на поръчителство с ”Ай Тръст”ЕООД,което се било задължило да сключи договор с кредитора и да отговаря пред него за задълженията по договора за кредит солидарно с ответницата.На същата дата бил сключен и договор за поръчителство.

1

Ответницата не била изпълнила,”Ай Тръст”ЕООД било изпълнило вместо нея/на 23.02.2021 г./ и било встъпило в правата на кредитора по договора за потребителски кредит.

С договор за цесия от 02.03.2021 г.,”Ай Тръст”ЕООД било прехвърлило правата си на ищеца.

Ищецът бил поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По ч.гр. дело №3674/2025 г. на РС Велико Търново,заповедта за изпълнение била връчена при приложение на чл.47 ал.5 от ГПК.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 439.41 евро главница,ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на главницата,226.61 евро мораторна лихва върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. до 30.10.2025 г..

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата е представила отговор,чрез особен представител адв.М. Г. от АК Враца.Оспорва иска като неоснователен.Ищецът не бил доказал,че ответницата била кандидатствала за отпускане на кредит и за предоставяне на поръчителство.Не се установявало и предоставянето на заемната сума.Евентуално,договорът за потребителски кредит бил недействителен,поради недействителност на клаузата за предоставяне на обезпечение.Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следвало да се включи към ГПР,при което същият надвишавал законоустановения максимален.В този смисъл,ГПР бил посочен неправилно.Вкл. не били посочени изрично,ясно и конкретно разходите,отчетени при формиране на ГПР.Заявява и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради противоречие с добрите нрави - нееквивалентност на престациите.Не било доказано и твърдението,че ”Ай Тръст”ЕООД било изпълнило вместо ответницата.Освен това,”Ай Тръст”ЕООД е следвало да заяви претенциите си към ответницата в 6 м. срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.Ищецът не бил доказал и уведомяване на ответницата за цесията,връчването на исковата молба чрез особен представител не можело да се приеме за уведомяване.

2

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1144/12.12.2025 г.,Съдът е разпоредил ответницата да заплати на ищеца следните суми : 859.42 лв. главница по Договор за потребителски кредит №2141808 от 12.12.2019 г. със заемодател „Кредисимо“ЕАД с ЕИК *********;законната лихва върху главницата от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на главницата;443.22 лв. мораторна лихва върху главницата в размер на законната лихва за периода от 21.12.2020 г. до 30.10.2025 г.; направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 24.63 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 150 лв..

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.С разпореждане от 11.03.2026 г.,ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумите.

Горното е видно от ч.гр. дело №3674/2025 г. по описа на РС Велико Търново.

Видно от представените по делото/на стр.стр.6-22/ договор за потребителски кредит №2141808/12.12.2019 г., приложение №1 към договора,Общи условия за предоставяне на кредити,СЕФ и извлечение от сметка,”Кредисимо”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,е предоставило на ответницата заем в размер на 1 000 лв.,с фиксиран лихвен процент 40,с ГПР 48.21 и с краен срок на погасяване 20.12.2020 г..

Страните по договора са уговорили ответницата да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора,като осигури поръчителство от трето,одобрено от кредитора, юридическо лице.

Видно представените по делото/на стр.стр.23-31/ договори за поръчителство/сключен между Кредисимо и ”АЙ Тръст”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София/ и за предоставяне на поръчителство /сключен между АЙ Тръст и ответницата/,АЙ Тръст се е задължило да отговаря солидарно с ответницата за изпълнението на всички задължения на последната, възникнали съгласно договора за кредит,както и за всички последици от неизпълнението,при ред и условия,подробно уговорени в 3 съответния договор,срещу възнаграждение от 891.60 лв.,платимо на вноски,с падежи,съвпадащи с падежите на вноските по договора за потребителски кредит.

Видно от представените по делото/на стр.стр.32-40/ договор за цесия от 02.03.2021 г. и уведомление, Кредисимо и АЙ Тръст са цедирали на ищеца свои вземания по договори за кредит,съгласно приложение.Ищецът е изготвил уведомление до ответницата/от представеното по делото не личи да е било връчено на ответницата/.

По тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим,като предявен в срок от валидно представляван правен субект с интерес.Разгледан по същество,искът е частично основателен.

Съдът е докладвал делото,като е приел,че между страните не са налице безспорни факти и обстоятелства.

Ищецът е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за потребителски кредит,вкл. за усвояването на кредита.На следващо място е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за предоставяне на поръчителство и на договор за поръчителство/като основание за плащане вместо ответницата/.На последно място е следвало да ангажира доказателства за цедиране на задълженията на ответницата по договора за кредит.

Ищецът е представил годни писмени доказателства-договори за кредит,за предоставяне на поръчителство,за поръчителство и за цесия.Договорите са били сключени по електронен път,затова съдът приема като доказателство за сключването им/предвид оспорването на особения представител/ доказателството за превеждането на сумата на ответницата.

При проведеното от ищеца доказване,ответницата е следвало да докаже изпълнение по договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство.

Съдът е посочил,че служебно ще провери за наличие на неравноправни клаузи в договорите,при констатирането на такива ще следва да се приеме,че ответницата не дължи повече от главницата по договора за кредит.

Съдът констатира такива клаузи:

С ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК,спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за 4 потребителския кредит,в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора,уредени в гл.III чл.чл.10 и 11.

Следователно ответницата се ползва от регламентацията на потребителската закрила,уредена в Закона за защита на потребителите – аргумент от чл.24 от ЗПК,във връзка с чл.чл.143-148 от ЗЗП.

СЕС многократно е подчертавал,че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика,като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Доколкото ответницата е страна по договорите за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, същата винаги има интерес да установи дали договорите са действителни или не,дори и всички задължения по тях да са платени - в този смисъл т.2 на ТР №8/ 2012 г. на ВКС.

Заемодателят Кредисимо е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ,като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Ответницата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова,т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК.Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК.При преценка съдържанието на договора за кредит,Съдът намира, че е налице недействителност на договора на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Доколкото ответницата-длъжник има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 във връзка с т.12 от ДР на ЗЗП,същата се ползва със законоустановената потребителска закрила,регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.т.7-9,договорът за потребителски кредит е недействителен.Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора формално отговаря на изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.1-9,11 и 12 от ЗПК - сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място на сключването,вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването му,размер на лихвен процент,информация относно размера,броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр..

В процесната хипотеза,Съдът намира,че ГПР по договора за 5 потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени,тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума.Съгласно §1 т.1 от ЗПК,към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Видно от договора,в случай,че в посочения в същия срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение,то ще се счита,че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следва да се отбележи,че възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство,макар и сключен с лице, различно от кредитора,е пряко свързан с договора за потребителски кредит разход и следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.В този смисъл сключването на договор за възлагане на поръчителство е допълнителна услуга за потребителя,която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.