Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 15.02.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2330/2021
Вид
Решение № 143
Подписан
15.02.2022
Състав
Кристина Николаева Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 32 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Перник, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720102330 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милена Трохарова, срещу Р. Д. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1724.83 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 4, находящ се в *****, от които главница в размер на 1561.16 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 163.67 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

1

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Д.М., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели действие. Посочва се и че липсват документи за откриване на партида на името на лицето. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В хода на делото са представени: писмо от Община Перник от 10.08.2021 г. ведно с приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.08.2021 г. и нотариален акт от 10.02.2010 г. за покупко продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 576, нот.д. № 19 от 2010 г. и справка от НБД „Население“.

Извършена и приета е комплексна съдебна техническо икономическа експертиза /КСТИЕ/.

В съдебно заседание, проведено на 17.01.2022 г., процесуалният представител на ищеца не се явява. Изразява писмено становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника не се явява по делото и не изразява становище по исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 261021/08.04.2021 г.

2 по ч.гр.д. № 1698/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника чрез адв. М..

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт от 10.02.2010 г. за покупко продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 576, нот.д. № 19 от 2010 г. се установява, че на 10.02.2010 г. ответникът Р. Д. В. е придобило собствеността върху имот – апартамент № 4, находящ се в *****, за който е доставяна топлинна енергия. Съгласно нотариалния акт имотът е придобит от Р. Д. В. по време на брака му и представлява съпружеска имуществена общност. Видно от депозирана с писмо от Община Перник от 10.08.2021 г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.08.2021 г. имот – апартамент № 4, находящ се в ***** е деклариран от Р. Д. В. като собственост на Р. Д. В. и А.Г. В.а при квоти в правото на собственост по ½ за всеки от тях. В декларацията като основание за придобиване на имота е посочен цитираният по-горе нотариален акт. На последно място от приложена справка от НБД „Население“ се установява, че Р. Д. В. и А.Г. В.а са сключили граждански брак – на 08.12.2001 г. /акт за брак 370 от 08.12.2001 г./ като няма данни бракът да е прекратен. В тази връзка предвид датата на сключване на граждански брак и датата на придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот следва извод, че последният действително е придобит от Р. Д.

В. и А.Г. В.а по време на брака им. Няма данни нито в справката, нито в нотариалния акт съпрузите да имат вписан режим на имуществени отношения.

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след придобиването му с нотариален акт от 10.02.2010 г. за покупко продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 576, нот.д. № 19 от 2010 г. и в частност такива промени, касаещи процесния период. В тази връзка следва да се отбележи и в подадената лично от ответника декларация по чл. 14 от ЗМДТ същият е декларирала, че притежава собственост върху имота към дата 05.08.2021 г.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна техническо икономическа експертиза /КСТИЕ/. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която дяловото разпределение се осъществява от дружеството „Нелбо“ АД от 2006 г. насам т.е. в сградата, където се намира процесният имот, е въведена услугата „дялово разпределение“. Налице е договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение – договор № 99/08.12.2011 г.

По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.

Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, 3 съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1561.16 лева. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1561.16 лева - главница.

Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. е в размер на 163.67 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Видно е и че в счетоводната система на дружеството са съобразени изравнителни сметки релевантни за процесния период на стойност 39.32 лева. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. Дадено е становище и относно погасените по давност суми.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 261021/08.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1698/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез упълномощен представител, но в срока по чл. 414 от ГПК последният е 4 депозирал възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай първият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.