Решение № 136 от 29.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. К., 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20255100500192 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 154/06.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1756/2024 г. по описа на РС – К., Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. Г. А., ЕГН **********, от с. Р., общ. К., мах. "Л." №*, чрез адв. Н. М. от КАК, със съдебен адрес: гр. К., бул. "Б." №**, бл. „А.“, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е водено Досъдебно производство № 323/2023 год. по описа на РУ-К., наказателното производство по което е било прекратено с влязло в сила постановление от 11.04.2024 год. на младши прокурор при РП-К., на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.3 от НПК, поради това, че извършеното от ищеца Й. Г. А. деяние не съставлява престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното й изплащане. Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. Г. А. разноски за държавна такса в размер на 10 лв., а на адв.Н. В. М. адвокатско възнаграждение в размер 1 на 600 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв .

С определение № 653/19.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1756/2024 г. по описа на РС – К., е изменено на основание чл.248 ГПК решение № 154/06.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1756/2024 г. по описа на РС – К. , като Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Й. Г. А., ЕГН **********, от с. Р., общ. К., мах. "Л." №*, чрез адв. Н. М. от КАК, със съдебен адрес: гр. К., бул. "Б." №**, бл. „А.“, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, сумата от още 120 лв. до достигане на общ размер от 720 лв., представляваща пълния размер на дължимото по делото адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Прокуратурата на Република България, представляван от прокурор от Районна прокуратура - К., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че единственото действие на РП – К. било да прекрати досъдебното производство, като в обжалваното решение не били посочени незаконосъобразните действия на Прокуратурата. Досъдебното производство не било образувано срещу ищеца, същият не бил привличан като обвиняем и не му била налагана мярка за процесуална принуда. Сочи се, че не са налице незаконосъобразни актове на РП – К., от които да произтичат неимуществени вреди за ищеца. След като ищецът избрал да даде кръвна проба за изследване, преди изготвяне на експертизата от страна на НИК-МВР, не бил налице елемент от обективния състав на престъплението - установяване употреба на наркотични вещества по надлежния ред, поради това нямало възможност той да понесе наказателна отговорност. Първият момент в който, ищецът би бил заплашен от обвинение, евентуално би могъл да бъде моментът на изготвяне на експертизата, при условие, че е установено наркотично вещество в кръвната му проба. Поради това счита, че не следва да се приема, че разследването е било проведено срещу ищеца Й. А.. Излага съображения, че задържането под стража на въззиваемия и отнемането на свидетелството му за управление на МПС били извършени от служители на ОДМВР – К., поради което Прокуратурата не можела да носи отговорност на полицейско задържане и отнемане на СУМПС. Твърди се, че по делото не били събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди от А.. Присъдената сума на въззиваемия в размер на 3000 лв. била силно завишена, несъответстваща на твърдените 2 вреди, на икономическия стандарт в Република България и несъобразена с изискванията за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалването решение като отхвърли предявения иск. Евентуално прави искане за намаляване на присъденото обезщетение на въззиваемия съобразно доказателствата и установената съдебна практика. В съдебно заседание въззивникът, представляван от Прокурор от Окръжна прокуратура - К., поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемят Й. Г. А., представляван от пълномощника си - адв.Н. М., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В жалбата се излагат съображения, че макар и досъдебното производство да не е било образувано и водено срещу конкретно лице и Й. Г. А. да не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, същият е търпял вреди от наказателното преследване, тъй като досъдебното производство било образувано за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, осъществено с деянието на въззиваемия. Сочи, че ако ищецът е единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството е образувано, то той търпи вреди от незаконното обвинение, дори и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Твърди също, че въззиваемият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и смущение, настъпило сърцебиене и повишено артериалното налягане, тревожност, раздразнение, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, нарушен сън, психически и нервни кризи, както и проявени потиснатост, раздразнителност, необщителност и влошено здравословно състояние. Справедливо РС - К. определил размера на присъденото обезщетение, като отчел интензитета на преживените от него неразположения, болки и страдания, както и продължителността на периода, в който те са били търпени. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия - адв. Н. М., представя писмена молба, с която поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен 3 интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление.

