Решение № 125 от 05.05.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 72/2023
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 05.05.2023
- Състав
- Татяна Андонова, Петър Пандев, Божана Манасиева
Цитирани разпоредби
- чл. 144а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 155, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.216, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Благоевград, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Андонова
Членове:
Петър Пандев
Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора С. Й. А. като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600072 по описа за 2023 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протест от Районна прокуратура – Благоевград, срещу присъда №61/07.12.2022 г., постановена по НОХД №1255/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. РС приел, че фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не е спорна. Същият не поставил под съмнение и приетото като пълно, вярно и безпристрастно дадено заключение по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, Независимо от това първата инстанция счела, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК не било доказано по несъмнен и категоричен начин. В тази насока същата споделила възражението на защитата за това, че в по-голяма част от периода, който се квалифицира като инкриминиран такъв, действително касаел време, в което не е било криминализирано престъпление като процесното с НК и затова, дори и да се приело, че подсъдимият е извършил описаните и вменени му действия, те не били съставомерни и той не можел да носи за тях наказателна отговорност по чл. 144а, ал. 1 от НК. Такива били описаните действия на подсъдимия за времето от 14.01.2019 год. - 20.01.2019 год., включително, когато на практика в правния мир не съществувало престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК. Тази 1 правна норма станала част от НК на РБългария със ЗИДНК, публикуван в ДВ, бр. 16/19 год. на дата 22.02.2019 год. и на практика започнала да действа именно след нея. При това положение и по аргумент на чл. 304, пр. последно от НПК, след като поведението на подсъдимия в посочената първа част на инкриминирания период не представлявал престъпление по аргумент на чл. 3 от НПК, то подсъдимото лице следвало да се признае за невиновно и оправдае за извършване на некриминализираното в същия период деяние по чл. 144а, ал. 1 от НК.
Заедно с това РС констатирал, че след изключване на деянията от първата част на инкриминирания период /14.01.2019 год. - 20.01.2019 год./, които били несъставомерни, на практика оставали вменени на подсъдимия само две други отделни негови деяния за дати 02.05.2019 год. и 16.12.2019 год. Съгласно нормата на чл. 144а, ал. 1 от НК обаче, за престъпление по този нормативен текст се счита само системното следене на другиго, когато това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни, ако извършеното не представлява потежко престъпление. Това обстоятелство налагало извода, че в казуса липсвал един от основните елементи на фактическия състав на престъплението по чл.
144а, ал. 1 от НК, а именно “системност“ на следенето.
Първоинстанционният съд приел в мотивите си, че от обективна страна не се доказвало извършване на престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК, от подсъдимото лице конкретно за дата 02.05.2019 год., тъй като описаното поведение на дееца в обвинителния акт само по себе си пък не покривало от обективна страна квалификацията “следене“ по смисъла на дефиницията по чл. 144а, ал. 2 от НК – действията на Г. Н. на 02.05.2019 год., около 09:00 часа, не онагледявали заплашително поведение и нямали заплашителен характер към пострадалата нито за нея самата /за живота и/или здравето й/, нито за нейни ближни.
Горните изводи на РС били неправилни. Престъплението по чл. 144а, ал.
1 от НК се явявало едно такова, макар и на системно извършване, при което изпълнителното деяние се изразявало в многократно повтарящо се еднородно деяние, като именно тази системност е въздигната в обективен признак на основния състав, т.е. три или повече пъти, което обуславяло престъплението като усложнена престъпна дейност. Именно поради тези особености както наказателно-правната доктрина, така и съдебната практика на ВКС (Р № 96 от 19.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 301/2016 г., II н. о., НК; Р № 630 от 09.11.1995 г. по н. д. № 582/95 г., II н. о.) последователно приемали, че когато по време на извършване на самата усложнена престъпна дейност (в която са включени и престъпленията на системно извършване) са действали различни наказателни закони, се прилагал онзи от тях, който е бил в сила при нейното довършване. Ето защо и в случая към датата на довършване на системното престъпление - 16.12.2019 год., разпоредбата на чл. 144а, ал. 1 от НК е действала, поради което и вярната квалификация на деянието на подсъдимия, извършено в периода от 14.01.2019 год. до 16.12.2019 год., била по чл. 144а, ал. 1 от НК.
