Определение № 440 от 14.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Кюстендил, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500318 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 вр. чл.

418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6355/04.05.2026 г. идентична с частна жалба вх. № 6359/04.05.2026 г. двете по рег. на КнРС на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу Разпореждане № 3058/28.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1590/2026 г. по описа на КнРС, XX състав, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Я. П. К., ЕГН ********** за заплащане на сума в размер на 61,36 €, представляваща разходи за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на потребителски кредит № FL1190026/07.06.2021 г за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г.

Жалбоподателят счита разпореждането в атакуваната му част за неправилно и необосновано. Претендираните разходи не представляват такси за действия, свързани с управлението на кредита и не противоречат на ЗПК.

Тяхното извършване е законово необходимо, за да може кредиторът да пристъпи към удовлетворяване на цялото си вземане по реда на заповедното производство. А без уведомяването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на сключения с него кредит, не може да се премине към процедурата по чл. 417 ГПК. Цитира съдебна практика. Не счита, че тези разходи следва да бъдат уговаряни в договора за потребителски кредит, за да може да бъдат претендирани. Тяхната дължимост следва от разпоредбата на чл. 78 ЗЗД. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната част и връщане на делото на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно 1 изпълнение и изпълнителен лист и за реално сторените разходи за връчване на покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Претендира разноски.

На осн. чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 5 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

За да се произнесе, въззивният съд съобразни следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Я. П. К., ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 1 474,57 € – главница по Договор за потребителски кредит № FL1190026/07.06.2021 г. за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г., ведно със законната лихва от 24.04.2026 г. до окончателно изплащане на вземането; 243.11 € – мораторна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г.; 61,36 € –разноски за уведомяване за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г., както и за сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 30,24 € и адвокатско възнаграждение в размер на 290,80 €.

Към заявлението са представени следните относими писмени доказателства: договор за потребителски кредит № FL1190026/07.06.2021 г. и общи условия към него, погасителен план; извлечение от счетоводните книги на заявителя; уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, ведно с разписка за връчването му; два броя платежни нареждания.

С Разпореждане № 3058/28.04.2026 г. заповедният съд е постановил да се издаде в полза на заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които Я. П. К., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 следните суми: 1 474,57 € – главница по Договор за потребителски кредит № FL1190026/07.06.2021 г., за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г., ведно със законната лихва от 24.04.2026 г. до окончателно изплащане на вземането; 243.11 € – мораторна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г., както за и сторените по делото разноски съобразно уважената част от заявлението за държавна такса в размер на 29,20 € и адвокатско възнаграждение в размер на 280,77 €. За останалата сума в размер на 61,36 €, която представлява разноски за уведомяване за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г., съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази част от разпореждането е предмет на обжалване понастоящем.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност от това, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна 2 страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването му.

Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклони от възприетата до момента практика на КнОС по въпроса за дължимостта на сторени от заявителя разходи за уведомяване на длъжник-потребител за обявяване на предсрочна изискуемост на потребителски кредит. Разходите за уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на вземането не представляват предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнителна услуга свързана с договора за потребителски кредит и не попада в обхвата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Същевременно претендираните от „Юробанк България“ АД разноски в размер на 61,36 € за връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост на потребителския кредит сключен с Я. П. К. за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г. противоречат на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А по своята същност уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита представлява действие по неговото управление, доколкото е предназначено да осигури изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задължението на потребителя по договора. Тези разходи са необходими за упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение и макар да не са част от обичайното управление на кредита (водене на кредитна сметка; отчитане и разпределяне на постъпили плащания, изготвяне на погасителен план и т. н.), те са сторени все във връзка с неговото погасяване, поради което също попадат под забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това заявителят, нито в първоинстанционното производство, нито с частната жалба е посочил конкретна клауза от процесния потребителски кредит, от общите условия към него или от тарифа, чрез която длъжникът да е поел задължението да заплаща подобни разходи. Напротив изрично се посочва в жалбата, че те се дължат на законово основание. При това положение не е възможно извършването на преценка дали подобна клауза не противоречи на закона или добрите нрави, или е неравноправна. Действително, в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, тази сума в размер на 61,36 € е посочена като разход, но не е представен друг документ, от който произтича дължимостта му, каквото е и изискването на чл. 417, ал. 1, т.

2 ГПК. Приложеното уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и разписка за връчването му, както и двете платежни нареждания не обосновават обратен извод. По тези причини търсената сума не следва да се възлага в тежест на длъжника, особено при липса на конкретна договореност между страните за начина, по който този разход ще бъде определян, каквото изискване е предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 17 ЗПК. Изложеното до момента се потвърждава и от обстоятелството, че заявителят е кредитор в сферата на различни видове кредитиране и за него са предвидими не само разходите за доброволно и срочно изпълнение на поетите от неговите длъжници задължения. Сключването на потребителски кредит (и не само) обикновено е предшествано от проверка за платежоспособността на съответния клиент, който получава възможността да ползва определена парична сума срещу заплащане на определено възнаграждение за ползването ѝ. Затова от банката се очаква да полага грижата на добрия търговец, която включва и преценка на 3 риска от неизпълнение на задължението, вкл. калкулиране на стойността на предвидимите потенциални действия за преодоляване на неизпълнението.

След като в процесния договор заявителят е уговорил в своя ползва право на предсрочна изискуемост, кредиторът е следвало да предвиди и средствата за нейната реализация, вкл. и възможността да се възползва от услугите на ЧСИ за уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост. Тези разходи не са непредвидени и извънредни, а имат типичен за този вид дейност характер и като такива следва да се включват в стойността на основната престация. Следователно действията по връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се разглеждат като включени в цената за администриране на изпълнението на длъжника. Добавянето на такива разходи в тежест на длъжника представлява действие по начисляване на допълнително възнаграждение за дейност, вече покрита от разсрочената сума за плащане.

Затова процесната сума не следва да се дължи от длъжника, а да остане за сметка на кредитора. Цитираната в обратния смисъл съдебна практика не се споделя от настоящия съдебен състав.

Позоваването на разпоредбата на чл. 78 ЗЗД, според която разноските по изпълнението са в тежест на длъжника е некоректно. Тази правна норма се отнася до случаите, при които длъжник по едно облигационно правоотношение изпълнява доброволно свое задължение, като предвижда, че ако това е съпътствано с някакви разноски, последните следва да се покрият именно от него. Тоест с това правило на закона не се урежда отговорност на неизправен длъжник, а това, коя е страната, която следва да поеме разходите по изпълнението. В случая претендираните разходи в размер на 61,36 € са сторени от заявителя-кредитор, а не от длъжника и подготвят принудителното удовлетворяване на вземанията му, след като липсва доброволно изпълнение от задължената страна. Затова цитираното правило се явява неприложимо.

Разпореждането в атакуваната част следва да се потвърди.

Разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3058/28.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1590/2026 г. по описа на КнРС, XX състав, в частта, с която е оставено без уважение заявление вх. № 5953/24.04.2026 г. по рег. на КнРС, подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер на 61,36 € – друго/разноски за уведомяване за периода от 13.01.2025 г. до 14.04.2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5