Ищецът сочи в исковата молба, че на 01.05.2023 г. около 00.30 ч. управлявал управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с РЕГ.

№********, собственост на Г. Али А. от с.Р., общ.К., в гр.К., на бул. „Х.Б.“ до БЛ.**, в посока от БЛ.** към магазин „А. Г“, когато бил спрян за проверка от служители на РУ-К., по време на която бил тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drug Test” 5000 с фабр.

№ АRLK-0077, като уреда отчел положителна проба за употреба на амфетамин. Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение, отнето му било СУМПС и бил придружен до медицинско заведение, където като му били взети кръв и урина за изследване. В последствие бил отведен в РУ - К., където му бил извършен личен обиск, иззети му били документите за самоличност, парите и телефона, като бил задържан за срок от 24 часа. По описа на РУ-К. е било образувано ДП №323/2023 год., за това, че на 01.05.2023 год. в гр.К., е било управлявано МПС лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с РЕГ.№******** след употреба на наркотични вещества амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство. Видно от представения протокол за извършена експертиза, в представените за изследване проби на кръв и урина, взети от Й.

Г. А., не се установило наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл.З от ЗКНВП. С постановление от 11.04.2024 г. на РП - К., на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.3 от НПК, било прекратено ДП №323/2023 год. по описа на РУ - К. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като деянието на Ииитджан А. не съставлявало престъпление. Сочи, че след образуването на досъдебното производство се влошило емоционалното му и здравословно състояние, 4 случилото се го принудило да страни от приятелите и познатите си, тъй като не е желаел да дава обяснения относно случващото се с него, понеже бил убеден, че е обвинен несправедливо. През тази една година сред познатите и съседите непрекъснато се носели слухове, че Й. А. употребява наркотици. Бил видимо вътрешно напрегнат и проявявал раздразнителност към заобикалящите го, чувствал се унизен, затворил се е в себе си, започнал да получава сърцебиене и не можел да спи, повишило се артериалнотото му налягане. Изпитвал чувства на срам, позор и обида, понижила се е самооценката му и се е нарушил съня му.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага съображения, че наказателното производство било образувано от полицейски служител при условията на чл.212, ал.2 от НПК, за което РП-К. била само уведомена. Досъдебното производство е било образувано за извършено деяние по чл.343б, ал.З от НК, което не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК. На Й. Г. А. не било предявявано обвинение, не му била взета мярка за неотклонение, нито са му налагани други мерки за процесуална принуда. Наказателното производство не било с голяма продължителност. В хода на наказателното производство не било повдигано и предявявано обвинение и ищецът нямал качеството на обвиняемо лице, Не били доказани твдърденията, че: същият е загубил социални контакти, ограничен бил приятелският му кръг, накърнено е било доброто му име, честта и достойнството му. Органите на ПРБ не сторили нищо, което да ограничи или засегне тези блага и ценности. Единственото действие на РП-К. било да прекрати наказателното производство, незабавно след постъпването му. Ответникът не можел и не следвало да носи отговорност за вреди, произтичащи от трудовото правоотношение на ищеца с неговия работодател.

Евентуално излага съображения за завишеност на претендираното обезщетение.

Установява се от приетото като доказателство по делото досъдебно производство № 323/2023 г. по описа на РУ – К., че същото е било образувано като бързо такова за това, че на 01.05.2023 г. в гр.К., е било управлявано МПС - лек автомобил марка „БМВ 525Д“, с РЕГ.№********, след употреба на наркотично вещество - амфетамин - престъпление но чл.343б, ал.3 от НК.

Установява се също така, че въззиваемият е бил задържан за времето от 5

01.00 ч. на 01.05.2023 г. до 23.25 ч. на 01.05.2023 г., съставен му е бил АУАН, както и са му били наложени принудителни административни мерки „временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца“.

По досъдебното производство въззиваемият е дал кръв и урина за изследване на наличието на наркотични вещества. Видно от протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-102, с дата 02.04.2024 г., в представените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето Й. Г. А. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.

С постановление за прекратяване на наказателно производство, с дата 11.042024 г. на РП - К., е прекратено досъдебно производство № 323/2023 г. по описа на РУ – К., на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.