Налице били и достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия конкретно за дата 02.05.2019 2 год., изразило се в следене по смисъла на посочения законов текст пред Спортна зала ’’***”, намираща се в гр. Благоевград, ж.к.“***“ № 38А, на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата: че не било вярно, че предната вечер се намирал около сградата, където се намирало обитаваното от нея жилище, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата. Г. Н. желаел срещата с пострадалата, тъй като знаел, че по този маршрут тя отива на работа в ’’***” ЕООД Благоевград. Целта на тези му действия била да навлезе в нежелана комуникация с К., за да й даде обяснение, че не било вярно, че предната вечер се намирал около сградата, където се намирало обитаваното от нея жилище.
Ето защо и пострадалата се почувствала следена от подсъдимия на тази дата по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК. В тази насока били и част от изводите на изготвената КСППЕ.
Моли се ОС да отмени присъдата на РС – Благоевград и вместо нея да постанови друга, с която признае подсъдимия Г . К. Н. за виновен по повдигнатото му обвинение, след което на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
В съдебно заседание представителят на ОП-Благоевград поддържа изцяло внесения протест.
Защитата намира, че като законосъобразен и правилен, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Счита, че аргументите, развити в протеста на РП, били изложени пред РС в хода на съдебните прения и на същите било отговорено в мотивите към присъдата.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
С присъдата, отмяна на която се иска, първата инстанция признала подс.Г. К. Н., роден на 09.12.1990 год. в гр. Благоевград, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работник в “***“ ООД – София, с постоянен и настоящ адрес : гр. Благоевград, ж.к. “***, неосъждан, с ЕГН **********, за невиновен в това, че в периода от 14.01.2019 г. до 16.12.2019 г., в гр. Благоевград и в гр. К, системно е следил Р. Г.ева К., родена на ***, и това би могло да възбуди основателен страх за живота й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление и деянието е повтаряно системно, както следва:
-на 14.01.2019 год., в пе риода от 08:30 часа до 09:00 часа, в кафене и пред входната врата на офиса на ’’***” ЕООД - Благоевград, намиращи се в гр. Благоевград, ж.к. ’’***, партера, осъществил следене по смисъла на чл.
144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата - без да е поканен седнал на масата на Р. Г.ева К., започнал да й държи сметка къде и с кого е била, псувал я на майка и я нарекъл курва, лиснал своята чаша с кафе в лицето й, унищожил страничното 3 дясно огледало на лекия автомобил, марка и модел “***“, с рег. № РК *** ВМ, собственост на пострадалата, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК;
-на 18.01.2019 год., в периода от 12:00 часа до 13:00 часа, в кабинет на поликлиниката, намираща се на административен адрес гр. К, ул. “***, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата, в хода на която отправил обидни думи срещу нея: курва; що не се погледнеш в огледалото, че на човек не приличаш; ти си същата курва, като майка ти; кой ще те погледне; и заплахи от рода: може да се случи нещо на майка ти, като се прибира от работа; ще ти съсипя живота; ще те е срам да ходиш на работа; щял да направи всичко възможно да се махне от неговия град; бил разполагал със снимки, който щял да разпространи, за да я е срам да ходи на работа, и унищожил диоптричните очила на пострадалата с диоптър 1,25 и марка на рамката “Kwiat“, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК;
-на 20.01.2019 год., около 18:00 - 19:00 часа, пред входната врата на апартамент, намиращ се в гр. Благоевград, ж.к. ’’***, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р.
Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в позвъняване на входната врата на посочения апартамент, навлизане в нежелана комуникация с пострадалата, по отношение на която заявил на висок тон, че иска да говорят, и унищожаване на обкова на входната врата на апартамента, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК;
-на 02.05.2019 год., около 09:00 часа, пред Спортна зала ”***”, намираща се в гр. Благоевград, ж.к.“***, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата че не било вярно, че предната вечер се намирал около сградата, където се намирало обитаваното от нея жилище, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК;
-на 16.12.2019 год., в ресторант ”*”, намиращ се на административен адрес в гр. Благоевград, бул. ”***, осъществил следене по смисъла на чл.
144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, и в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата чрез сядане без покана на стол до масата, на която се настанила 4 същата, в хода на която я нарекъл ’’курва” и й заявил, как щяла да страда цял живот, защото не искала да е с него; щял да бъде нейна сянка и щял да я дебне постоянно; тя трябвало да напусне този град, за да се спаси от него, че докато е в гр. Благоевград, нямало да се спаси от него и да я остави на мира; но и другаде да се премести, ще я намери, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК , като го оправдала за извършването на престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК.
Налице е и произнасяне по отношение на веществените доказателства /приетите по делото дискове със записи за подавани сигнали/ - да бъдат върнати на Национален оператор „телефон 112“.