Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 317 от 13.09.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9679/2021
Вид
Решение № 317
Подписан
13.09.2021
В сила
13.09.2021
Състав
Ивайло Димитров, НЕЛИ САВЧЕВА МАРИНОВА, ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София , 08.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивайло Димитров

НЕЛИ С. МАРИНОВА

ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от НЕЛИ С. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100509679 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, срещу постановление за разноски от 10.06.2021 г. по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 696 лв. до сумата от 200 лв. като прекомерно. Твърди, че неоснователно съдебният изпълнител е посочил, че претендираните разноски за адвокат в размер на 696 лв. са начислени съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и за процесуално представителство, защита, съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 496 лв. Твърди, че съдебният изпълнител не е взел под внимание факта, че по изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви процесуални действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. Посочва също така, че плащането от страна на длъжника по изпълнителното дело е извършено в срока за доброволно изпълнение, което показва желание от страна на дружеството да погаси задължението си, а от друга страна води до отпадане на необходимостта от извършване на процесуални действия по делото. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановлението за разноски от 10.06.2021 г. по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ и вместо това да 1 постанови намаляване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от сумата от 696 лв. до сумата от 200 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателите Н.В.П., И.В. Б. и С. Д.Б., в което поддържат становището, че частната жалба следва да се остави без уважение, тъй като е неоснователна. Посочват, че са заплатили адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство в размер на 580 лв. без ДДС, като към така определеното възнаграждение е начислен ДДС в размер на 116 лв. в съответствие с разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърдят, че доколкото взискателите са трима, то за всеки един от тях е оказано процесуално представителство и е предоставена адвокатска защита, поради което следва да се изчисли отделно адвокатско възнаграждение за всеки един от тях.

Оспорват като неоснователни твърденията на „Е.М.“ ЕООД, че дължимото плащане е извършено в срока за доброволно изпълнение, както и че процесуалната защита по делото се е изразявала само в образуване на изпълнителното дело, като твърдят, че е било осъществено и процесуално представителство, изразяващо се в извършване на множество справки по движението на делото до прекратяването му.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. е изложил мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, писмените възражения на взискателите и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело N 202185104011518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 e oбразувано на 01.06.2021 г. въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2021 г. по гр. д. N 54743/20 г. по описа на СРС, 85 състав, издаден въз основа на влязло в сила решение от 10.05.2021 г. по гр. д. N 54743/20 г. по описа на СРС, 85 състав, с който „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, е осъдено да заплати на Н.В.П., И.В. Б. и С. Д.Б. сумата от 3784,06 лв. – разноски по делото – за заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения.

На 03.06.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. N 32288/01.06.2021 г. на длъжника „Е.М.“ ЕООД, като в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че общият размер на приетите по делото разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е 696 лв. с ДДС.

На 04.06.2021 г. е изискана справка от регистъра на НАП за наличие/липса на задължения.

На 08.06.2021 г. длъжникът „Е.М.“ ЕООД е подал молба с вх. N 56271/08.06.2021 г. по изпълнителното дело срещу размера на разноските с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размера на сумата от 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за 2 минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На 10.06.2021 г. с постановление за разноски с изх. N 34770/10.06.2021 г. по изп. дело N 202185104011518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за намаляване на размера на разноските.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е насочена срещу извършени от съдебния изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК - разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител, съответно съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител, не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно - под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2, т. 2 – 7; /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

В случая, минималният размер на възнаграждението за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело е този по чл. 10, т. 1 от Наредбата и възлиза на сумата от 200 лв. без ДДС. Към тази сума следва да се начисли ДДС в размер на 40 лв., съгласно предвиденото в разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за регистрираните по ЗДДС адвокати /както е в случая/ дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите 3 на ЗДДС.

Доколкото от данните, съдържащи се в изпълнителното дело, е видно, че от процесуалния представител на взискателите са били извършени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, както и с оглед на обстоятелството, че паричното вземане е заплатено в срока за доброволно изпълнение, то на взискателите се дължат само предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС /240 лв. с ДДС/.

Ето защо, отказът на съдебния изпълнител, обективиран в постановление за разноски с изх. N 34770/10.06.2021 г. по изп. дело N 202185104011518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851, да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението до минималните размери, предвидени в чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е незаконосъобразен за разликата над сумата от 240 лв. до сумата от 696 лв., и следва да бъде отменен в тази му част, като вместо това следва да се постанови намаляване на разноските до сумата от 240 лв., а за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от 240 лв. жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, обективирани в постановление за разноски от 10.06.2021 г. по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, с които е оставено без уважение искането на длъжника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 240 лв. до сумата от 696 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите Н.В.П., ЕГН: **********, И.В. Б., ЕГН: **********, и С.

Д.Б., ЕГН: **********, по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, от сумата от 696 лв. до сумата от 240 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, срещу действията на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, обективирани в постановление за разноски от 10.06.2021 г. по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

Решението не подлежи на обжалване.

4

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5